Джоу Енлай
From Wikipedia, the free encyclopedia
Джоу Енлай (на китайски: 周恩來) е първият министър-председател на Китайската народна република, служил от октомври 1949 г. до смъртта си през януари 1976 г. Той служи заедно с председателя на Китайската комунистическа партия Мао Дзъдун и спомага за издигането на власт на Китайската комунистическа партия, консолидирането на контрола ѝ, образуването на външната политика и развиването на китайската икономика.
- В това китайско име фамилията (Джоу) стои пред личното име.
Джоу Енлай | |
Заместник-председател на Китайската комунистическа партия | |
Мандат | 28 септември 1956 – 1 август 1966 |
---|---|
Президент | |
Мао Дзъдун | |
Премиер на Китайската народна република | |
Мандат | 1 октомври 1949 – 1 януари 1976 |
Президент | |
Мао Дзъдун | |
Външен министър на Китайската народна република | |
Мандат | 1 октомври 1949 – 11 февруари 1958 |
Министър-председател | |
самият той | |
Лична информация | |
Роден | 5 март 1898 г. |
Починал | 8 януари 1976 г. |
Религия | Нерелигиозност |
Съпруга | Дън Ингчао (ж. 1925 – 1976) |
Деца | Сун Уейши, Уанг Ши (осиновени) |
Полит. партия | Китайска комунистическа партия (1921 г.) |
Професия | политик, стратег, революционер, дипломат |
Подпис | |
Военна служба | |
Войни/Битки | Нанчанско въстание Втора китайско-японска война Китайска гражданска война |
Джоу Енлай в Общомедия |
В качеството си на умел и способен дипломат, Джоу служи като външен министър на Китайската народна република от 1949 до 1958 г. Той подкрепя идеята за мирно съвместно съществуване със Запада, след застоя в Корейската война. Участва в Женевската конференция през 1954 г. и в Бандунгската конференция през 1955 г. и помага за организирането на визитата на Ричард Никсън в Китай през 1972 г. Спомага за изработването на политики относно тежките спорове със САЩ, Тайван, СССР, Индия и Виетнам.
Джоу оцелява след чистките на високопоставени държавни служители по време на Културната революция. Докато Мао посвещава повечето от късните си години на политическа борба и идеологическа работа, Джоу е основната движеща сила зад държавните дела по време на Културната революция. Опитите му да се намалят щетите нанасяни от Червеногвардейците и усилията му да защитава другите от гнева им го правят много популярен в късните етапи на Културната революция.
Когато здравето на Мао се влошава през 1971 и 1972 г. и след смъртта на Лин Бяо, Джоу е избран за първи заместник-председател на комунистическата партия от 10-ия Централен комитет през 1973 г. и е назначен за наследник на Мао, но все още се бори срещу Бандата на четиримата за контрол над Китай. Здравето на Джоу, обаче, се влошава и той умира осем месеца преди Мао, на 8 януари 1976 г. Масивната скръб на обществото в Пекин се превръща в гняв към Бандата на четиримата, което води до Тиенанмънския инцидент. Въпреки че Джоу е наследен от Хуа Гуофенг, съюзникът на Джоу, Дън Сяопин успява да надхитри Бандата на четиримата политически.