град в САЩ From Wikipedia, the free encyclopedia
Чикаго (на английски: Chicago; IPA: /ʃɪˈkɑːgoʊ/ (
произношение) или /ʃɪˈkɔːgoʊ/) е град в северната част на САЩ, щата Илинойс. Чикаго е и окръжен център на окръг Кук. С население от 2 746 388 души, а на градската агломерация – от 9 618 502 души (2020 г.), той е трети по големина в САЩ след Ню Йорк и Лос Анджелис, четвърти по големина в Северна Америка и седми в Западното полукълбо. Градът е разположен на западния бряг на езерото Мичиган, при устието на река Чикаго. Един от прякорите, с които е известен, е „Windy City“ (Градът на вятъра), поради постоянните ветрове, духащи от езерото.
Чикаго е създаден през 1833 г. на мястото на съществувалия от 1803 г. Форт Диърборн. Днес основните етнически групи в Чикаго са ирландци, германци, италианци и поляци. Той е смятан за втория по брой на полското население град в света след Варшава, както и за втори по брой на сръбското население след Белград.
Името на града произлиза от френското произношение на местното американско-индианско shikaakwa, означаващо „див лук“ или „див чесън“.[2] Първото цитирано споменаване на града, изписано като Checagou, е от Рене Робер дьо Ла Сал около 1679 г.[3]
В началото на 1790-те години Жан Батист дю Сабл се заселва при устието на река Чикаго. Той създава голямо и проспериращо търговско селище, което по-късно ще прерасне в Чикаго. През 1800 г. той продава имота си и се премества в Сейнт Чарлс (Мисури), където получава лиценз да оперира ферибот по река Мисури.
На 12 август 1833 г. град Чикаго е вписан в регистъра с население от 200 души. За седем години населението му нараства до 4000 души. На 4 март 1837 г. Чикаго е инкорпориран и в продължение на няколко десетилетия е най-бързо растящият град в света.[4]
Градът бързо става важен транспортен възел между източните и западните части на САЩ. Към 1848 г. Чикаго вече разполага с железопътна линия и воден канал. Каналът позволява на параходите от Големите езера да достигат река Мисисипи.
Процъфтяващата икономика довежда жители от селските райони и имигранти от чужбина. Производственият и финансовият сектори доминират, влияейки на американската икономика като цяло.[5] За да се справи с бързо нарастващото си население и нужда от по-добра канализация, градът подобрява инфраструктурата си. Така центърът на Чикаго е повдигнат, което подобрява здравеопазването в града, но необработените мръсни и промишлени води се изливат в река Чикаго и по нея достигат езеро Мичиган, като така се замърсява главният източник на прясна вода на града. Към 1900 г. проблемът с канализационното замърсяване е почти напълно решен, когато градът завършва голямо инженерно постижение. Течението на река Чикаго е обърнато, така че водата да тече от езеро Мичиган, а не към него.
През 1871 г. избухва т.нар. Голям пожар, който унищожава район с дължина 6,5 km и ширина 1,5 km, което представлява голяма част от града по това време. Голяма част от града оцелява и от руините на предишните дървени постройки се издигат по-модерни сгради от камък и стомана. По време на възстановяването си Чикаго построява първия небостъргач в света (Home Insurance Building) през 1885 г., използвайки стоманено скеле.[6]
Градът нараства значително по размер и население, след като към него са присъединени множество съседни селища между 1851 и 1920 г., като например присъединяването на пет селища към града през 1889 г.[7] Желанието за присъединяване към града се води от обществените услуги, които градът предоставя на своите жители.
Процъфтяващата икономика на Чикаго привлича мигранти от Европа и Източните щати. От общото население на града през 1900 г. над 77% са родени в чужбина или в други части на САЩ. Немците, ирландците, поляците, шведите и чехите представляват почти 2/3 от чуждестранното население (към 1900 г. белите са 98,1% от населението).[8][9]
Трудови конфликти следват индустриалния бум и бързото разрастване на работническата класа, сред които бунтът на Хеймаркет от 4 май 1886 г. и Пулмановата стачка. Анархистите и социалистите играят важни роли при създаването на големи и организирани трудови акции. Разработват се програми, които стават модел за нов вид социални дейности.[10]
През 70-те и 80-те години на XIX век Чикаго придобива национален статут на лидер в движението за подобряване на здравеопазването. Приемат се и се съблюдават градски, а по-късно и щатски закони, които подобряват стандартите на медицинската професия и се борят срещу градски епидемии като холера, едра шарка и жълта треска. Тези закони стават шаблони за реформи на здравеопазването в други градове и щати.[11] В града са основани много и големи общински паркове.
През XIX век Чикаго се превръща в националния железопътен център и към 1910 г. над 20 жп линии предоставят пасажерски услуги към шест различни терминала в града. През 1883 г. управителите на железниците в Чикаго усещат нуждата от часови зони, така че развиват стандартизирана система на северноамериканските часови зони.[12] Тази система се разпространява сред континента.
