Противокорабна ракета

Противокорабна ракета е управляема ракета, предназначена за поразяване на надводни цели (кораби).

Една от първите съветски ПКР – „Термит“. Състои на въоръжение на корабни ПКРК и в състава на бреговия мобилен комплекс „Рубеж“

Влиза в състава на противокорабните ракетни комплекси (ПКРК), където освен самите ракети влизат също носителят (кораб, подводни лодки, самолет, вертолет, мобилна брегова установка), пусковата установка, комплексът за управление, понякога и носителят на системата за насочване. В зависимост от типа носител ПКР и ПКРК биват следните типове – кораб-кораб, въздух-кораб и т.н.

Първите образци управляемо специфично противокорабно въоръжение се появяват през Втората световна война – германската Henschel Hs 293, американската ASM-N-2 Bat, японската MXY7 Ohka Цветче сакура.

Като клас въоръжение ПКР получават развитие след Втората световна война заедно с общото развитие на ракетната техника.

Пуск на ПКР RGM-84A „Харпун“, производство на САЩ

История

Първи образци

Идеята за създаване на безпилотни летателни апарати за поразяване на корабите на противника се появява още през Първата световна война. Първите опити за използване на авиацията против военните кораби демонстрират, че това е съществено по-трудно, отколкото се предполага на теория: да се уцели с бомба маневриращият и защитаващ се със зенитните си оръдия кораб се оказва прекалено сложно, а торпедоносната авиация и пикиращите бомбардировачи едва започват да се разработват.

Още през 1914 г. американският изобретател Спери предлага своя проект за „летящо торпедо“, управляемо от жироскопен автопилот. Торпедото трябва да се пуска от палубата на военния кораб по кораба на противника, и, автоматично да държи курса, поразявайки противника в борда или в надстройката. Немският флот в периода 1915 – 1918 г. експериментира с планиращите торпеда на „Сименс“, управляеми по кабел от борда на цепелин.

След края на Първата световна война бързото усъвършенстване на торпедоносната авиация и появата на пикиращите бомбардировачи дава както изглежда тогава достатъчно ефективни авиационни средства за поразяване на корабите на противника и интересът към управляемото противокорабно оръжие временно намалява. Той отново излиза на дневен ред вече в годините на Втората световна война, когато развитието на радарите, средствата за управление на зенитния огън и палубната авиация правят атаките на пикировачите и торпедоносците прекомерно трудни и рисковани.

Първи специализираното противокорабно оръжие създават немците. През 1943 г. те успешно използват планиращата бомба/ракета^{[К 1]} Henschel Hs 293. Управляема от борда на самолета носител бомба се пуска отвъд пределите на радиуса на ефективно действие, в крайна сметка поне на малокалибрената зенитна артилерия на противника. Редица кораби на съюзниците са потопени или повредени от това оръжие в периода 1943 – 1944 г., но развитието на средствата за РЕБ и усъвършенстването на ПВО слагат край на нейната употреба.

През 1945 г. ВМС на САЩ в рамките на програмата SWOD разработва прекия предшественик на съвременните противокорабни крилати ракети – самонасочващата се планираща бомба ASM-N-2 Bat. Бомбата се насочва към целта с помощта на активна радиолокационна глава за самонасочване и може да порази цел на разстояния до 32 километра. Приета на въоръжение през януари 1945 г., бомбата се използва с относителен успех по време на бойните действия в Тихия океан, но скорошното приключване на войната и практически пълното прекратяване на японското корабоплаване пречат за широкото ѝ разгръщане.

Противокорабните ракети в епохата на „Студената война“

След края на Втората световна щафетата в развитието на противокорабните ракети преминава към СССР. САЩ, разглеждайки атомната бомба като „абсолютното оръжие“, в т.ч. и във войната по море, малко се интересуват от развитието на специализираното противокорабно управляемо оръжие.

През 1950-те години в СССР са разработени първите противокорабни ракети: авиационната КС-1 Комета и КСЩ, с корабно базиране. Ракетите се разглеждат от съветското командване като ефективно средство за париране на подавляващото превъзходство на НАТО в тежки надводни кораби. Именно в СССР е създадена получилата широко разпространение ракета П-15 „Термит“ – първата в света противокорабна ракета с контейнерно съхранение, приспособена за поставяне практически на всеки един военен кораб или катер.

Поради появата в средата на 1950-те на зенитните ракети с корабно базиране, като например RIM-2 „Terrier“ и RIM-8 „Talos“, ефективността на дозвуковите противокорабни ракети съществено намалява и през 1960-те години, за да се реши този проблем, СССР приема на въоръжение свръхзвуковите противокорабни ракети, К-10С, Х-22 и П-35.

