През 1339 г. в Генуа се въвежда службата „дож“ по пример на дожите във Венецианската република. Първият дож е Симоне Боканегра. Впоследствие, чрез промяна на конституцията от Андреа Дория, службата на дожа е ограничена до две години. През 1797 г. длъжността „дож“ в Генуа е премахната. Последният генуезки дож е Джакомо Мария Бриньоле (1795 – 1797)
В списъка на дожите на Генуезката република са включени периодите на подчинения и губернаторствата. Списъците разграничават дожите, избрани за цял живот (от 1339 до 1527 г.), и тези, избрани с 2-годишен мандат (от 1528 до 1797 г.).[1]
Урбано ди Сант'Алозио: 17 януари (?) 1422 – 31 март 1422, управител
Ректорат на 4-мата ректори: 31 март 1422 – 5 декември 1422, директно изпратени от Филипо Мария Висконти
Франческо Бусоне, граф на Карманьола: 5 декември 1422 – 15 ноември 1424, управител, номиниран за 2-ри път
Джакомо дели Изолани, кардинал: 15 ноември 1424 – края на февруари 1428, управител
Бартоломео дела Капра, архиепископ на Милано: 3 март 1428 – август 1432, управител
Олдрадо ди Лампуняно: 1432 – (?), управител
Опицино ди Алцате: 1434 (?) – 25 декември 1435, назначен за комисар, но управлява въпреки присъствието на губернатора, след което е убит
Франческо Барбавара: 1435 – 25 декември 1435, управител заедно с Лампуняно и Алцате
Еразмо Тривулцио: 25 декември 1435, управител, приключва същия ден
Управление на 8-те капитани на свободата: 27 декември 1435 – 28 март 1436
Изнардо Гуарко: 28 март 1436 – 3 април 1436, 25-и/ 20-и дож, син на Николо Гуарко и брат на Антонио Гуарко
Томазо ди Кампофрегозо: 3 април 1436 – 24 март 1437, 26-и/21-ви дож, номиниран за 2-ри път, син на Пиетро ди Кампофрегозо
Батиста ди Кампофрегозо: 24 март 1437, 27-и дож, лидер на преврата за един ден, син на Пиетро ди Кампофрегозо, брат на Томазо ди Кампофрегозо
Томазо ди Кампофрегозо: 24 март 1437 – 18 декември 1442, 28-и дож, осуетява преврата
Управление на 8-те капитани на свободата: 19 декември 1442 – 28 януари 1443
Рафаеле Адорно: 28 януари 1443 – 4 януари 1447, 29-и/ 22-ри дож, син на Джорджо Адорно и внук на Антониото Адорно
Барнаба Адорно: 4 януари 1447 – 30 януари 1447, 30-и / 33-ти дож
Джовани ди Кампофрегозо (Джано Фрегозо): 30 януари 1447 – 16 декември 1448, 31-ви/ 34-ти дож, внук на Томазо ди Кампофрегозо, умира по време на изпълнение на длъжността
Лодовико ди Кампофрегозо: 16 декември 1448 – 4 септември 1450, 32-ри / 35-и дож, внук на Томазо ди Кампофрегозо
Пиетро ди Кампофрегозо: 8 септември 1450 – януари 1458, 33-ти/ 36-и дож, син на Батиста ди Кампофрегозо, внук на Томазо ди Кампофрегозо, братовчед на Лодовико ди Кампофрегозо
По време на управлението на френския крал Шарл VII:
Жан II Лотарингски, херцог на Каламбрия и Лотарингия: 11 март 1458 – 11 септември (?) 1459, управител, син на Рене I Анжуйски, племенник на Шарл VII
Людовик ла Валé: 11 септември (?) 1459 – 9 март 1461, управител
Управление на 8-те капитана на майсторите: 9 март 1461 – 12 март 1461
Просперо Адорно: 12 март 1461 – 17 юли 1461, 34-ти дож, бяга от Генуа
Спинета ди Кампофрегозо: 18 юли 1461 – 20 юли (?) 1461, 35-и дож, внук на Пиетро ди Кампофрегозо
Лодовико ди Кампофрегозо: 25 юли 1461 – 14 май 1462, 36-и / 27-и дож, номиниран за втори път
