Ресенчани (единствено число ресенчанец , на македонска литературна норма : Ресенчани ) са жителите на град Ресен , Северна Македония . Това е списък на най-известните от тях.
Жени в народни носии от Ресен в началото на XX век
Андрей Ляпчев
А – Б – В – Г – Д –
Е – Ж – З – И – Й —
К – Л – М – Н – О —
П – Р – С – Т – У —
Ф – Х – Ц – Ч – Ш —
Щ – Ю – Я
А
Александър Попевтимов , български духовник, архиерейски наместник в Дойран и в родния си град
Анастас Башев (1855 – 1944), български просветен деец
Андрей Анастасов (около 1826 – 1909), български книжар
Андрей Башев (1858 – 1927), български политик
Андрей Ляпчев (1866 – 1933), български политик, министър-председател на България
Андрея Атанасов, търговец в Цариград , спомоществувател на българското учебно дело през Възраждането, включително на Македонската дружина .[1]
Асен Татарчев (1893 – ?), български революционер
Атанас Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата [2]
Атанас Симов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[3]
Ахмед Ниязи бей (1873 – 1913), османски военен, младотурчин
В
Вельо (Велю) Милошев Младенов (около 1800 – 1893), български общественик, председател на градинарския еснаф в Цариград, член на Привременния смесен екзархийски съвет
Владимир Радев , български просветен деец, македоно-одрински опълченец
Д
Идентификационна карта на члена на Илинденската организация Димитър Николов от Ресен
Даниела Илиевска (р. 1983), северномакедонска скулпторка
Димитър Владов (1873 – 1917), български революционер, член на Върховния македоно-одрински комитет
Димитър Джуров (1879 - след 1943), български революционер от ВМОРО
Димитър Николов, български аптекар, член на Илинденската организация
Димитър Попевтимов , български революционер, комунист
Димитър Райчанов (1865 - след 1943), български революционер от ВМОРО
Димитър Трайчев, български революционер от ВМОРО, четник на Славейко Арсов [5]
Димитър Тасев Тауков (1869 – 1914), български търговец, основател на Софийската популярна банка[6]
Добрила Кацарска (р. 1957), северномакедонска съдийка
Драган Петков (1879 – ?), български просветен деец и революционер
Драги Тозия (1919 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ
И
Иван Ан. Доревски (1880 - ?), завършил зъболекарство в Женевския университет в 1910 година[8]
Иван Лазаров Стрезов (17 януари 1917 - ?), завършил в 1941 година право в Софийския университет[9]
Иван Михайлов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков [10]
Илия Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на Зисо Попов [11]
Илия Наумов, интербригадист[12]
К
Калчо Стоянов (около 1842 – преди 1908), български печатар
Кемал Комина (р. 1950), северномакедонски писател
Кирил Мильовски (1912 – 1983), югославски политик и академик
Кирил П. Шулинчев, български лекар, емигрантски деец в Синсинати, САЩ[13]
Климент Кочовски (? – 1905), български революционер от ВМОРО
Коста Николов , български опълченец , ІІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[4]
Коста Николов (1872 – 1957), български просветен деец
Кръстю Стрезов, завършил медицина в Одеса 1908 година[14]
Л
Ламбо Берберчето (? – 1903), български революционер от ВМОРО, загинал в Охридско като четник[15]
Лефтер Георгиев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[16]
М
Милка Пантелеева Татарчева-Чолакова, завършила гимназия в София и медицина в Грацкия университет[17]
Митко Котовевски (р. 1956), северномакедонски учен
Михаил Димитров, учил в Робърт колеж от 1919/1920 до 1925/1926 година, когато завършва[18]
Михаил Макашов (1884 – ?), български революционер
Михаил Татарчев (1864 – 1917), български революционер
Р
Радослав Петковски (1916 – 1955), писател от НР Македония
Ристо Никовски (р. 1942), северномакедонски дипломат
С
Сабит Кранли (р. 1945), северномакедонски юрист
Светлана Христова - Йоцич (р. 1941), северномакедонска писателка и поетеса
Симеон Радев (1879 – 1967), български писател и дипломат, автор на „Строителите на съвременна България “
Симеон Ив. Стрезов, висш чиновник в Министерството на Земеделието през Първата световна война[22]
Славейко Стрезов (? – 1915), български военен
Сотир Тренчев , български юрист и общественик
Спас Велев, български съдия[23]
Стефан А. Бакладжиев , български дипломат, консул в Одрин в 1935 - 1939 година
Стрезо Стрезовски (р. 1925), северномакедонски юрист
Т
Таня Царовска (р. 1980), северномакедонска певица
Тодор Чукалев (1908 – 1991), български общественик, деец на МПО
Трайче Тенев, български революционер от ВМОРО, четник на Славейко Арсов [24]
Х
Христина Стефанова (1880 – след 1943), българска учителка и революционерка
Христо Райчинов , български адвокат и общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Ресенското благотворително братство
Христо Татарчев (1869 – 1952), български общественик, един от основателите на ВМОРО
А – Б – В – Г – Д —
Е – Ж – З – И – Й —
К – Л – М – Н – О —
П – Р – С – Т – У —
Ф – Х – Ц – Ч – Ш —
Щ – Ю – Я
Андрей Башев (1900 – 1929), български лекар, по произход от Ресен
Венцеслав Евтимов (1932 – 1919), български йога
Геласий (1933 – 2004), висш български духовник митрополит, по произход от Ресен
Иван Кленовски, родом от Дупница , български учител в Ресен между декември 1876 – февруари 1879 година[25]
Иван Попвасилев, български учител в Ресен между 1875 – 1876 година, родом от Охрид[26]
Петър Шулинчевски (1938 – 2015), футболист, по произход от Ресен
Спиро Симеонов (1881 – ?), български революционер
Говедаров, Иван. Копривщица в свръзка с духовното и политическо възраждане. Спомени, София 2011, с. 88, 100.
Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 242.
Трайков, Веселин . История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 116.
Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0 . с. 151.
ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 116-117
|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 337.
|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 103.