В другите страни на развитието на противокорабните ракети не се отделя особено внимание. Единствената страна освен СССР, където ПКР активно се разработват през 1950-те, е Швеция^{[К 2]}.

На 21 октомври 1967 г. при бреговете на Порт Саид с ракети П-15 „Термит“ пуснати от египетските ракетни катери от типа „Комар“ е потопен израелският разрушител „Ейлат“, това е първият случай на бойно използване на противокорабните ракети^[1][2].

Едва през 1960-те, след първите случаи на успешно използване на противокорабните ракети съветско производство в локални конфликти, ефективността на специализираното противокорабно оръжие е оценена по достойнство. Първата разработена не в СССР и не в Швеция противокорабна ракета е израелската Gabriel, приета на въоръжение през 1970 г.

Противокорабните ракети съвременен тип

Към 1970-те става ясно, че летящите на голяма височина свръхзвукови противокорабни ракети не са идеалното решение. Поради голямата височина на полета те се засичат от радарите на противника на значителна дистанция и, независимо от свръхзвуковата скорост на ПКР, противникът има напълно достатъчно време, за да предприеме контрамерки: използването на средствата за радиоелектронна борба или зенитни ракетни комплекси. Практиката на Виетнамската война показва, че даже за пилотираните самолети скоростта и височината на полета не гарантират защитата им от ЗРК подобни на С-75 Двина.

Решение на проблема може да бъде в прехода на малки и свръхмалки височини на полета. Но за свръхзвуковите противокорабни ракети полетът на свръхниска височина е затруднителен поради резкия ръст на съпротивлението на въздуха и съответно на разхода на гориво, което силно съкратява радиуса им на действие. Като частично решение на проблема са разработени свръхзвуковите ракети с комбинирана схема на полета, като П-700 „Гранит“ и П-800 „Оникс“: ракетата лети през по-голямата част от траекторията си на голяма височина (около 15 – 20 хил. метра), и едва близо до целта се снижава до височина 20 – 50 метра, така затруднявайки съпровождането на ракетата от радарите на противника. Но това е само частично решение на проблема – баражиращите прихващачи Grumman F-14 Tomcat и далекобойните зенитни ракети SM-1ER могат да свалят ПКР още в нейния височинен участък от траекторията на полета.

Като решение на проблема е разработена концепцията за дозвуковата крилата ракета, извършваща целия полет на свръхниски височини: 2 – 4 метра над водата. Атаката на такава ракета би била за кораба на противника пълна изненада: неговите радари ще засекат ракетата само тогава, когато тя се появи иззад радиохоризонта в непосредствена близост до него, оставяйки на противника минимум време за отбрана.

Първата ракета, реализираща (не напълно) подобна концепция, става появилият се през 1972 г. съветски П-70 „Аметист“, макар тя не напълно да съответства на тези изисквания поради сравнително високия си полет над водата – 60 метра. След него последва, през 1975 г., френската MM-38 Exocet, първата „класическа“ противокорабна ракета, с дозвукова скорост на полета при височина 1 – 2 метра над повърхността на водата. Развитие на концепцията стават появилите се през 1977 г. американска RGM-84 „Harpoon“, италианската Otomat, съветската Х-35 „Уран“ и противокорабната версия на КР „Томахоук“ – TASM (Tomahawk anti-ship missile).

Съвременните ПКР

Руския БПРК „Бал-Э“

Понастоящем развитието на противокорабното оръжие продължава. Основното направление в развитието на ПКР става намаляване на тяхната видимост за радарите на противника (чрез внедряването на технологии за понижаване на отразяващата повърхност), усъвършенстване на ГСН, увеличаване на далечината на пуск и увеличаване на скоростите на ракетите.

Подавляващото болшинство съвременни противокорабни ракети са нисколетящи дозвукови крилати ракети.

Редица страни, включая Русия, Индия, Китай и Тайван, продължават разработката на свръхзвукови противокорабни ракети. Главен проблем тук са значителните габарити на свръхзвуковите ПКР и техният малък радиус на действие при полет на свръхмалки височини (не по комбинирана траектория). Така например радиусът на действие на руско-индийската свръхзвукова ПКР PJ-10 „БраМос“ при полет по комбинирана траектория съставлява 300 км, а при полет изключително на малка височина – 120 км.