Паоло ди Кампофрегозо, архиепископ на Генуа: 14 май 1462 – 31 май 1462, 37-и дож, син на Батиста ди Кампофрегозо, брат на Пиетро ди Кампофрегозо, братовчед на Лодовико ди Кампофрегозо
Управление на 4-те капитана на майсторите: 31 май 1462 – 8 юни 1462
Лодовико ди Кампофрегозо: 8 юни 1462 – януари 1463, 38-и дож, номиниран за 3-ти път
Паоло ди Кампофрегозо, архиепископ на Генуа: 9 януари 1463 – април 1464, 39-и / 28-и дож, номиниран за 2-ри път
По време на управлението на френския крал Луи XII:
Шипионе Барбавара: 26 октомври 1499 – 3 ноември 1499, управител
Филип от Клев, господар на Равенщайн: 4 ноември 1499 – 25 октомври 1506, управител
Филипо Рокабертин: юни 1506 – 12 март 1507, наместник
Паоло да Нови: 10 април 1507 – 27 април 1507, 42-ри дож
Филип от Клев, господар на Равенщайн: 28 април 1507 – май 1507, управител
Рудолф от Ланой: май 1507 – октомври 1508, управител
Франсоа дьо Рошшуар, господар на Шамдениер Сен Дени: октомври 1508 – 20 юни 1512, управител
Джано ди Кампофрегозо: 29 юни 1512 – 25 май 1513, 43-ти дож, имперски протекторат
Антониото Адорно: 1513 – 1513, управител
Отавиано ди Кампофрегозо: 20 юни 1513 – 7 септември 1515, 44-ти дож
Отавиано ди Кампофрегозо: 20 ноември 1515 – 31 май 1522, управител, подчинен на Франсоа I
Антониото Адорно: 31 май 1522 – нач. на август 1527, 45-и дож, последен пожизнен дож
Теодоро Тривулцио: нач. на август 1527 – 12 септември 1528, управител, подчинен на Франсоа I
Управление на 12-те реформатори на свободата: сред. на септември 1528 – 11 октомври 1528
С повторното завладяване на Генуа през 1528 г. от Андреа Дория, тогава прохабсбургски, републиката възвръща своята независимост и автономия при вземане на решения.
След това изготвянето на нова конституция е делегирано на 12-те реформатори и с това градът придобива характеристиките на „аристократична“ република, променяйки и официалното си име. Вече не Compagna Communis, а Генуезка република. За да бъдеш част от правителството, става необходимо да си регистриран в Организацията на благородниците (Albergo dei Nobili) – основна институция в градския живот от векове.
Назначаването на най-висшата длъжност в държавата също е реформирано: премахната е формулата на пожизнения мандат и сега дожът се избира чрез гласуване и с максимален мандат от две години; той е подпомаган от дванадесет сенатори и осем прокурори. Заедно дож и съветници (1/4 от тях подновявани всяко полугодие) образуват Синьорията. В края на мандата, при положително гласуване на петимата одитори (орган, отговарящ за контрола и оценката на работата на дожа), бившият дож може да се състезава за длъжността „постоянен прокурор“. По-нататъшна реформа през 1576 г. приема за номинирането на дожа изборна система, основана на двойния жребий.
Някои периоди на различните дожове се припокриват: това се дължи на факта, че един дож може едновременно с последните дни от мандата на неговия предшественик. Тази изборна система - петата и последна фаза на автономното генуезко републиканско управление, остава почти непроменена до 1797 г., когато отстъпва място на френското господство на Наполеон Бонапарт и която води до заличаването на Генуезката република за установяването на Лигурската република, като последната е анексирана към Първата френска империя от 1805 до 1814 г.