През 1893 г. Чикаго е домакин на Световното изложение върху бившо тресавище, което днес е парк. Изложението привлича 27,5 милиона посетители и се смята за едно от най-влиятелните изложения в историята.[13]
През Първата световна война и 1920-те години промишлеността на града се разраства бурно. Наличието на свободни работни места привлича афроамериканци от Южните щати. Между 1910 и 1930 г. афроамериканското население на града се увеличава драстично от 44 103 на 233 903 души.[14] Голямата миграция има голямо културно въздействие, което става известно под името „Черен ренесанс на Чикаго“ (част от Харлемския ренесанс или Новото негърско движение), в изобразителното изкуство, литературата и музиката.[15] Продължителното расово напрежение по това време понякога прераства в насилие (Негърски погром в Чикаго (1919)).[16]
Сухият режим в САЩ, продължил от 1919 до 1933 г., води до т. нар. Гангстерска ера в Чикаго. През 1920-те години се издига известният гангстер Ал Капоне, който води война по улиците на Чикаго срещу органите на реда и другите гангстерски групировки.[17] През 1929 г. той устройва Клането на деня на Свети Валентин, изпращайки хора, които да разстрелят членове на съперническа гангстерска група.[18]
Чикаго става първият американски град с организация, защитаваща правата на хомосексуалните. Образувана през 1924 г., „Общество за човешки права“ е автор на първото американско издание за хомосексуални „Приятелство и свобода“. Полицията и политическото напрежение карат организацията да се разпусне.[19]
Голямата депресия води след себе си безпрецедентно страдание в града, отчасти поради силната зависимост на града от тежката промишленост. Промишлените райони в южната част на града са разорени: към 1933 г. над 50% от работните места в промишлеността са изчезнали, а нивото на безработицата сред чернокожите и латиносите в града е над 40%. Републиканската политическа машина в Чикаго е унищожена от икономическата криза и всеки кмет на града след 1931 г. е демократ. В първите години от депресията се провеждат огромни демонстрации от безработни и от работници, които не са получавали заплати. Фискалната криза е решена към 1932 г. и по същото време федералната помощ започва да помага на Чикаго да построи множество паркове, училища и съвременен метрополитен.[20] През 1933 г. кметът на Чикаго, Антон Чемарк, е ранен смъртоносно в Маями след провал за убийство на новоизбрания президент Франклин Рузвелт.
По време на Втората световна война Чикаго произвежда повече стомана от Великобритания всяка година от 1939 до 1945 г. и повече от Нацистка Германия от 1943 до 1945 г. Разнообразната промишлена база на града го прави втори в страната по производство на военни стоки след Детройт. Над 1400 компании произвеждат всичко от полеви дажби до парашути и торпеда, докато новите самолетостроителни заводи осигуряват работа на 100 000 души. Голямата миграция, която спира по време на Голямата депресия, продължава с още по-бърз темп, докато стотици хиляди чернокожи пристигат в града, за да работят в металургията, корабостроенето или железниците.[21]
На 2 декември 1942 г. физикът Енрико Ферми провежда първата в света контролирана ядрена реакция в Чикагския университет като част от свръхсекретния проект „Манхатън“. Това води до създаването на първата атомна бомба от САЩ през 1945 г.[22]
През 1960-те години около 250 хил. души работят в стоманолеярната промишленост на Чикаго, но кризата на стоманата през 70-те и 80-те години на XX век намалява тази бройка до едва 28 хил. души към 2015 г. През 1979 г. за кмет на града за пръв път е избрана жена – Джейн Бърн. Тя помага за намаляването на престъпността и изкарва училищната система от финансова криза.[23] През 1983 г. градът за пръв път е управляван от чернокож – Харолд Уошингтън. През първия си мандат той насочва вниманието си към бедните и пренебрегнатите квартали на малцинствата. През 1987 г. е избран за втори мандат, но малко след това почива от инфаркт.[24]
На 16 май 2011 г. кмет на града става евреинът Рам Емануел, след оспорвана кандидатура, тъй като не е гражданин на Чикаго.[25]
.png)
През първите сто години от съществуването си Чикаго е един от най-бързо растящите градове в света. При основаването си през 1833 г. под 200 души са се заселили там, където тогава е стигала американската граница. Първото преброяване на населението се провежда седем години по-късно и показва фигура от над 4000 души. През четиридесетте години от 1850 до 1890 г. населението на града нараства от малко под 30 000 до над 1 милион души. Към края на 19 век Чикаго вече е петият най-населен град в света[26] и най-големият от градовете, които към началото на същия век още не са съществували.
