From Wikipedia, the free encyclopedia
0,(9) (чете се нула цяло и девет в период) или 0,999... е безкрайна периодична дроб (т.е. безкраен брой деветки след десетичната запетая) и представлява реалното число 1 (друго представяне на числото 1 е 1,000..., т.е. 1,(0)). Често се дава като класически пример в уводните курсове по реален анализ. Съществуват различни математически доказателства на това твърдение, с различна строгост, в зависимост от познанията на слушателите, пред които се представя.
Учени, занимаващи се с методиката на преподаването изследват как студентите приемат равенството 0,999...=1. Немалка част от тях отхвърлят факта поне отначало. Но много са убедени от учебници, преподаватели, чрез математическо доказателство в горното равенство. Разсъжденията на студентите се основават на грешна интуиция, свързана с природата на реалните числа: че всяко реално число може да се запише по единствен начин или че съществуват ненулеви инфинитезимали.
Фактът, че 1 няма уникално представяне, съвсем не е ограничен до десетичната бройна система – така е и при бройните системи с основа естествено число. Теоретично математиците са определили и начините за записване на 1 в бройни системи с основа произволно реално число. Този факт не е ограничен само до числото 1: Всяко реално число, различно от 0, което не е безкрайна дроб, има „близнак“, безкрайна периодична дроб, която завършва с безкраен брой деветки. Например числото 7,51986 може да се запише и като 7,51985(9). За простота обикновено се изписва числото, чиито запис е с крайна дължина. Този любопитен факт намира приложение в разбирането на структурата на десетичните дроби, както и в разбирането на структурата на прости фрактали, като множеството на Кантор.
Възможно е да бъдат построени числени множества, в които 0,(9) e строго по-малко от 1, но те ще са с доста по-различни свойства, от тези на множеството на реалните числа.
0,(9) е число, записано в десетичната бройна система, и най-простите доказателства се основават на аритметичните свойства на тази бройна система. Аритметичните действия за реалните числа – събиране, изваждане, умножение и деление, се основават на действия и са дефинирани на основата на целите числа. Както и при целите числа, ако разглеждаме реални числа, които не са безкрайни десетични дроби, различен запис означава, че разглеждаме различни числа. В частност всяко число, което се записва като 0,999...9, т.е. след десетичната запетая имаме краен брой деветки, е строго по-малко от 1.
Съществуват множество доказателства, че 0,(9) = 1. Преди да предложим алгебрично доказателство на този факт, трябва да направим няколко уточнения: две реални числа са еднакви, тогава и само тогава когато тяхната разлика не е равна на никое положително реално число. Следва да докажем, че разликата между 1 и 0,(9) е по-малка от всяко такова число.
За разлика от целите числа, дробите могат да бъдат представяни по безброй начини. Например 1⁄3 = 2⁄6. Някои от безкрайните десетични дроби обаче могат да се представят максимум по два начина, като ако единият завършва с безкраен брой деветки, другият е краен и завършва с 0 (т.е. да завършва с безкраен брой нули).
Студенти дори по математика и точни науки, често отхвърлят равенството 0,(9) = 1, най-вече поради грешно разбиране на математичната природа на границата или на проблема за инфинитезималите (архимедовостта на множеството на реалните числа). Има много фактори, оказващи влияние върху това недоразумение:
Тези убеждения са грешни в контекста на стандартния реален анализ, въпреки че някои могат да бъдат верни в нестандартния анализ.
Тези грешки са описани от проф. Дейвид Тол, в неговата статия,[1] който изследвал методиката на преподаване и научаването сред студентите. Мнозинството от интервюираните от него студенти приемат 0,(9) като най-близкото до 1 число, отстоящо на безкрайно малко разстояние от него.
Нека разделим 1 на 3. Прилагайки правилата за деление, намираме:
Умножаваме двете страни по 3, и получаваме:
Или още по-просто:
След като двете равенства са верни, то според транзитивността на равенствата 0,(9) = 1.
Ако умножим едно число по 10, то произведението прилича на единия множител, като десетичната запетая е преместена с един знак надясно, т.е. 10 × 0,9999... = 9,999... Нека да си представим изваждане, при което умаляемото е 9,(9), а умалителят е 0,(9). При използване на познатите правила за изваждане, цифра по цифра, безкраен брой пъти, бихме получили точно 9. Нека да обозначим 0,(9) с буквата с, т.е. с = 0,(9). Дотук доказахме, че 10с – с = 9; или 9с = 9, т.е. с = 1. Или:
Принципът на преобразуване на безкрайната периодична десетична дроб в обикновена дроб е числителят да е самият период, а знаменателят толкова на брой 9-ки, от колкото цифри е съставен периодът; например , което може да се съкрати на до . В търсения случай , което се съкращава до .
Основно характерно свойство на реалните числа е техният запис в десетичната бройна система, който запис се състои от знак (плюс или минус), краен брой цифри, обозначаващи цялата част, десетична запетая и евентуално безкраен брой цифри, обозначаващи дробната част. Това може да бъде обобщено по следния начин: всяко реално число се записва:
За да опростим записа, за целите на доказателството, разглеждаме обобщения запис на положителните реални числа, по-малки от 10:
Важно е да се отбележи, че дробната част може да съдържа безкраен брой цифри. Този запис отговаря на позиционна бройна система (като десетичната) – тежестта на цифрите зависи от мястото им, т.е. 5 в 500 допринася 10 пъти повече, отколкото 5 в 50, 1000 пъти повече от 5 в 5 в 0,5 и т.н.
Всяко реално число може да се представи като безкраен числов ред. В нашия случай:
Което представлява геометрична прогресия от вида:
Това доказателство е дадено от Леонард Ойлер през 1790 г., в неговата книга Елементи на алгебрата.[3]
Дадена числова редица (x0, x1, x2,...) има граница l, ако разликата |x − xn| е по-малка от всяко положително число, когато n нараства. Така 0,999... = 1 се доказва като:
Последната стъпка се базира на аксиомата, че реалните числа притежават архимедовото свойство.
Съществуват и други доказателства, дадени от Едуард Хайне, Георг Кантор и Рихард Дедекинд.
Едно от първите приложения на равенството 0,999...=1 е в Теорията на числата. През 1802 Гудуин забелязва появата на деветки в сбора на цифрите на безкрайни периодични дроби, чиито знаменатели са прости числа:
Еквивалентът на 0,999...=1 в троична бройна система:
e ключов за определяне на свойствата на един от най-простите фрактали, Множеството на Кантор (наричано още Канторов прах):
Равенството 0,999...=1 е взето под внимание в друг труд на Кантор, доказателството от 1891, че съществуват безкрайни множества, които не са равномощни на множеството на естествените числа, което също е безкрайно. Такова доказателство използва различието на някои двойки реални числа, което се основава на различия в записа им. При избирането на такива двойки трябва да се избягват 0,999 и 1.[2]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.