Албертинов устав
From Wikipedia, the free encyclopedia
Уставът на Кралството или Основният устав на Савойската монархия от 4 март 1848 г., известен като Албертинов устав (на италиански: Statuto Albertino) по името на краля, който го обнародва – Карл Алберт Савойски, е конституционният устав приет от Кралство Сардиния на 4 март 1848 г. в град Торино.
В преамбюла с подпис от Карл Алберт той е определен като „вечен и неотменим основен закон на Савойската монархия“. На 17 март 1861 г., с основаването на Кралство Италия, той става основната харта на новата обединена Италия и формално остава такава, макар и с промени, до влизането в сила на Републиканската конституция на 1 януари 1948 г.
Албертиновият устав, като гъвкава конституция, може да бъде изменян или допълван със закон, приет съгласно обикновената процедура. Всъщност конституционните закони присъстват в италианската правна система едва от Конституцията от 1948 г., която е твърда.