В края на XIX век Чикаго става популярна дестинация за вълни от имигранти от Ирландия, Южна, Централна и Източна Европа, включително италианци, евреи, поляци, литовци, българи, албанци, хървати, сърби, бошняци, черногорци и чехи.[27] Тези етнически групи съставят основата на работническата класа на градската промишленост и към тях по-късно тръгва поток от афроамериканци от Юга на САЩ, като чернокожата популация на Чикаго се удвоява между 1910 и 1920 г. и отново между 1920 и 1930 г.[27] По това време чернокожите се заселват в т. нар. „Черен пояс“ в южната част на града, а по-късно и в западните части на града. Днес южните части на Чикаго и съседните им покрайнини представляват региона с най-голямо мнозинство на чернокожи в САЩ.[27]
Населението на Чикаго е най-многобройно през 1950-те години, когато в него живеят над 3,6 милиона души. През втората половина на XX век обаче се наблюдава отрицателен прираст, като към 2010 г. населението на града вече е спаднало на 2,7 милиона души.
Според оценки от юли 2016 г. 32,6% от населението на Чикаго са бели без латински корени, 29,7% са бели с латински корени, а 29,3% са чернокожи.[28][29][30]
71% от жителите на Чикаго се самоопределят като християни, 7% изповядват друга религия, а 22% не са вярващи.[33][34]
| 1840 | 1850 | 1860 | 1870 | 1880 | 1890 | 1900 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 4470 | 29 963 | 112 172 | 298 977 | 503 185 | 1 099 850 | 1 698 575 |
| 1910 | 1920 | 1930 | 1940 | 1950 | 1960 | 1970 |
| 2 185 283 | 2 701 705 | 3 376 438 | 3 396 808 | 3 620 962 | 3 550 404 | 3 366 957 |
| 1980 | 1990 | 2000 | 2010 | |||
| 3 005 072 | 2 783 726 | 2 896 016 | 2 695 598 |
Смята се, че в Чикаго се намира една от най-големите български диаспори. Неофициални данни за броя варират много: 23 до 40 хиляди или 50 до 100 хиляди (към 2007 г.[35]) или 120 000 (2011 г., което би направило Чикаго 5-ия най-голям български град[36]) или до 200 000[37] души.
Официалните данни сочат, че българите живеят както в града, така и в предградията:
В града има няколко български сгради и организации, вкл. български православен храм[42], културно-информационен център, магазини[43] и няколко български заведения.[44]
В Дес Плейнс се намира православният храм „Св. София“, както и евангелистка българска църква.[45][46] Културните центрове са „Магура“ и „Българика“.
В града, предградията и щата оперират много български компании.
В Чикаго се издават вестниците „България сега“, „BG Voice“ (с екип от 15 човека) и „България“.[47]
Училищата към 2021 г. са:[47]
Генерален консул от 18 април 2021 е Светослав Станков. Консул от 2 август 2021 година е Венета Заякова.[47]
Климатът в града е умереноконтинентален.
 Климатични данни за Чикаго  | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 19,4 | 23,9 | 31,1 | 32,8 | 36,7 | 40,0 | 40,6 | 38,9 | 38,3 | 34,4 | 27,2 | 21,7 | 40,6 |
| Средни максимални температури (°C) | −0,6 | 1,8 | 8,1 | 15 | 21,1 | 26,5 | 28,9 | 27,7 | 23,8 | 16,8 | 9 | 1,6 | 15,1 |
| Средни температури (°C) | −4,6 | −2,4 | 3,3 | 9,4 | 15,1 | 20,5 | 23,3 | 22,4 | 18,1 | 11,4 | 4,6 | −2,4 | 9,9 |
| Средни минимални температури (°C) | −8,6 | −6,6 | −1,6 | 3,8 | 9,1 | 14,5 | 17,7 | 17,2 | 12,4 | 6 | 0,2 | −6,3 | 4,9 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −32,8 | −29,4 | −24,4 | −13,9 | −2,8 | 1,7 | 7,2 | 5,6 | −1,7 | −10 | −18,9 | −31,7 | −32,8 |
| Средни месечни валежи (mm) | 43,9 | 45,5 | 63,5 | 85,9 | 93,5 | 87,6 | 94 | 124,5 | 81,5 | 80 | 80 | 57,2 | 937 |
| Среден брой слънчеви часове | 135.8 | 136.2 | 187.0 | 215.3 | 281.9 | 311.4 | 318.4 | 283.0 | 226.6 | 193.2 | 113.3 | 106.3 | 2508 |
| Източник: National Oceanic and Atmospheric Administration[48] | |||||||||||||
Чикаго е третият по големина на брутния регионален продукт град в САЩ – около $506 милиарда, според оценки от 2007.[49] Градът също така е голям световен финансов център и е оценяван като най-балансирания икономически в САЩ, заради високо равнище на диверсификация.[50]
Чикаго има 27 побратимени града и един град на приятелството.[51] Много от тях, като Чикаго, са втори по големина градове в техните страни или са основен град в страна с много преселници в Чикаго. Париж е партньорски град.
В Чикаго всяка година се провежда културен и кулинарен фестивал в чест на приятелските градове. В програмата също така има множество делегации и формални събития.
|
|
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
