Рамануджа

Рамануджа (1017 – 1137) или Рамануджачаря е дхарма теолог и философ, един от най-видните проповедници на вайшнавизма в Санатана Дхарма. Той е тамилски брахмин от село Шриперумбудур, Тамил Наду. Неговите философски основи на преданоотдеността са влиятелни в движението Бхакти.^[1]

Според легендата, Рамануджа не е бил съгласен с гуруто си, Ядава Пракаша, както и с школата Адвайта веданта, поради което поема по пътя на учителите Натхамуни и Ямуначаря.^[2] Рамануджа става известен като главния застъпник на подшколата Вишищадваита на Веданта.^[3][4] Той пише много влиятелните текстове, включително върху Бхагавад гита.^[5]

Основни интереси: епистемология, метафизика;

Влияние от: Шанкара

Влияние върху: Радхакришнан

Основни трудове: ” Веданта сара”, ”Веданта самграха”, „Веданта дипа“

Източници

1. A History of India. Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-32920-0. с. 149.
2. C. J. Bartley 2013, с. 1 – 4, 52 – 53, 79.
3. C. J. Bartley 2013, с. 1 – 2.
4. Carman 1974, с. 24.
5. Carman 1994, с. 82 – 87.

Литература

• C. J. Bartley. The Theology of Rāmānuja: Realism and Religion. Routledge, 2013. ISBN 978-1-136-85306-7.
• Carman, John. The Theology of Rāmānuja: An essay in interreligious understanding. Yale University Press, 1974. ISBN 978-0300015218.
• Кинг, Питър Дж., „Сто философи“, изд. „Кибеа“, 2007 г.