В опит да се реши този проблем в Русия е разработена противокорабната ракета Калибър, изпълняваща основната част от полета на свръхмалка височина и на дозвукова скорост, а близо до целта рязко ускоряваща се за възможно най-бързото преодоляване на останалата до противника дистанция.

В САЩ понастоящем се разработва малозабележимата високоавтономна противокорабна ракета LRASM, която ще бъде способна да осъществява самостоятелно търсене, идентификация на целите, определяне на маршрута и поразяване на противника на голяма дистанция без необходимост от предварително определяне на курса или външно целеуказание. Също състоящата на въоръжение ЗУР SM-6 (снабдена с активна глава за самонасочване) е адаптирана за поразяване на надводни цели на дистанции 250 – 400 км, и успешно е изпробвана в ролята на свръхзвукова противокорабна ракета.

През 2016 г. СМИ съобщават, че Русия разработва и изпитва хиперзвуковата противокорабна крилата ракета „Циркон“, с която се планира да се въоръжи тежкият атомен ракетен крайцер „Петър Велики“, а също и проектираните атомни многоцелеви подводници пето поколение „Хъски“.^[3][4]

Носители

Освен корабите, подводните лодки и самолетите, носители на ПКР също могат да бъдат стационарни или подвижни брегови противокорабни ракетни комплекси (БПРК).^[5] От спецификата на средата за пуск и типа на носителя зависят много от особеностите на пусковото устройство и ракетата, например пусковите устройства и ракетите с авиационно базиране често са по-леки и по-малки по размери на ПУ и ПКР от тези с морско и наземно базиране, положението в пространството позволява на самолетите или вертолетите носители да осъществяват насочването към целта на значително по-голямо разстояние, отколкото от кораба. ПКР, изстрелвани от торпеден апарат или вертикалната пускова установка на подводните лодки, винаги са самонасочващи се или летящи по предварително програмиран маршрут (тъй като към момента няма ефективни технологии за практическото реализиране на контура за управление на ракета от клас „повърхност—повърхност“ изпод водата), ПКР с авиационно базиране могат да бъдат управляеми с помощта на станция за насочване, монтирана на борда на летателния апарат носител, реализирайки безжично телевизионно/радиокомандно или радиолокационно насочване към целта (работите по създаването на ПКР управляеми по оптично влакно остават на фаза експериментиране).

Основни образци

• Италия: „Сий Килър“, Otomat;
• Норвегия: „Пингвин“;
• СССР (Русия): П-15 „Термит“, П-270 „Москит“, П-70 „Аметист“, П-120 „Малахит“, П-500 „Базалт“, П-700 „Гранит“, Х-35 „Уран“, П-800 „Оникс“ („Яхонт“), „Циркон“ (в разработка);
• САЩ: „Харпун“, „Мавърик“, TASM, LRASM (в разработка);
• Франция: „Екзосе“;
• Швеция: Robot 04, Robot 08, RBS-15.

