Судзуя (тежък крайцер, 1934)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Судзуя (на японски: 鈴谷) е тежък крайцер[Коментари 1] на Императорските ВМС на Япония. Третият влязъл в строй представител на типа „Могами“. Носи името „Судзуя“ в чест на реката в префектура Карафуто (днес Сусуя е в Сахалинска област на Русия).
„Судзуя“ 鈴谷 | |
„Судзуя“ на ходовите изпитания от 18 август 1937 г. | |
Флаг | Япония |
---|---|
Клас и тип | тежък крайцер от типа „Могами“ |
Производител | Арсенал на флота в Йокосука, Япония |
Служба | |
Заложен | 11 декември 1933 г. |
Спуснат на вода | 20 ноември 1934 г. |
Влиза в строй | 31 октомври 1937 г. |
Потънал | потопен на 25 октомври 1944 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Позивна | JJOA |
Водоизместимост | 11 200 t (стандартна); 13 980 t (пълна)[1] Към 1939 г.: 14 795 t (пълна)[1] |
Дължина | 200,6 m |
Дължина между перпендикулярите | 189,0 m |
Дължина по водолинията | 197,0 m 198,3 m (след модернизацията) |
Ширина | по водолинията: 18,2 m (първоначална) 19,2 m (след модернизацията) |
Газене | 6,53 m 6,06 m (след модернизацията) |
Броня | пояс: 140 – 25 mm; палуба: 35 mm (60 mm по скосовете); кули ГК: 25 mm; бойна рубка: 100 – 50 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Kampon; 10 водотръбни котли Kampon |
Мощност | 152 000 к.с. (111,8 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 35,5 възела (65,7 km/h) |
Далечина на плаване | 8000 морски мили при 14 възела ход (проектна); 7000 – 7500 морски мили на 14 възела (след модернизацията) Запас гориво: 2215 – 2302 t нефт |
Екипаж | 930 души (по проект) 896[2] (58 офицера и 838 матроса) проектно, след преправянето му в тежък крайцер през 1940 г. |
Кръстен в чест на | реката Сусуя в префектура Карафуто |
Въоръжение | |
Артилерия | Въоръжение 1937 г.: 5x3 155-mm; Въоръжение 1940 г.: 5x2 203-mm; |
Зенитна артилерия | 1937 г.: 4x2 127-mm; 2x2 13,2-mm Тип 93 картечници 1940 г.: 4x2 127-mm; 4x2 25-mm (50 към 1944 г.); 2x2 13,2-mm Тип 93 картечници |
Торпедно въоръжение | 4x3 610-mm ТА Тип 90 (18 торпеда Тип 90, по-късно 24 броя Тип 93) |
Самолети | 2 катапултa; до 3 хидроплана |
„Судзуя“ в Общомедия |
Поръчан е в числото на четирите крайцера от този тип по Първата програма за попълнение на флота от 1931 г. Построен е в периода 1933 – 1937 г. от корабостроителницата на Арсенала на флота в Йокосука. Първоначално планираното за януари 1936 г. въвеждане на крайцера в строй е задържано с повече от година и половина за изпълнение на работи по подобряване на здравината на корпуса и устойчивостта.
След около година служба „Судзуя“ отново се оказва в корабостроителницата за провеждане на запланираната замяна на оръдейните кули, продължила от януари до септември 1939 г. В периода 1940 – 1941 г. крайцерът заедно с еднотипните кораби активно участва в учения, а също и в операциите по превземането на Френски Индокитай.
В състава на 7-а дивизия крайцери „Судзуя“ има активно участие в началния етап на бойните действия на Тихоокеанския театър през Втората световна война, в т.ч. превземането на Малая, Нидерландска Източна Индия, похода в Индийския океан, сраженията при Мидуей, при островите Санта Крус и във Филипинско море. От пролетта на 1943 до лятото на 1944 г. крайцерът последователно има три военни модификации. В хода на сражението в залива Лейте, на сутринта на 25 октомври 1944 г., при остров Самар „Судзуя“ е повреден в резултат на два близки разрива на бомби на американски палубни самолети и към пладне потъва от последвалите взривове и пожари на борда.