From Wikipedia, the free encyclopedia
Свети Вит (на чешки: Katedrála svatého Víta) е катедрала, разположена в крепостта Пражки град (с президентската резиденция) в Прага, Чехия. Тя е седалището на архиепископа на града.
Свети Вит Katedrála svatého Víta | |
Голямата (южна) кула | |
Местоположение в Храдчани | |
Вид на храма | катедрала |
---|---|
Страна | Чехия |
Населено място | Прага |
Посветен на | Свети Вит |
Религия | Католическа църква |
Вероизповедание | католицизъм |
Архитектурен стил | готика, неоготика |
Изграждане | 21 ноември 1344-1929 |
Реликви | ръката на св. Вит |
Свети Вит в Общомедия |
Пълното име на катедралата (от 1989 г.) Пражка катедрала „Св. св. Вит, Вацлав и Войтех“ е в чест най-важните чешки светци Вит, Вацлав и Войтех.
В нея са погребани много от кралете на Бохемия. Катедралата е отличен пример за готическа архитектура и най-важната църква в страната. В нея се съхранява важна християнска реликва – главата на Св. евангелист Лука.
Първата църква, която представлява романска ротонда, е построена на мястото на днешната катедрала през 925 г. от Вацлав I, херцог на Бохемия. За патрон на църквата е избран св. Вит, тъй като Вацлав получава от император Хайнрих I свещена реликва – ръката на св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира Свети Вит поради близката звучност до Световит – славянско божество.
Строежът на днешната готическа катедрала започва на 21 ноември 1344 г., когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ. Първият майстор-строител е французинът Матиас от Арас, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на катедралата, като вкарва някои елементи, характерни за френската готика: „Св. Вит“ е трикорабна базилика с аркбутани, къс трансепт, олтар с 5 ниши, десетоъгълна апсида и няколко параклиса.
След като през 1352 г. Матиас от Арас умира, главен строител на катедралата става Петр Парлерж, който тогава е едва на 23 г. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа дотам, докъдето е планиран от Матиас, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн той съчетава по уникален начин различни готически елементи.
През 1406 г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове – Венцел Парлерж и отчасти Йоханес Парлерж. Те довършват трансепта и голямата кула от южната страна на катедралата.
Строежът на катедралата спира през първата половина на 15 век, когато започват Бохемските войни. Голяма част от интериора на все още незавършената катедрала е ограбен, а през 1541 г. по време на голям пожар катедралата е силно повредена.
След като обстановката се успокоява, в края на15 век крал Владислав II възлага работата по завършването на катедралата на архитекта Бенедикт Риед, но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка работата на архитекта донася някои ренесансови и барокови елементи върху интериора и екстериора на катедралата – най-забележими са бароковият връх на голямата южна кула и органът в северното крило на трансепта.
През 1844 г. по време на среща в Прага на германските архитекти Вацлав Песина заедно с неоготическия архитект Йозеф Кранер предлагат програма за обновяване и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата „Св. Вит“ в Прага“.
Постепенно в началото на 1870-те години работата започва. От интериора са свалени бароковите декоративни елементи и е възстановен първоначалният облик. През 1873 г. Крамер умира и работата му е поета от Йозеф Мокер, който прави проект за западната фасада в класически готически маниер – с 2 кули. Това е моделът, към който се придържа след неговата смърт последният архитект Камил Хилберт.
Розетният прозорец над главния портал, който представя библейски сцени от Сътворението, е проектиран от Франтишек Кисела през 1925 – 1927 г.
Катедралата е окончателно завършена за юбилея на Вацлав I през 1929 г.
Южната и Северната стена на катедралата включваt венец от параклиси, като се започне с параклиса на св. Людмила Чешка от страната на главния западен вход (тя е от лявата страна).
Гробниците на чешките крале са в криптата на катедралата, двама царе са в мавзолей в предхора на катедралата и на други двама царе и князе в параклиси.
Всяка от камбаните на катедралата има свое име.
Мозайката на Страшния съд е произведение от 1370 – 1372 г., която показва Страшния съд, когато всеки отива или в Рая или в Ада, е реставрирана през 1961 г. и 2000 г. Композицията е разделена на три части. В средата е изобразен Христос като съдия, заобиколен от ангели, носещи инструментите на Христовото страдание под група от шест молители – чешки покровители, разделени от двете страни и обозначени с техните имена, които са коленичили. Отстрани са изобразени Карл IV и четвъртата му съпруга Елизабет Померанска.
Прага и Чехия – пътеводител на National Geografic, изд. Егмонт
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.