Оберто Катанео Ладзари: 12 октомври 1528 – 4 януари 1530, 46-и дож, 1-ви дож с мандат от 2 години
Батиста Спинола: 4 януари 1531 – 4 януари 1533, 47-и дож
Батиста Ломелини: 4 януари 1533 – 4 януари 1535, 48-и дож
Кристофо Грималди Росо: 4 януари 1535 – 4 януари 1537, 49-и дож
Джовани Батиста Дория: 4 януари 1537 – 4 януари 1539, 50-и дож
Джанандреа Джустиниани Лонго: 4 януари 1539 – 4 януари 1541, 51-ви дож
Леонардо Катанео Дела Волта: 4 януари 1541 – 4 януари 1543, 52-ри дож
Андреа Чентурионе Пиетрасанта: 4 януари 1543 – 4 януари 1545, 53-ти дож
Джовани Батиста Де Форнари: 4 януари 1545 – 4 януари 1547, 54-ти дож
Бенедето Джентиле Певере: 4 януари 1547 – 4 януари 1549, 55-и дож
Гаспаре Грималди Брачели: 4-ти януари 1549 – 4 януари 1551, 56-и дож
Лука Спинола: 4 януари 1551 – 4 януари 1553, 57-и дож
Джакомо Промонторио: 4 януари 1553 – 4 януари 1555, 58-и дож
Агостино Пинели Ардименти: 4 януари 1555 – 4 януари 1557, 59-и дож
Пиетро Джовани Чибо Клавика: 4 януари 1557 – 3 декември 1558, 60-и дож, умира по време на длъжността
Джироламо Вивалди: 4 януари 1559 – 4 януари 1561, 61-ви дож
Паоло Батиста Джудиче Калви: 4 януари 1561 – 27 септември 1561, 62-ри дож, умира по време на длъжността
Джовани Батиста Чикала Дзоали: 4 октомври 1561 – 4 октомври 1563, 63-ти дож
Джовани Батиста Леркари: 7 октомври 1563 – 7 октомври 1565, 64-ти дож
Отавио Джентиле Одорико: 11 октомври 1565 – 11 октомври 1567, 65-и дож
Симоне Спинола: 15 октомври 1567 – 3 октомври 1569, 66-и дож, умира по време на длъжността
Паоло Джустиниани Монеля: 6 октомври 1569 – 6 октомври 1571, 67-и дож
Джаното Ломелини: 10 октомври 1571 – 10 октомври 1573, 68-и дож
Джакомо Грималди Дурацо: 16 октомври 1573 – 17 октомври 1575, 69-и дож
Просперо Чентурионе Фатинати: 17 октомври 1575 – 17 октомври 1577, 70-и дож
Джовани Батиста Дженителе Пиньоло: 19 октомври 1577 – 19 октомври 1579, 71-ви дож
Николо Дория: 20 октомври 1579 – 20 октомври 1581, 72-ри дож, внук на Джовани Батиста Дория
Джероламо Де Франки Тозо: 21 октомври 1581 – 21 октомври 1583, 73-ти дож
Джироламо Киавари: 4 ноември 1583 – 4 ноември 1585, 74-ти дож
Амброджо Ди Негро: 8 ноември 1585 – 13 ноември 1587, 75-и дож
Давиде Вакари: 14 ноември 1587 – 14 ноември 1589, 76-и дож
Батиста Негроне: 20 ноември 1589 – 15 ноември 1591, 77-и дож
Джовани Агостино Джустиниани Кампи: 27 ноември 1591 – 26 ноември 1593, 78-и дож
Антонио Грималди Чеба: 27 ноември 1593 – 26 ноември 1595, 79-и дож
Матео Сенарега: 5 декември 1595 – 4 декември 1597, 80-и дож
Ладзаро Грималди Чеба: 7 декември 1597 – 15 февруари 1599, 81-ви дож, умира по време на длъжността
Лоренцо Саули: 22 февруари 1599 – 21 февруари 1601, 82-ри дож
Агостино Дория: 24 февруари 1601 – 25 февруари 1603, 83-ти дож, брат на Николо Дория, внук на Джовани Батиста Дория
