Китайска гражданска война
From Wikipedia, the free encyclopedia
Китайската гражданска война (на китайски: 國共内戰) е военен конфликт на територията на днешен Китай, в който главни участници са Националистически Китай, воден от партия Гоминдан и Чан Кайшъ от една страна, и Комунистически Китай, начело с ККП и Мао Дзедун, от друга. На различни етапи в конфликта участват редица автономни провинции (клики) и местни революционни движения, останали необвързани с двете големи враждуващи фракции. Войната избухва през 1927 година и приключва през 1949 (с консолидирането на Китайската народна република) или 1950 (с присъединяването на Тибет към КНР).
Китайска гражданска война | |||
Студена война | |||
Последно настъпление на комунистическите войски край Дзинджоу през 1948 | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | Войни между кликите (1927 – 1936) Временно примирие (1937 – 1945) Пълна гражданска война (1946 – 1950) | ||
Място | Източна Азия | ||
Резултат | • Военна победа на комунистите • Създаване на Китайската народна република в континенталната част на страната • Оттегляне на Гоминдана на о-в Тайван | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Китайска гражданска война в Общомедия |
Войната избухва през 1927 година след т.нар. „Северен поход“ на Гоминдана, целящ да сложи край на разпокъсаността на страната като обедини всички клики и военачалници под своя флаг. Номинално Китай бива обединен през 1928, но това не се случва на практика – някои клики, като Фънтиан, продължават да поддържат големи армии под собствен контрол, дори вече да не притежават територия. Шанхайското клане една година по-рано служи като катализатор и за вътрешно разцепление в Гоминдана, тъй като в клането са избити десетки хиляди привърженици на комунистическата партия. Крехкото обединение започва да се разпада бързо, и през 1930 избухва Джунюенската война. Гоминданът се справя с отцепниците, след което насочва вниманието си срещу комунистическите сили и започва кампании за обграждане. Този първи етап на гражданската война – между комунистите, националистите, и отделни клики (Ма, Шанси, Гуанси, Юнан) – продължава до 1937 година, когато на враговете се налага да се обединят срещу нападението на Японската империя. През 1945 и 1946 съществува кратко примирие, в което националистите и комунистите се надлъгват с помощта на своите съюзници – съответно САЩ и СССР. Примирието се разпада през 1946, когато Гоминданът започва пълномащабна офанзива със 113 бригади срещу комунистите в Манджурия. Комунистическите сили обаче вече са набрали огромна войска и опълчение, благодарение на широката подкрепа за ККП сред бедното и предимно селско китайско население. Националистическите войски претърпяват редица тежки загуби, и в крайна сметка войната приключва без примирие с оттеглянето на Гоминдана на о-в Тайван през 1949. Тибет, дотогава непризнат като независима държава, е присъединен към Китай през 1950.
В резултат на гражданската война Китай е обединен след дълъг период на политическа разпокъсаност, но не под националистическата, а под комунистическата партия. Това е най-мащабната гражданска война, и най-голямата война в историята след Първата и Втората световна. Тя продължава и днес – демонстрация за това са все още изострените отношения между Народна република Китай и Република Китай (Тайван), които обаче поддържат близки икономически отношения. В китайската комунистическа историография войната, най-вече във втория си етап (1946 – 50) се нарича „Освободителна война“, или „Трета революционна война“ (на китайски: 第三次国内革命战争).