Четвърти кръстоносен поход
From Wikipedia, the free encyclopedia
Четвъртият кръстоносен поход е военна експедиция от 1202 – 1204 година, в която участват главно войски от Венеция, Свещената Римска империя и Френското кралство. В този поход на преден план излиза не религиозната, а политическата идея. Той е насочен първоначално срещу ислямски Египет на Аюбидите, но в крайна сметка се обръща срещу Византийската империя и завършва с падането на Константинопол и разделянето на империята на три части.[1]:с. 111
Четвърти кръстоносен поход | |||
Кръстоносни походи | |||
Превземането на Константинопол | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1202 – 1204 г. | ||
Място | Балканите, Мала Азия | ||
Резултат | • Кръстоносна победа • Обсада на Зара и връщането ѝ на венецианците • превземане на Константинопол • Затвърждаване на схизмата между католически и православни християни • Отслабване на Византийската империя • Начало на никейско-латински и Българо-латински войни | ||
Територия | • Основаване на латински кръстоносни държави на Балканите • Разделяне на Византийската империя на Никейска империя, Трабзонска империя и Епирско деспотство | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Четвърти кръстоносен поход в Общомедия |
Управлението на бившата империя продължава от Никея, а отцепилата се Трапезундска империя остава да съществува чак до 1461 г. Основано е и васалното Епирско деспотство. В крайна сметка през 1261 г. силно отслабеният и намален в териториално отношение латински Константинопол е превзет от Михаил VIII Палеолог с помощта на генуезците.[2]