флорентинска благородничка From Wikipedia, the free encyclopedia
Симонèта Веспучи (на италиански: Simonetta Vespucci; на латински: Vespuccia, Vesputia), родена Катанèо (на италиански: Cattaneo; * 28 януари (?) 1453, Генуа или Порто Венере; † 26 април 1476, Флоренция) е възлюбена на Джулиано де Медичи, по-младият брат на флорентинския владетел Лоренцо де Медичи, както и на самия Лоренцо. Считана е за първа красавица на Флорентинския ренесанс, а за своята красота получава прозвището Несравнимата (на френски: La Sans Pareille) и Красивата Симонета (на италиански: La Bella Simonetta). Вероятно служи за модел на картините на Ботичели „Раждането на Венера“ и няколко други негови творби; изобразена е и като Клеопатра със змия на шията на платното на Пиеро ди Козимо и на неговата творба „Смъртта на Прокрида“.
Симонета Веспучи Simonetta Vespucci | |
флорентинска благородничка | |
Пиеро ди Козимо. „Портрет на Симонета Веспучи“ (фрагмент). Единственият портрет, за когото е сигурна, че е изобразена Симонета, тъй като на картината е написано името ѝ SIMONETTA IANUENSIS VESPUCCIA. | |
Родена |
6 февруари 1453 г.
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Онисанти, Италия |
Псевдоним | la bella Simonetta |
Семейство | |
Род | Спинола |
Симонета Веспучи в Общомедия |
Симонета се ражда в семейството на генуезките благородници Гаспаре Катанео дела Волта и Катерина Виоланта Спинола (известна като Катокия) на 28 януари 1453 г. (историците не са съгласни дали е родена в Генуа или във Фецано ди Порто Венере), следователно е член на благородническото семейство Катанео. Родителите ѝ стават известни като родители на тази легендарна „жива Венера“. От страна на майка си е роднина на рода Апиани – господари на Пиомбино.
През април 1469 г., когато е едва на 16 години, Симонета отива да се срещне с много младия си съпруг Марко Веспучи, далечен братовчед на мореплавателя Америго Веспучи, в църквата Сан Торпете в присъствието на дожа на Генуа и на цялата градска аристокрация.
Смята се, че като дете тя придружава родителите си в изгнание във вилата, която семейство Катанео притежава във Фецано ди Порто Венере, където живее до 16-годишна възраст.[1] Семейството е изгонено от Генуа по време на част от вътрешните борби. Майка ѝ първо се омъжва за Батиста Фрегозо, от когото има дъщеря Батистина, която се омъжва за Якопо III Апиано, херцог на Пиомбино. Семейство Катанео, докато е в изгнание, също се радва на гостоприемството на херцога на Пиомбино, споделяйки го с флорентинеца Пиеро Веспучи (приор на Сан Марко), баща на Марко, бъдещият съпруг на Симонета. Симонета остава в двора на Пиомбино до 1468 г., когато се омъжва. Тук Пиеро Веспучи, бащата на бъдещия ѝ съпруг, често гостува по бизнес дела. В Пиомбино именно е уреден и бракът ѝ.[2]
Марко отива в Генуа, тъй като баща му смята, че е препоръчително той да изучава организацията на известната банка Сан Джорджо, чийто прокурист е бъдещият му тъст Гаспаре Катанео.[3] Очевидно, след като е приет в къщата на началника си, Марко се е среща с дъщеря му и урежда брак, който е полезен за семейство Катанео като съюз с богато флорентинско семейство на банкери, приближени на управляващото семейство Медичи (неотдавнашното падане на Константинопол и загубата на източните колонии всъщност особено засяга сем. Катанео икономически и морално.).
След сватбата двойката се установява във Флоренция, градът на Веспучи. Пристигането им съвпада с изкачването на Лоренцо Великолепни като глава на Флорентинската република. Лоренцо и брат му Джулиано посрещат булката и младоженеца в Двореца на Медичите на ул. „Ларга“ и организират пищно празненство в тяхна чест във Вилата си в Кареджи. Следват кратки години на празненства и приеми с разкошен живот, в центъра на който е дворът на Медичите. Марко и Симонета се установяват в семейния дом – Барго д'Онисанти.
Нейният съвременник Анджело Полициано я описва като „проста и невинна дама, която никога не е давала повод за ревност или скандал“ и казва, че „наред с другите изключителни дарове на природата тя имаше толкова мил и привлекателен начин на общуване, че всеки, който я срещна отблизо познати или онези, на които е проявявала дори най-малко внимание, се чувстваха обект на нейната обич. Нямаше нито една жена, която да ѝ завижда, и всички я хвалеха толкова много, че това изглеждаше нещо необичайно: толкова много мъже я обичаха без вълнение и ревност и толкова много дами я хвалеха без злоба.“[4]
Всички знатни мъже в града полудяват по нея, а владетелят на града Лоренцо Великолепни и по-малкият му брат Джулиано Медичи търсят нейното благоволение. Първият влюбен в Симонета е самият Лоренцо. Без него, неговата декларирана любов и неговото одобрение не би имало толкова много поетични и живописни описания на Симонета. Самият той, когато тя е още жива, ѝ посвещава стихотворения като Selve d'Amore („Любовни лесове“), но в предпочитаната от него благоразумна форма на жена-звезда според теорията на Данте за жената-ангел.[5] Тъй като Лоренцо се занимава с държавни дела (и боготвори друга жена - Лукреция Донати), Джулиано има повече време да се грижи за нея. Смята се, че тя е става любовница на Джулиано през 1475 г. (въпреки че се твърди също, че връзката им е била платоническа и че тя е била „прекрасната дама“ на Джулиано, в съответствие с придворния живот на флорентинския двор). Както пишат биографите на Лоренцо Великолепни, които се придържат към първата версия, „тази връзка бе скрита по неизвестни причини“, но през 1475 г. с помощта на фин трик успяват да организират празник в чест на Симонета.
