From Wikipedia, the free encyclopedia
Първа дама на САЩ (на английски: First Lady of The United States, абревиатура FLOTUS) е неофициална титла, давана на домакинята на Белия дом, обикновено съпруга на президента на Съединените щати, едновременно с мандата на президента. Въпреки че ролята на първата дама никога не е била официално дефинирана, тя заема важно място в политическия и социалния живот на Съединените щати.[1] От началото на 20-ти век първата дама е подпомагана от официален персонал, сега известен като Офисът на първата дама и със седалище в източното крило на Белия дом.
Джил Байдън е настоящата първа дама на Съединените щати, като съпруга на 46-ия президент на САЩ Джо Байдън. Марта Вашингтон, съпругата на Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ (1789–1797), се счита за първата първа дама на Съединените щати. По време на живота си тя често е наричана „лейди Вашингтон“.[2] За първи път официално титулуването Първа дама се произнася от президента Закари Тейлър по време на погребалната церемония на Доли Медисън през 1849 г. Първата широко титулувана като Първа дама съпруга на президент е Люси Хейс, след което титлата става неизменно използвана.
От 1790-те години ролята на първата дама се променя значително. Тя включва участие в политически кампании, уредба на Белия дом, социални каузи и представителство на президента при официални и церемониални поводи. Тъй като първите дами обикновено публикуват своите мемоари, които се разглеждат като потенциални източници на допълнителна информация за администрацията на техните съпрузи, и тъй като обществеността се интересува от тези все по-независими жени, първите дами често остават център на вниманието дълго след като мандатът на съпрузите им е изтекъл.[1] Освен това през годините отделни първи дами имат влияние в редица сектори, от модата до общественото мнение за политиката. В исторически план, ако президентът е неженен или вдовец, президентът обикновено моли близка роднина да действа като домакиня на Белия дом. Тази позиция е заемана най-често от негова дъщеря, в редица случаи от снаха му и веднъж – от съпругата на държавния секретар. До този момент няма случай, когато президентът на САЩ да е жена. Когато това се случи, позицията на домакин на Белия дом ще се изпълнява от съпруга, който по традициите в други страни ще носи титлата Първи джентълмен.
Към 6 ноември 2024 има четири живи бивши първи дами: Хилари Клинтън (съпруга на Бил Клинтън), Лора Буш (съпруга на Джордж У. Буш), Мишел Обама (съпруга на Барак Обама), и Мелания Тръмп (съпруга на Доналд Тръмп).
Позицията на първа дама не е изборна и носи само церемониални задължения и не предвижда заплащане. Табу за Първата дама е поемане на ангажименти извън Белия дом. Най-често Първата дама се занимава с хуманитарни и благотворителни дейности. Независимо от това, първите дами заемат много видима позиция в американското общество.[3] Ролята на първата дама се развива през вековете. Тя е преди всичко домакиня на Белия дом, организира и присъства на официални церемонии и държавни функции заедно с или вместо президента. Лиза Бърнс идентифицира четири последователни основни задачи на първата дама: като обществена фигура (1900–1929); като политическа знаменитост (1932–1961); като политически активист (1964–1977); и като политическо външно лице (1980–2001 г.).[4]
Марта Вашингтън и Абигейл Адамс са третирани като „дами“ от британския кралски двор. Доли Медисън популяризира първата дама, като се ангажира с усилия да помага на сираци и жени, като се облича елегантно по модата и привлича вестници, като рискува живота си, за да спаси емблематични съкровища по време на войната от 1812 г. Медисън поставя стандарта за дамата и действията ѝ са модел за почти всяка първа дама до Елинор Рузвелт през 30-те години на миналия век. Рузвелт пътува много и говори с много групи, често изразявайки лични мнения. Тя е автор на седмична вестникарска колона и е водеща на радио шоу.[5] Жаклин Кенеди прави усилие за преустрояване и възстановяване на Белия дом.[6]
Много първи дами се превръщат в значими модни тенденции. Някои упражняват известна степен на политическо влияние и са важни съветници на президента.
В течение на 20-ти век става все по-често явлението първите дами да избират конкретни каузи за насърчаване, обикновено такива, които не са политически разделящи. Обичайно е първата дама да наема персонал, който да подпомага тези дейности. Бърд Джонсън е пионер в опазването на околната среда и разкрасяването.[7] Патриша Никсън насърчава доброволчеството и пътува много в чужбина. Бети Форд подкрепя правата на жените, а Розалин Картър помага на хората с умствени увреждания. Нанси Рейгън основава кампанията срещу наркотиците Just Say No, Барбара Буш насърчава грамотността, Хилари Клинтън се стреми да реформира здравната система в САЩ. а Лора Буш подкрепя групите за правата на жените и насърчава грамотността. Мишел Обама осигурява подкрепа за военни семейства и справяне с детското затлъстяване[8] и Мелания Тръмп използва позицията си, за да помогне на деца, включително предотвратяване на кибертормоз и подкрепа за тези, чийто живот е засегнат от наркотици.[9]
От 1964 г. сегашният президент и всички живи бивши първи дами са почетни членове на съвета на настоятелите на Националния културен център, Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“.[10]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.