From Wikipedia, the free encyclopedia
Разделителят на книга (книгоразделител) се нарича тънката отбелязка, обикновено направена от картон, кожа или плат, която се използва, за да се маркира място в книга на хартиен носител и да се даде възможност на читателя да се върнете към него с лекота. Аналог в електронните книги е най-често икона, а в Интернет – отметка (Bookmark).
Разделителят на книги, когато е вложен в книга, списание или др. книжен носител, позволява да се отбележи позицията до която е стигнал прочитът или важни за отбелязващия страници.
Книгоразделителят щади книгата от други средства за отбелязване, като прегъване на лист, пречупване на книгата, писане и др. За разлика от календарчета, визитки, брошури и др., разделителите на книга са далеч по удобни по форма и предлагат допълнителна функционалност. Темата на изпълнение на отделен разделител може да съответства на конкретна книга, което да допълва крайното впечатление и удоволствие от четенето. В библиотеки се срещат разделители, напомнящи за датата на връщане на книгата. Разделителите на книги могат да имат други практични приложения, като например разграфяване като линия, надписване с таблицата за умножение, форма на куки за плетене и др. В същото време, като нещо попадащо често в полезрението, разделителите могат да се ползват и за реклама (фирмени знаци, послания, информация за контакти и др.). Често имат артистичен вид и може да бъдат произведение на изкуството и обект на колекциониране.
Обикновено текстилната връв, ползвана за разделител, е свързана с основата и стърчи при затваряне на книгата. Допълнителна осигуровка срещу разместване имат магнитните разделители и тези под формата на кламер.
2.jpg)
Сведения за употреба на разделител на книга има от I век. Най-ранните оцелели разделители са кожени каишки от VI век в близост до Сакара, Египет, под руините на манастира Апа Еремия.[1] The earliest existing bookmark dates from the 6th century AD and it is made of ornamented leather lined with vellum on the back and was attached with a leather strap to the cover of a Coptic codex (Codex A, MS 813 Chester Beatty Library, Dublin).[2]
През Средновековието разделителите на книги са изработени обикновено от пергаментна лента, свързана с книгата.[3] Т.к. печатните книги по това време са изключително редки, то е била явна нуждата от отбелязка, която да не нанася вреди.
Повечето разделители от XIX век са били предназначени за използване в Библии и молитвени книги и са изработени на лента, тъкана коприна или кожа. От 1880-те години производството на тъкани от коприна разделители намалява и се налагат тези от твърда хартия или картон, паралелно с широкото разпространение на самите книги.
Съвременните разделители на книги се предлагат в голямо разнообразие от материали в множество дизайни и стилове.
В библиотеките се среща техника за каталогизиране, чрез поставяне на номера, които служат за идентифициране и локализиране на книги и други материали от библиотеката на базата на препратки.
Когато няколко страници трябва да се отбележат систематично и в дългосрочен план, се използват главни подразделения, например отделни глави от Библията, буквени показалци на речник, отбелязки за различни езици и др.
Освен картон, кожа и плат, често използвани материали за разделители на книга са хартия, метали като сребро, месинг и злато, коприна, дърво, връв и пластмаса. Могат да са украсени с мъниста, скъпоценни камъни и др.
1.jpg)
![Thumb](#/media/Файл:Lesezeichen_und_Widmungsgedicht_in_der_"Süddeutschen_Küche"_von_1929,_Verlagsbuchhandlung_Styria.jpg)
.jpg){kind=small}
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