Пиетро Де Франки Сако: 26 февруари 1603 – 27 февруари 1605, 84-ти дож
Лука Грималди Де Кастро: 1 март 1605 – 2 март 1607, 85-и дож
Силвестро Инвреа: 3 март 1607 – 17 март 1607, 86-и дож
Джероламо Асерето: 22 март 1607 – 23 март 1609, 87-и дож
Агостино Пинели Лучани: 1 април 1609 – 2 април 1611, 88-и дож
Алесандро Джустиниани Лонго: 6 април 1611 – 6 април 1613, 89-и дож
Томазо Спинола: 21 април 1613 – 21 април 1615, 90-и дож
Бернардо Чибо Клавареца: 25 април 1615 – 25 април 1617, 91-ви дож
Джовани Джакомо Империале Тартаро: 25 април 1617 – 29 април 1619, 92-ри дож
Пиетро Дурацо: 2 май 1619 – 2 май 1621, 93-ти дож, син на Джакомо Грималди Дурацо
Амброджо Дория: 4 май 1621 – 12 юни 1621, 94-ти дож, умира по време на длъжността
Джорджо Чентурионе: 22 юни 1621 – 22 юни 1623, 95-и дож
Федерико Де Франки Тозо: 25 юни 1623 – 16 юни 1625, 96-и дож, син на Джероламо Де Франки Тозо, подава оставка
Джакомо Ломелини: 16 юни 1625 – 25 юни 1627, 97-и дож
Джовани Лука Киавари: 28 юни 1627 – 28 юни 1629, 98-и дож, син на Джероламо Киавари
Андреа Спинола: 26 юни 1629 – 26 юни 1631, 99-и дож
Леонардо Дела Торе: 30 юни 1631 – 30 юни 1633, 100-тен дож
Джовани Стефано Дория: 5 юли 1633 – 5 юли 1635, 101-ви дож
Джовани Франческо Бриньоле Сале: 11 юли 1635 – 11 юли 1637, 102-ри дож, първи крал на Корсика, официално призната титла за всички следващи дожове на поста (до 15 март 1736 г.)
Агостино Палавичини: 13 юли 1637 – 13 юли 1639, 103-ти дож
Джовани Батиста Дурацо: 28 юли 1639 – 28 юли 1641, 104-ти дож
Джовани Агостино Де Марини: 14 август 1641 – 19 юни 1642, 105-и дож, умира по време на длъжността
Джовани Батиста Леркари: 4 юли 1642 – 4 юли 1644, 106-и дож
Лука Джустиниани: 21 юли 1644 – 21 юли 1646, 107-и дож, син на Алесандро Джустиниани Лонго
Джовани Батиста Ломелини: 24 юли 1646 – 24 юли 1648, 108-и дож
Джакомо Де Франки Тозо: 1 август 1648 – 1 август 1650, 109-и дож, син на Федерико Де Франки Тозо, внук на Джероламо де Франки Тозо
Агостино Чентурионe: 23 август 1650 – 23 август 1652, 110-и дож
Джероламо Де Франки Тозо: 8 септември 1652 – 8 септември 1654, 111-ти дож, син на Федерико Де Франки Тозо, внук на Джероламо Де Франки Тозо, брат на Джакомо Де Франки Тозо
Алесандро Спинола: 9 октомври 1654 – 9 октомври 1656, 112-ти дож
Джулио Саули: 12 октомври 1656 – 12 октомври 1658, 113-ти дож
Джовани Батиста Чентурионе: 15 октомври 1658 – 15 октомври 1660, 114-ти дож
Джан Бернардо Фругони: 28 октомври 1660 – 22 март 1661, 115-и дож, умира по време на длъжността
Антониото Ивреа: 28 март 1661 – 29 март 1663, 116-и дож
Стефано Де Мари: 13 април 1663 – 12 април 1665, 117-и дож
Чезаре Дурацо: 18 април 1665 – 18 април 1667, 118-и дож, син на Пиетро Дурацо
Чезаре Джентиле: 10 май 1667 – 10 май 1669, 119-и дож
Франческо Гарбарино: 18 юни 1669 – 19 юни 1671, 120-и дож
