Отокар II (Бохемия)

Пршемисъл Отакар II, Желязно-Златния Крал (на чешки: Přemysl Otakar II.; на немски: Ottokar II. Přemysl, Přemysl Ottokar II., Ottokar II. von Böhmen) е крал на Бохемия от 1253 до смъртта си през 1278 г.

Отокар II Přemysl II. Otakar
крал на Бохемия
Роден	1233 г. Чехия
Починал	26 август 1278 г. (45 г.) Дюрнкрут, Австрия
Погребан	Свети Вит, Храдчани, Чехия
Религия	Католическа църква
Управление
Период	1253 – 1278 г.
Коронация	1261 г.
Предшественик	Вацлав I
Наследник	Вацлав II
Други титли	маркграф на Моравия; херцог на Австрия, Щирия, Каринтия и Карниола
Герб
Семейство
Род	Пршемисловци
Баща	Венцеслав I
Майка	Кунигунда фон Хоенщауфен
Братя/сестри	Вацлав Моравски
Съпруга	Маргарет фон Бабенберг (1252) Кунигунда Ростиславна (1261)
Деца	Вацлав II Николаус I (Тропау) Агнеса Пршемисловна (1269–1296)
Други роднини	Филип фон Спанхайм (братовчед(ка))
Отокар II в Общомедия

Произход и управление

Син е на крал Вацлав I от династията на Пршемисловците, а чрез майка си Кунигунда фон Хоенщауфен е свързан с фамилията Хоенщауфен като внук на крал Филип Швабски. Наречен е на дядо си крал Отокар I.

На 27 март 1247 г. баща му го прави маркграф на Моравия. През 1251 е избран за херцог на Австрия. След продължителни спорове с унгарския крал Бела IV, през 1260 получава Херцогство Щирия. През 1269 наследява херцогство Каринтия и Карниола.

През следващите години влиза в конфликт с Хабсбургите. През 1276 година започва война между Рудолф и Отокар, в която последният претърпява поражение и в края на 1276 година е принуден да се откаже от Австрия, Щирия, Каринтия и Крайна, които отиват под контрол на краля на Германия. Рудолф I триумфално влиза във Виена. Въпреки това през следващата година Отокар II отново тръгва против краля, но на 26 август 1278 годна в битката на Моравско поле чешката армия е разбита от Рудолф I, а самият Отокар II загива.

• 
  Бохемската корона на Отокар II
• 
  Отокар II Пршемисъл
• 
  саркофаг в катедралата „Свети Вит“

Фамилия

Първи брак: на 11 февруари 1252 г. с Маргарет фон Бабенберг (1205 – 1267), дъщеря на австрийския херцог Леополд VI фон Бабенберг и на византийската принцеса Теодора Ангелина, която е внучка на византийския император Алексий III Ангел. Тя е вдовица на германския крал Хайнрих II Хоенщауфен († 1242). Бракът е бездетен и те се развеждат през 1261 г.

Втори брак: на 25 октомври 1261 г. в Братислава с Кунигунда Ростиславна (1246 – 1285), дъщеря на руския черниговски княз Ростислав Михайлович и унгарската принцеса Анна, дъщеря на унгарския крал Бела IV. Двамата имат децата:

• Хайнрих (* 1262, † 1263)
• Кунигунда Пршемисловна (* 1265, † 27 ноември 1321), ∞ херцог Болеслав от Мазовия, след развод 1302 г. абатеса на Св. Георг в Прага
• Агнеса (1269 – 1296), ∞ Рудолф II (1271 – 1290), херцог на Австрия (брат на Албрехт I)
• Вацлав II (1271 – 1305), крал на Бохемия

Извънбрачни деца с придворната дама Анна (?Маргарете, ?Агнес) фон Кюнринг:

• Николаус I, ∞ 1283 Аделхайд фон Хабсбург
• Йохан (Ješek), пробст на Вишеград до 1296
• Агнес, ∞ Бавор III, владетел на Страконице
• дъщеря, ∞ Маркварт от Търнава
• дъщеря, ∞ 1276 за Вок, владетел на Бенешов и Кравар
• Елизабет, ∞ Викард, владетел на Полна, бургграф на Брюн
• дъщеря, ∞ 1277 за владетел на Вайтра