Синтетична теория за еволюцията
From Wikipedia, the free encyclopedia
Синтетичната теория за еволюцията (СТЕ),[1] или още позната като неодарвинизъм, или съвременна теория за еволюцията представлява съвкупност от идеи на различни биолози, които заедно образуват обединената теория за еволюцията в нейния съвременен вид.
Съгласно съвременната теория за еволюцията, синтезирана първоначално през 30-те и 40-те години на 20 век, генетичната изменчивост в популациите се дължи на случайни фактори, посредством мутация (знае се, че понякога мутациите се дължат на грешки в репликацията на ДНК) и рекомбинацията на гените (кръстосване на хомоложните хромозоми по време на мейоза). Еволюцията се състои преди всичко в промени на алелната честота в едно поколение спрямо друго в резултат на генетичния дрейф, миграцията на гените и естествения отбор. Видообразуването настъпва постепенно, когато популациите са репродуктивно изолирани, например при наличие на географски прегради.
СТЕ се приема от огромната част от съвременните биолози. Синтезът е резултат на около десетгодишна работа (от 1936 до 1947) и е тясно свързан с развитието на дисциплината популационна генетика в периода 1918-1932 г. Популационната генетика обединява в едно теорията за естествения отбор и менделовата генетика.
СТЕ е термин, създаден от Джулиан Хъксли, с който той обобщава през 1942 г. идеите на книгата си "Еволюция: Съвременният синтез". Въпреки че СТЕ представлява основата на съвременното разбиране за еволюцията, той е свързан с историческо събитие, случило се през 30-те и 40-те години на 20 век. Сред най-важните личности, взели участие в развитието на СТЕ, са Р. А. Фишер, Теодосиус Добжански, Джон Холдейн, Сюъл Райт, Джулиан Хъксли, Ернст Майр, Бернхард Ренш, Сергей Четвериков, Джордж Гейлорд Симпсън и Г. Лидиърд Стебинс.
СТЕ дава разрешение на трудности и смущения, породени от тясната специализация и лошата комуникация между биолозите в ранните години на двадесети век. Съгласуването на откритията на пионерите в генетиката с постепенната еволюция и механизмите на естествения отбор е било трудно. Със СТЕ се постига съгласие между двете мисловни школи с предоставято на доказателства за решаващото значение на теренните изследвания на популациите за еволюционната биология. СТЕ черпи идеи от станалите впоследствие самостоятелни клонове на биологията дисциплини като генетика, цитология, систематика, ботаника, морфология, екология и палеонтология.