Специален ядрен фугас
From Wikipedia, the free encyclopedia
Специален ядрен фугас (на английски: Special Atomic Demolition Munition, SADM) е ядрено устройство, ядрени или термоядрени заряди, заложени в грунта, във вътрешността на някакъв обект или под вода. Тяхното използване се предвижда с цел създаване на зони на разрушение, срутвания, пожари, наводнения и радиоактивно заразяване на местности, нанесяне на удари по живата сила и техниката на противника. Могат да се поставят предварително или непосредствено по време на бойните действия. Детонацията на ядрените фугаси се осъществява чрез кабел, радиокоманда или автоматично.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/SADM_container_H-912.jpg/220px-SADM_container_H-912.jpg)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Medium_Atomic_Demolition_Munition_%28internal%29.jpg/640px-Medium_Atomic_Demolition_Munition_%28internal%29.jpg)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/97/Hardtack_II_Socorro_test.jpg/320px-Hardtack_II_Socorro_test.jpg)
Ядрената мина (собствено SADM), за разлика от по-тежкия ядрен фугас (MADM), се произвежда в ръчно преносимо изпълнение (раница), носена от един или двама войника. Тези заряди са конструирани и за десант в специални контейнери в съпровождение на парашутисти.
Такива устройства са разработвани в СССР и в САЩ (през 1960-те за ВМС и морската пехота), но никога не са използвани. Опити за разработване на ядрен фугас са предприемани и във Великобритания (Blue Peacock).
По инициатива на ръководствата на Русия и САЩ диверсионните ядрени мини и на двете страни са утилизирани. Последните от тях – руските РА115 – са свалени от въоръжение през 1998 г. За наличието на подобни ядрени боеприпаси в други страни е неизвестно. Упоменати са в книгата „Няма втори шанс“.