1303 – 1305 г. – отряд каталани начело с Рохер де Флор са поканени от византийския император срещу османците, но след няколко победи се обръщат срещу Византия.
1309 г. – под натиска на могъщия френски крал Филип IV папа Климент V премества своето седалище в Авиньон, което накърнява престижа му. Започва т. нар. Авиньонски плен на папите.
1311 г. – каталаните покоряват Беотия и Атика (средна Гърция) и създават там свое херцогство.
1312 г. – Филип IV Хубави разгромява ордена на тамплиерите.
1312 – 1337 г. – апогей на африканската империя Мали при владетеля Конго Муса.
1314 г. – шотландският крал Робърт Брус печели голямата победа при Банъкбърн срещу англичаните, с което осигурява независимостта на Шотландия.
1315 г. – армията на трите „горски“ швейцарски кантона Ури, Швиц и Унтервалден побеждава армията на Хабсбургите в битката при Моргартен и така осигурява независимостта им, обявена през 1291.
1328 г. – московският княз Иван I Калита побеждава Тверското княжество и си присвоява титлата „Велик княз“.
1328 г. – умира последният представител на пряката линия на френските Капети. Бароните избират за следващ крал Филип дьо Валоа, който е пръв наследник по мъжка линия (съгласно Салическия закон), но английският крал Едуард III, който е по-напред по женска линия, протестира и се готви за война.
1330 г. – битката при Велбъжд между българи и сърби: сърбите побеждават, което коства и живота на българския цар Михаил Шишман.
1332 г. – към трите първи швейцарски кантона се присъединява Люцерн, с което съюзът за пръв път придобива значение в международните дела.
1333 г. – голямо въстание в Япония в подкрепа на централната власт (император Го Дайго); следва дълга гражданска война (до 1392 г.) между легитимистите и враждебно настроените феодали – шогуните.
1340 г. – битката при Саладо (в хода на Реконкистата), в която кастилският крал Алфонсо XI разгромява опита на Алмохадите да си върнат владенията в Испания.
1341 – 1347 г. – нова гражданска война във Византия: срещу малолетния император Йоан V и неговия настойник Алексий Апокавк се изправя Йоан Кантакузин, който с помощта на турски наемни отряди се налага и е обявен за съимператор.
1344 – 1345 г. – съществува държавицата на Момчил в Родопите, създадена да спре грабителските походи на смирненския емир Умурбег.
1346 г. – първата голяма битка от Стогодишната война при Креси – английските стрелци с лък помитат френската рицарска конница.
1347 г. – англичаните превземат важния пристанищен град Кале.
1347 г. – папата се опитва да се върне в Рим, но там избухва въстание начело с Кола ди Риенцо, което осуетява намеренията. За кратко Риенцо установява своя диктатура.
1347 – 1349 г. – Черната смърт – най-жестоката вълна от болестта чума минава през Европа, отнемайки живота на 1/3 от населението.
1348 г. – в Прага е основан университетът – първият в рамките на Свещената Римска империя.
1354 г. – след като голямо земетресение срутва стените на град Галиполи, османците го превземат. Оттук нататък започват походите им на Балканите.
1356 г. – английският престолонаследник Едуард, известен като Черния принц, побеждава французите при Поатие и пленява краля Жан I; в резултат Генералните щати дават правомощия на сина му Шарл да извърши реформи, но той отказва.
1356 г. – Императорът на Свещената Римска империя (Германия) Карл IV, който е и чешки крал, издава документа „Златна була“, в който определя, че изборът на император за в бъдеще ще се извършва от седем избиратели, наречени курфюрсти.
1356 г. – започналото в южен Китай въстание срещу монголската династия (наследниците на Хубилай) набира сили след като е оглавено от Чжоу Юанчан и води до превземането на Нанкин, а през 1367 г. – и на Кантон (Гуанджоу).
1360 г. – в резултат от разгорялата се съпротива на френския народ Англия сключва с Франция мирен договор в Бретини и Кале: край на първия етап на Стогодишната война.
1360 г. – един самообявил се наследник на Чингиз хан на име Тамерлан създава втора монголска империя в средна Азия.
1362 г. – английският език е въведен като официален в английски двор и сред администрацията на мястото на френския.
1370 г. – договорът от Щралзунд слага победен край на войната на Ханзата срещу Дания.
1370 г. – френският крал Шарл V поставя начело на френските войски Бертран Дюгеклен – опитен военачалник, чиито изкусни действия прогонват англичаните от Северна Франция.
1371 г. – срещу настъплението на османците на Балканите се създава първата коалиция от двама братя – дребни владетели от Македония: Вълкашин и Углеша. Армията им е напълно разгромена в битката при Черномен.
1378 г. – начало на голямата схизма (разкол) на католическата църква, когато папи и антипапи от различни партии си оспорват властта.
1386 г. – литовският княз Ягело приема католицизма и става крал на Полша – с това се поставя началото на литовско-полската лична уния под властта на Ягелонската династия.
1389 г. – голямо сражение на Косово поле между сръбската армия начело с княз Лазар и османската, командвана от току-що възцарилия се султанБаязид I. Османците побеждават.
1393 г. – османските войски превземат Търново; българският цар Иван Шишман се оттегля в Никопол, след чието превземане през 1395 се слага край на Търновското българско царство.
1394 г. – Баязид I предприема втори османски опит за превземане на Константинопол първият е още през 1359
1396 г. – Поход на унгарския крал Сигизмунд срещу османците, разгромен в битката при Никопол.
1396 г. – Османската империя превзема Видинско царство. Втората българска държава пада напълно под османска власт.
1397 г. – Калмарската уния – Дания, Швеция и Норвегия се обединяват под егидата на датската корона в една държава начело с кралицата Маргарете I
1398 – 1399 г. – Тамерлан нахлува в Делхийския султанат, превзема Делхи и нанася на тази държава непоправим удар.