През 1473 г. процесията на Елеонора Арагонска пристига във Флоренция, ескортирана от нейния брат Алфонсо, херцог на Калабрия и наследник на трона на Неапол, която е на път за Ферара, за да се омъжи за Ерколе I д’Есте. По този повод Алфонсо среща Симонета и се влюбва в нея, но връзката им е представена в литературата като платоническа. По този повод Лоренцо Великолепни използва привлекателността на младата жена като инструмент за сключване на съюз с Неаполитанското кралство.[6]
Върха Симонета достига на Турнира на Джулиано – рицарски турнир на пл. „Санта Кроче“ през 1475 г. Официалната причина за него е дипломатически успех: сключването на съюз между Милано, Венеция и Флоренция на 2 ноември 1474 г. (въз основа на датата на този празник се изчислява рожденият ден на Симонета - предполага се, че този ден не е избран случайно). На него Джулиано де Медичи, според това, което е обезсмъртено в поемата Stanze per la giostra di Giuliano de' Medici от Анджело Полициано, обещава и посвещава победата на Симонета, присъстваща в публиката. Преди него язди оръженосец със щандарт (не е запазен), на който Ботичели (или художниците от неговата работилница) изобразяват Симонета в алегоричната роля на Венера-Минерва с Купидон, окован в краката ѝ. Стиховете на Полициано описват тази картина и дават ключ към нея: тя показва Симонета като Атина Палада в бяла рокля, с щит и копие, държаща главата на Медуза Горгона в ръцете си и мотото La Sans Pareille („Несравнимата“), избрано лично от Лоренцо. То за съжаление е унищожено поради нетрайността на тъканта.[7] [8] Друг щандарт е поръчан от работилницата на Андреа дел Верокио, вероятно по проект на Леонардо да Винчи. То също е изгубено, но подготвителният чертеж достига до нас, запазен в Кабинета на рисунките в Уфици.[9] Симонета е обявена за „кралица на турнира“, като лично предлага на Джулиано наградата на турнира – изящно изработен шлем, изработен в работилницата на Верокио.[10] До този момент нейната милост е завладяла всички във Флоренция, преди всичко Джулиано, който става неин любовник. След смъртта ѝ Джулиано има само една връзка с флорентинка – Фиорета Горини от фамилията Паци, която му ражда син Джулио, бъдещия папа Климент VII.[11] Луиджи Пулчи ѝ посвещава няколко сонета, а Лоренцо Великолепни я възхвалява в своя Selve d'Amore и в четири сонета след смъртта ѝ.
Симонета умира на 26 април 1476 г. на 23-годишна възраст. Традиционно се смята, че смъртта ѝ е резултат от туберкулоза (или еднакво смъртоносна пневмония по онова време). Новите хипотези обаче предполагат, че тя всъщност е била засегната от аденом на хипофизата със секреция на пролактин и соматотропин, и че вероятно е била стерилна. Увеличаването на тумора води до нейната смърт.[12] В деня на погребението й, 27 април, тя е пренесена през Флоренция в отворен ковчег, облечена в бяло, за да ѝ се възхищават хората за последен път – изключение, направено само за специални лица.[13] За тъжната ѝ смърт Лоренцо Великолепни написва четири сонета.[14] Джулиано също пише няколко стиха за Симонета, със сигурност не на нивото на тези на по-известния му брат, но също толкова тъжни и искрени.[15] [16] Джулиано умира 2 години след нея, убит по време на Заговора на Паци.
Лоренцо Великолепни описва чувствата, които го обземат след смъртта на красивата Симонета, за която научава докато е в Пиза. Лоренцо пише, че след като прочита писмото, той излиза в градината: „Беше нощ и аз и най-скъпият ми приятел вървяхме заедно, говорейки за нещастието, което ни сполетя. Времето беше ясно и ние, разговаряйки, видяхме на запад искряща звезда, толкова ярка, че засенчи с блясъка си не само други звезди, но и други светила, които избледняха в нейната светлина. Възхищавайки се на тази звезда, аз се обърнах към моя приятел и казах: Няма да се учудим, ако душата на тази чудна дама се превърне в нова звезда или, като се възнесе, се обедини с нея.“ Той разказва и за нейното погребение: „С непокрито лице я пренесоха от къщата в криптата и тя накара онези, които я видяха, да пролеят много сълзи ... Тя вдъхваше състрадание, но и възхищение, защото в смъртта тя надмина красота, която през живота си е смятала за ненадмината. В нейния външен вид се проявява истинността на думите на Петрарка: „Красива е смъртта на това красиво лице““.[17]
Погребана е в семейния параклис на сем. Веспучи в църквата Онисанти във Флоренция (построена от член на семейство Веспучи през 1383 г.), вероятно в параклиса на дядото на Марко Джулиано Веспучи в левия трансепт. Гробнът ѝ не е запазен, защото по-късно параклисът е превърнат в параклис на Свети Франциск и е преместен или опразнен, но не се знае през коя година и от кого.[18] [19] Ботичели завещава да бъде погребан редом до Симонета, което е и изпълнено 34 години след смъртта ѝ.
Къпругът й Марко Веспучи се жени повторно след смъртта й. Той кръщава сина си Джулиано. Според някои изследователи това предполага, че той е знаел за връзката на жена си с Джулиано де Медичи и не е изпитвал враждебност към него. Но има и версия,[20] че напротив, Веспучи са били много обидени от връзката на представител на семейството им с Медичите и сякаш затова са били замесени в Заговора на Паци, в който Джулиано е убит.[21]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.