Таврини
народ, който приблизително между 7 и 3 век пр.н.е. заема долината на река По в Северна Италия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Таврините (на латински: Taurini) са народ, който приблизително между 7 и 3 век пр.н.е. заема Паданската низина в центъра на днешен регион Пиемонт, Северна Италия.[1]
Те не трябва да се бъркат с тавриските (или нориките), които живеят в Норик в Бавария (макар че част от тях би могла да произхожда от самите таврини, разположени в района на Пиемонт), нито със самнитите тавразини (в Ирпиния). Във всички тези случаи обаче името им би могло да произлиза от един и същ индоевропейски корен taur, свързан или с древногръцката дума ορος (oros = планина), или със санскритската sthur („масивен“, „здрав“, но също така „див“[2]).
Те са споменати като Taurĩnoí (Ταυρῖνοί) от Полибий[3] (2 век пр.н.е.), Taurini от Тит Ливий[4] (края на 1 век пр.н.е.), Taurinoí (Ταυρινοί) от Страбон[5] (нач. на 1 век пр.н.е.), Taurinorum от Плиний Стари[6] (1 век пр.н.е.) и Taurínōn (Ταυρίνων; вариант Ταυρικῶν, Ταυρινῶν) от Птолемей[7] (2 век пре.н.е.).[8]
Най-разпространеното мнение е, че таврините са от лигурски етнос, макар че вековният контакт с келтското население може да е променил културата им до степен да ги направи не толкова ясно разграничаеми от последните. В този смисъл древните автори имат затруднения да ги класифицират (за Плиний Стари и Страбон те са „древни лигури“, за Тит Ливий – „полугали“, за Апиан – „келти“), като и днес те често биват дефинирани внимателно и общо взето като келто-лигури.
Според Полибий основното им седалище е Тавразия, но все още не е възможно археологически да се посочи точното му местоположение, макар че се намира близо до сливането на реките По и Дора Рипария, тоест на територията на Ванкилиета (зона в днешния квартал Ванкилия в северноиталианския град Торино).[9]