![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Hafez_al_Assad_portrait.jpg/640px-Hafez_al_Assad_portrait.jpg&w=640&q=50)
Хафез ал-Асад
сирийски военен, държавник и политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ха̀фез ал-А̀сад (на арабски: حافظ الأسد) е сирийски държавник, военен офицер и революционер, 18-и президент на Сирия от 1971 г. до смъртта си през 2000 г. Преди това е министър-председател на Сирия от 1970 до 1971 г., както и регионален секретар на регионалното командване на сирийския регионален клон на арабската социалистическа партия Баас и генерален секретар на Националното командване на партията Баас от 1970 г. до 2000 г.
Хафез ал-Асад حافظ الأسد | |
![]() | |
18-и президент на Сирия | |
Мандат | 12 март 1971 – 10 юни 2000 |
---|---|
Предшественик | Ахмад ал-Хатиб |
Наследник | Абдул Халим Хадам (и.д.) |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | Дамаск, Сирия |
Погребан | Кардаха, Сирия |
Националност | сириец |
Религия | мюсюлманин – алауит |
Съпруга | Аниса Махлуф |
Деца | синове: Басил, Башар, Маджид и Махер дъщеря: Бушра |
Полит. партия | Сирийска Баас партия |
Подпис | ![]() |
Военна служба | |
Години | 1952-1972 |
Преданост | Сирия |
Военно звание | генерал |
Хафез ал-Асад в Общомедия |
Той е ключов участник в сирийския държавен преврат от 1963 г., който води сирийския регионален клон на Арабската социалистическа партия Баас на власт в страната. Новото ръководство назначава Хафез за командир на сирийските военновъздушни сили. През февруари 1966 г. той участва във втори преврат, който сваля традиционните лидери на партията Баас. Хафез е назначен за министър на отбраната от новото правителство. Четири години по-късно той инициира трети преврат, който сваля де факто лидера Салах Джадид, и назначава себе си за лидер на Сирия. Хафез налага различни промени в правителството на Баас, когато поема властта. Той подчинява държавния социализъм на смесен икономически модел и защитава частната собственост. Също така изоставя реториката за износ на „социалистическа революция“ чрез укрепване на външните отношения на Сирия със страни, които неговият предшественик смята за реакционни. Хафез застава на страната на Съветския съюз и Източния блок по време на Студената война в замяна на подкрепа срещу Израел и докато изоставя панарабската концепция за обединяване на арабския свят в една арабска нация, се опитва да нарисува Сирия като защитник на палестинците срещу Израел.
При идването си на власт организира държавата по сектантски принцип: сунитите и неалавитите стават фигуративни ръководители на политически институции, докато алавитите поемат контрола върху армията, разузнаването, бюрокрацията и апаратите за сигурност. Правомощията на Баас за вземане на решения, които преди това са колегиални, са намалени и дадени на сирийския президент. Сирийското правителство престава да бъде еднопартийна система в нормалния смисъл на думата и е превърнато в еднопартийна диктатура със силно президентство. За да се поддържа тази система, президентът и партията Баас създават култ към личността, съсредоточен върху Хафез и семейството му. Култът към личността на семейство Ал-Асад е интегриран с доктрината на Баас, за да оформи официалната идеология на държавата. Хафез нарежда намесата в Ливан през 1976 г., което води до сирийската окупация на Ливан. По време на управлението си той смазва ислямисткото въстание, водено от сирийските бунтовници от Мюсюлманското братство, чрез поредица от репресии, кулминиращи в клането в Хама през 1982 г.
След като консолидира личната си власт над сирийското правителство, той започва да търси наследник. Първият му избор е брат му Рифат, който обаче се опитва да завземе властта през 1983–1984 г., когато здравето на Хафез е под съмнение. Впоследствие Рифат е заточен, когато здравето на Хафез се възстановява. Следващият избор на наследник на Хафез е най-големият му син Басил. Басил обаче загива в автомобилна катастрофа през 1994 г. и Хафез се обръща към по-малкия си син Башар, който по това време няма политически опит. Ходът да назначи член на собственото му семейство за негов наследник е посрещнат с критики в някои кръгове на сирийската управляваща класа, но Хафез продължава с плана си и понижава служители, които се противопоставщт на това наследяване. Той умира през 2000 г. и Башар го наследява като президент. При неговото управление страната изпада в гражданска война.