Алесандро Грималди: 287 юни 1671 – 27 юни 1673, 121-ви дож
Агостино Салуцо: 5 юли 1673 – 4 юли 1675, 122-ри дож
Антонио Да Пасано: 11 юли 1675 – 11 юли 1677, 123-ти дож
Джанетино Одоне: 16 юли 1677 – 16 юли 1679, 124-ти дож
Агостино Спинола: 29 юли 1679 – 29 юли 1681, 125-и дож
Лука Мария Инвреа: 13 август 1681 – 13 август 1683, 126-и дож
Франческо Мария Империале Леркари: 18 август 1683 – 18 август 1685, 127-и дож
Пиетро Дурацо: 23 август 1685 – 23 август 1687, 128-и дож, син на Чезаре Дурацо, внук на Пиетро Дурацо
Лука Спинола: 27 август 1687 – 27 август 1689, 129-и дож
Оберто Дела Торе: 31 август 1689 – 1 септември 1691, 130-и дож
Джовани Батиста Катанео Дела Волта: 4 септември 1691 – 5 септември 1693, 131-ви дож
Франческо Инвреа: 9 септември 1693 – 9 септември 1695, 132-ри дож, син на Антониото Инвреа
Бендинели Негроне: 16 септември 1695 – 16 септември 1697, 133-ти дож
Франческо Мария Саули: 19 септември 1697 – 26 май 1699, 134-ти дож, внук на Лоренцо Саули, умира по време на длъжността
Джироламо Де Мари: 3 юни 1699 – 3 юни 1701, 135-и дож, син на Стефано Де Мари
Федерико Де Франки Тозо: 7 юни 1701 – 7 юни 1703, 136-и дож, син на Федерико Де Франки Тозо
Антонио Грималди: 1 август 1703 – 1 август 1705, 137-и дож
Стефано Онорато Ферети: 22 август 1705 – 22 август 1707, 138-и дож
Доменико Мария Де Мари: 9 септември 1707 – 9 септември 1709, 139-и дож, син на Стефано Де Мари
Винченцо Дурацо: 14 септември 1709 – 14 септември 1711, 140-и дож
Франческо Мария Империале: 22 септември 1711 – 22 септември 1713, 141-ви дож
Джовани Антонио Джустиниани: 22 септември 1713 – 22 септември 1715, 142-ри дож
Лоренцо Чентурионе: 26 септември 1715 – 26 септември 1717, 143-ти дож
Бенедето Виале: 30 септември1717 – 30 септември 1719, 144-ти дож
Амброджо Империале: 4 октомври 1719 – 4 октомври 1721, 145-и дож
Чезаре Де Франки Тозо: 8 октомври 1721 – 8 октомври 1723, 146-и дож
Доменико Негроне: 13 октомври 1723 – 13 октомври 1725, 147-и дож
Джероламо Венерозо: 18 януари 1726 – 18 януари 1728, 148-и дож
Лука Грималди: 22 януари 1728 – 22 януари 1730, 149-и дож, брат на Антонио Грималди
Франческо Мария Балби: 20 януари 1730 – 20 януари 1732, 150-и дож
Доменико Мария Спинола: 29 януари 1732 – 29 януари 1734, 151-ви дож
Стефано Дурацо: 3 февруари 1734 – 3 февруари 1736, 152-ри дож, син на Пиетро Дурацо
Николо Катанео Дела Волта: 7 февруари 1736 – 7 февруари 1738, 153-ти дож, син на Джовани Батиста Катанео Дела Волта, крал на Корсика до 15 март 1736 г. заради провъзгласената независимост на Кралство Корсика от Генуезката държава
Константини Балби: 7 февруари 1738 – 7 февруари 1740, 154-ти дож, брат на Франческо Мария Балби, с падането на Кралство Корсика и анексирането на острова към владенията на Генуа дожовете отново стават, по време на изпълнение на длъжността му и крале на Корсика
