343 (триста четиридесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар. По това време е известна като годината на консулството на Корвус и Арвина (или по-рядко 411 година Ab urbe condita). Наименованието 343 пр. н. е. за тази година се използва от ранния средновековен период, когато летоброенето след Христа става преобладаващият метод в Европа за именуване на години.
В Персийската империя
- Кралят на Ахеменидска Персия, Артаксеркс III, лично ръководи персийските сили, нахлуващи в Египет. Персите искат да получат достъп до доставките на злато и царевица на Египет. Град Пелузий в делтата на Нил оказва съпротива, но фараон Нектанеб II е принуден да се оттегли в Мемфис.[1] Тъй като ситуацията се влошава, Нектанеб II заминава в изгнание в Нубия. Неговото заминаване бележи края на Тридесетата династия, последната местна династия, управлявала Древен Египет.
- С бягството на Нектанеб II цялата организирана съпротива срещу персите се срива и Египет отново става сатрапия на Персийската империя. В Египет е поставен персийски сатрап. Стените на градовете в страната са разрушени, а храмовете ѝ ограбени. Артаксеркс и неговият главнокомандващ генерал Багой напускат Египет, натоварени със съкровища.
В Древна Гърция
- Атинският държавник Демостен обвинява Есхин в държавна измяна. Въпреки това, Есхин изкарва на показ неуместното минало на един от съратниците на Демостен, Тимарх, и е оправдан с малко мнозинство.
- Филип II Македонски тръгва отново на война срещу Керсеблепт, крал на Тракия, побеждава го в няколко битки и го принуждава да му плаща данък.[2]
- Фалайкос неуспешно обсажда Кидония на остров Крит.[3]
В Сицилия
- След като се предава на коринтския генерал Тимолеон, който поема управлението на Сиракуза, на бившия тиранин Дионисий II е позволено да се оттегли в Коринт, за да живее в изгнание, въпреки че умира в рамките на една година. Конституцията на Сиракуза е заменена от Тимолеон с нова конституция, предназначена да предотвратява тиранията. Тимолеон кани нови заселници от Гърция да дойдат в Сицилия.[4]
В Римската република
- Най-могъщата група от местните племена в планинската част на Италия, конфедеративните самнити, се насочват към Кампания. Гражданите на Капуа се обръщат към Рим за помощ за уреждане на вътрешните си раздори и за спасяване на града от унищожение от самнитите. Римляните се отзовават, което слага началото на Първата самнитска война.
В Южна Италия
- Местните италиански племена, лукани и брути, натискат гръцките колонии на Магна Греция, включително Тарент. В отговор на призивите за помощ от тези бивши гръцки колонии, крал Архидам III от Спарта отплава с група наемници за Италия.[5]
George Rawlinson, The History of Herodotus, J.G. Wilkinson, J. Murray, 1880
„The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 894
„The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 713
„The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 895