Фон дер Тан (линеен крайцер, 1909)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фон дер Тан (на немски: Großer Kreuzer S.M.S.[„Коментари“ 1] Von der Tann) е първият линеен крайцер на Германския императорски военноморски флот, от епохата на Първата световна война[„Коментари“ 2]. Кръстен е в чест на баварския пълководец от XIX век Лудвиг фон дер Тан.
„Фон дер Тан“ SMS Von der Tann | |
Флаг | Кайзерлихе Марине |
---|---|
Клас и тип | Линеен крайцер |
Следващ тип | Линейни крайцери тип „Молтке“ |
Предшестващ тип | Няма |
Производител | Blohm & Voss в Хамбург, Германия. |
Служба | |
Поръчан | 26 септември 1907 г. |
Заложен | 21 март 1908 г. |
Спуснат на вода | 20 март 1909 г. |
Влиза в строй | 19 февруари 1911 г. |
Потънал | потопен от екипажа си на 21 юни 1919 г. впоследствие изваден и утилизиран |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 19 370 t (нормална); 21 300 t (пълна) |
Дължина | 171,7 m |
Дължина по водолинията | 171,5 m |
Ширина | 26,6 m |
Височина | 13,28 m (височина на борда по мидъла) |
Газене | 8,91 m (при носа); 9,17 m (по кърмата) |
Броня | пояс: 100 – 250 mm; траверси: 180 mm; палуба: 50 mm; барбети: 200 mm; кули ГК: 230 mm; каземати: 150 mm; бойна рубка: 250 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 18 водотръбни котли Schulz-Thornycroft |
Мощност | 79 007 к.с. (58,9 МВт) (на изпитанията) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 27,75 възела (51,39 km/h) (максимална) |
Далечина на плаване | 4400 морски мили при 14 възела ход[1]; Запас гориво: 2600 t въглища |
Екипаж | 923 души |
Кръстен в чест на: | баварския пълководец от XIX век Лудвиг фон дер Тан |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x2 280-mm; 10x1 150-mm; 16x1 88-mm; |
Зенитна артилерия | 2x1 88-mm (от 1916 г.) |
Торпедно въоръжение | 4x1 450-mm ТА (11 торпеда) |
„Фон дер Тан“ в Общомедия |
Става отговор на британските линейни крайцери от типа „Инвинсибъл“. Също като „Инвинсибъл“, има паротурбинна силова установка и висока скорост на хода. Германският крайцер традиционно е въоръжен с оръдия с малко по-малък калибър – 280-мм срещу 305-мм, но това е компенсирано от по-голямата начална скорост и по-доброто качество на немските снаряди.
В сравнение с британските крайцери има значително по-добро брониране (борд 250 мм срещу 152 мм) и по-съвършена система за противоторпедна защита. Цената за това е ръст във водоизместимостта. Ако британският крайцер е по-малък от линкора „Дредноут“, то „Фон дер Тан“ се получава по-голям от съвременния му линкор „Насау“.
Но за сметка на по-доброто брониране специалистите признават, че „Фон дер Тан“, по своите бойни качества, превъзхожда всички британски линейни крайцери с 305-мм оръдия. Това е потвърдено от резултатите на Ютландското сражение, когато в дуела с „Индифатигъбъл“ германският крайцер в течение на 15 минути изпраща на дъното своя визави.