Сардинско кралство (1720 – 1861)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сардинското кралство (на италиански: Regno di Sardegna), след Войната за испанското наследство, по силата на Договора от Лондон от 1718 г. и на Договора от Хага от 1720 г. преминава у Виктор Амадей II Савойски. Той обединява наследствените държави на Савойската династия, образувани от Княжество Пиемонт със Савойското херцогство, Графство Ница и Графство Асти, Херцогство Аоста, Херцогство Монферат, Сеньория Верчели, Маркграфство Салуцо и част от Миланското херцогство (към което е добавено Херцогство Генуа вследствие на анексирането на Генуезката република, решено на Виенския конгрес).[1]
Сардинско кралство | |
8 август 1720 – 17 март 1861 | |
Кралството към 1815 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Каляри (1324 – 1720, 1798 – 1814) Торино (1720 – 1798, 1814 – 1861) |
Официален език | сардински, корсикански, каталунски, испански, италиански, френски, пиемонтски, лигурски |
Форма на управление | Абсолютна монархия Конституционна монархия (1848 – 1861) |
Династия | Савойска династия |
Крал | |
1720 – 1730 | Виктор Амадей II (първи) |
1849 – 1861 | Виктор Емануил II (последен) |
Министър-председател | |
1848 | Чезаре Балбо (първи) |
1860 – 1861 | Камило Бенсо ди Кавур (последен) |
Законодателна власт | Парламент |
История | |
Образуване | 1720 г. |
Нахлуване на Наполеон | 1796 г. |
Виенски конгрес | 9 юни 1815 г. |
Конституция | 4 март 1848 г. |
Обединение на Италия | 17 март 1861 г. |
Площ | |
Общо (1859) | 73 810 km2 |
Население | |
Преброяване | 7 287 000 (1859) |
| |
Днес част от | Италия Франция |
Сардинско кралство в Общомедия |
Името започва да се използва постепенно за обозначаване на сбора от савойски владения, макар че формално Сардинското кралство продължава да бъде ограничено до едноименния остров Сардиния и да бъде институционално различно от т. нар. „сардински континентални държави“ на Савойската династия (Савойското херцогство, Графство Ница, град Онеля (днес част от Империя), имперските феоди на Лигурските Апенини и Генуезката република), като споделя с тях само държавния глава (крал за сардинците, херцог за савойците, принц за пиемонтците и т. н.). За официално обозначаване на всички савойски владения се използват термините „ Държави на краля на Сардиния“[2] или по-накратко „Сардински държави“.[3]
Въпреки това само Перфектното сливане от 1847 г., ратифицирано от Карл Алберт Савойски, дава живот на една унитарна държава. Тя включва всички предишни савойски държави и запазва името „Сардинско кралство“, като претърпява тотална трансформация на правния си ред с конституционната харта „Устав на Сардинското кралство или Основен устав на монархията на Савоя от 4 март 1848 г.“ (известен като Албертинов устав), нова административна и митническа организация, единен парламент и нова столица – Торино, резиденция на Савойската династия от векове. Със сливането кралството възприема по-централизирана форма на управление по френския модел, при който суверенът управлява с титлата „крал“ не само над Сардиния, но и над цялата държава, като същевременно все още притежава титлите на принц на Пиемонт, херцог на Генуа и херцог на Савоя, които формализират властта над континенталните държави. В тази фаза от своята история то е известно още като Савойско кралство и е официално споменавано като Сардиния и неофициално като Пиемонт-Сардиния или просто Пиемонт.
С обединението на Италия и анексирането на преунитарните държави на Апенинския полуостров последният крал на Сардиния, Виктор Емануил II, приема титлата „крал на Италия“ на 17 март 1861 г., въпреки че запазва титулуването си със Сардинското кралство.