Николо Спинола: 16 февруари 1740 – 16 февруари 1742, 155-и дож
Доменико Каневаро: 20 февруари 1742 – 20 февруари 1744, 156-и дож
Лоренцо Де Мари: 1 февруари 1744 – 1 февруари 1746, 157-и дож, внук на Стефано Де Мари
Джовани Франческо Бриньоле Сале: 3 март 1746 – 3 март 1748, 158-и дож, последен Крал на Корсика (7 юни 1746)
Чезаре Катанео Дела Волта: 6 март 1748 – 6 март 1750, 159-и дож, син на Джовани Батиста Катанео Дела Волта
Агостино Виале: 10 март 1750 – 10 март 1752, 160-и дож, син на Бенедето Виале
Стефано Ломелини: 28 март 1752 – 7 юни 1752, 161-ви дож, абдикира
Джовани Батиста Грималди: 7 юни 1752 – 7 юни 1754, 162-ри дож
Джан Джакомо Венерозо: 23 юни 1754 – 23 юни 1756, 163-ти дож, син на Джероламо Венерозо
Джовани Джакомо Грималди: 22 юни 1756 – 22 юни 1758, 164-ти дож
Матео Францони: 22 август 1758 – 22 август 1760, 165-и дож
Агостино Ломелини: 22 септември 1760 – 10 септември 1762, 166-и дож
Родолфо Емилио Бриньоле Сале: 25 ноември 1762 – 25 ноември 1764, 167-и дож, брат на Джовани Франческо Бриньоле Сале
Франческо Мария Дела Ровере: 29 януари 1765 – 29 януари 1767, 168-и дож
Марчело Дурацо: 3 февруари 1767 – 3 февруари 1769, 169-и дож
Джовани Батиста Негроне: 16 февруари 1769 – 26 януари 1771, 170-и дож
Джовани Батиста Камбиазо: 16 април 1771 – 23 декември 1773, 171-ви дож, умира по време на длъжността
Фердинандо Спинола: 7 януари 1773 – 19 януари 1773, 172-ри дож, отказва се
Пиер Франческо Грималди: 26 януари 1773 – 26 януари 1775, 173-ти дож, син на Джовани Батиста Грималди
Брицио Джустиниани: 31 януари 1775 – 31 януари 1777, 174-ти дож
Джузепе Ломелини: 4 февруари 1777 – 4 февруари 1779, 175-и дож
Джакомо Мария Бриньоле: 4 март 1779 – 4 март 1781, 176-и дож
Марко Антонио Джентиле: 8 март 1781 – 8 март 1783, 177-и дож
Джовани Батиста Айроли, 6 май 1783 – 6 май 1785, 178-и дож
Джан Карло Палавичино: 6 юни 1785 – 6 юни 1787, 179-и дож
Рафаеле Агостино Де Ферари: 4 юли 1787 – 4 юли 1789, 180-и дож
Алераме Мария Палавичини: 30 юли 1789 – 30 юли 1791, 181-ви дож
Микеланджело Камбиазо: 3 септември 1791 – 3 септември 1793, 182-ри дож, внук на Джовани Батиста Камбиазо
Джузепе Мария Дория: 16 септември 1793 – 16 септември 1795, 183-ти дож
Джакомо Мария Бриньоле: 17 ноември 1795 – 17 юни 1797, 184-ти дож, номиниран за 2-ри път, последен дож.
Джироламо Луиджи Дурацо: 10 август 1802 – 29 май 1805, 1-ви дож на Лигурската република, управлява под временната и новосъздадена Лигурска република. От 1805 г. е премахната с преминаването ѝ към Департамент Генуа на Първа френска империя.
Джироламо Сера: 26 април 1814 – 7 януари 1815, председател на временното правителство, управлява под временната и новоучредена Генуезка република, премахната от 1815 г. с преминаването на републиката към Сардинското кралство