Никейска империя
From Wikipedia, the free encyclopedia
Никейската империя (на гръцки: Βασίλειον τῆς Νίκαιας; на турски: İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Никея.
Никейска империя Βασιλεία τῶν Ῥωμαίων | |
1204 – 1261 | |
Латинската империя, Никейската империя, Трапезундската империя и Епирското деспотство, границите са приблизителни. | |
Континент | Азия, Европа |
---|---|
Столица | Никея (де юре) Нимфеон (де факто) |
Официален език | гръцки |
Религия | източно православие |
Форма на управление | монархия |
Династия | Ласкарис, Ватаци, Палеолог |
император | |
1204 – 1222 | Теодор Ласкарис |
1222 – 1254 | Йоан III Дука Ватаци |
1259 – 1261 | Михаил VIII Палеолог |
История | същинско средновековие |
Разграбване на Константинопол, 13,04,1204 | битка при Пелагония, 1259 г. |
Площ | |
ок,250 хил.кв.км km2 | |
| |
Днес част от | Турция, Гърция, България, Северна Македония |
Никейска империя в Общомедия |
Образувана е през 1204 г. от византийски аристократи след унищожаването на Византийската империя от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход.
За разлика от Византия, Никейската империя е децентрализирана държава. Въпреки наименованието, Никея играе ролята само на най-важа крепост. Управниците прекарват голяма част от времето си в егейската си резиденция Нимфеон, а монетният двор и хазната са в Магнезия на Сипилиум. В течение на няколко десетилетия империята води успешни войни на няколко фронта: на запад – с латините, българите и Епирското деспотство; на изток е принудена да удържа натиска на разселващите се тюркски племена, а на юг се намира старият враг Иконийският султанат. За защита на територията си Никейската империя изгражда на югоизточната си граница в Пафлагония солидна отбранителна система и ангажира специални наемници акрити, които успешно отблъсват селджуците от Иконийския султанат. С възстановяването на Византия през 1261 г. Никейската империя престава да съществува, а фокусът на внимание на възстановените византийски владетели се измества към Източна Тракия, като това позволява на нахлуващите тюрки-номади да превземат значителни територии в Южна Мала Азия.