Година	Страна	Название	Изображение (в маршева полетна конфигурация)	Макс. далечина, км	Макс. скорост, Мах	Дължина, м	Диаметър, м	Маса, кг	Маса на БЧ, кг	Тип насочване	Носител ПУ
1943	Германия	Henschel Hs 293		18	0,55	3,82	0,47	1045	295	Радиокомандно	Самолет (С)
1944	САЩ	KSD-1 „Гаргойл“		13	0,78	3,1	0,508	688,1	453,5	Радиокомандно	С
1945	Япония	MXY7 Ohka Цветче сакура		40	0,55	6,06	0,76	2120	1200	Камикадзе	С
1945	САЩ	ASM-N-2 „Бат“		32	0,5 (планер)	3,63	0,3	850	450	АРЛ ГСН	С
1960	СССР	П-15 „Термит“		80	0,95	6,5	0,76	2523	513	ИНС + АРЛ/ИК	Надводен кораб (НК), Наземна пускова установка (НПУ)
1968	СССР	П-70 „Аметист“		80	0,95	7	0,55	2900	200 кт 1000 кг	ИНС + АРЛ	Подводна лодка (ПЛ)
1972	Норвегия	AGM-119 Пингвин		55	0,95	3,6	0,28	370	130	ИК / Л	С, Вертолет (В), НК
1972	СССР	П-120 „Малахит“		150	0,9	8,84	0,8	5400	до 2 Мт 800 кг	ИНС + АРЛ/ИК	НК, ПЛ
1975	СССР	П-500 „Базалт“		550	2,5	11,7	0,88	4800	350 кт 500 (1000) кг	ИНС + АРЛ	НК
1975	Франция	Екзосе		180	0,95	4,7	0,35	670	165	ИНС + АРЛ	С, НК
1976	Германия	AS.34 Kormoran		30	0,9	4,4	0,34	660	160	ИНС + АРЛ	С
1980	САЩ	Харпун		280	0,9	3,84	0,34	667	225	ИНС + АРЛ/ИК	С, НК, ПЛ, НПУ
1980	Япония	ASM-1		65	0,9	4	0,35	600	150	ИНС + АРЛ	С, НПУ
1983	СССР	П-700 „Гранит“		625	2,5	10	0,85	7000	до 500 кт 518 – 750 кг	ИНС + АРЛ	НК, ПЛ
1983	СССР	П-750 „Метеорит“		5500	3	12,8	0,9	6380	? ок. 1000 кг	ИНС + АРЛ	С, НК, ПЛ, НПУ
1984	СССР	П-270 „Москит“		240	2,8	9,75	0,76	4450	300 кг (320)	ИНС + АРЛ	С, НК, НПУ
1984	Франция	AS.15TT		17	0,95	2,3	0,187	100	30	ИНС + АРЛ	В, НК, НПУ
1985	Швеция	RBS-15		250	0,95	4,33	0,5	800	200	ИНС + СП + АРЛ	С, НК, НПУ
1985	Великобритания	Sea Eagle		110	0,95	4,1	0,4	600	230	ИНС + АРЛ	С
1968	СССР	Х-22		600	3,5 – 4,6	11,67	0,92	5780	1000	ИНС + АРЛ	С
1987	СССР	П-1000 „Вулкан“		700	2,5	11,7	0,88	5800	350 кт 500 кг (ВВ)	ИНС + АРЛ	НК
1987	Италия	Marte-2		20	0,95	2,85	0,27	147	35	ИНС + АРЛ	В, НПУ
1989	СССР	Х-31 АД		160	3,1	5,34	0,36	715	110	ИНС + АРЛ	С
1993	Япония	ASM-2		100	0,9	4	0,35	600	150	ИНС + ИК	С, НПУ
1993	Русия	3М-54Э Калибър		220	0,8 – 2,9*	8,22	0,533	2300	200	ИНС + АРЛ	НК, НПУ, ПЛ
1993	Русия	3М-54Э1 Калибър		300	0,8	6,2	0,533	1800	400	ИНС + АРЛ	НК, НПУ, ПЛ
1995	Русия	Х-35		300	0,85	4,4	0,42	600	145	ИНС + АРЛ/ИК	В, В, НК, НПУ
1996	Тайван	Сюн фен 2Е		80	0,9	3,9	0,34	520	225	ИНС + АРЛ + ИК	С, НК
2002	Русия	П-800 „Оникс“		500-300-120**	2,6	8	0,67	3000	300	ИНС + АРЛ	С, НК, НПУ, ПЛ
2006	Южна Корея	Хесон		150	0,85	4,8	0,34	718		ИНС + АРЛ	НК
2007	Норвегия	Naval Strike Missile		185	0,95	3,95	0,32	410	125	ИНС + СП + ИК	С, НК, НПУ

• На маршевия участък от пътя дозвукова скорост, на финалния участък – свръхзвукова.

• • Максималната далечина зависи от траекторията на полета. При висока траектория далечината е максималната, при нисковисотна – минималната. При комбинирана траектория е усреднена.

٭Фугасно-кумулативна бойна част, съвмещяваща в себе си два типа поразяващо въздействие – фугасно и кумулативно. Заряд от такъв тип е предназначен за поразяване на два типа цели – кораби и площ. Голямата маса на бойната част (500 – 1000 кг) осигурява добро поражаващо фугасно въздействие.

Условни обозначения:

•  – ракетата може да носи специална (ядрена) бойна част.
• ИНС – инерцинна навигационна система
• АРЛ – активно радиолокационно насочване
• ИК – инфрачервена самонасочваща се глава
• Л – лазерна ГСН
• СП – спътникова система за корекция на траекторията

Употреба в бой

Анализ на случаите на поразяване на кораби от ПКР* (1967— до днес)[6]
Конфликт	Дата	Име на кораба	Тип на кораба и тонаж (т)		Ракета	Скорост (M), маса на ракетата и БЧ (кг)			Изваден от строй (попадение по ред), характер на повредите		Критично попадение	БИ
Втора арабско-израелска война	21 октомври 1967	Eilat	разрушител	2555	Термит	0.95	2523	513	1	опита за противоракетна маневра не е успешен, обстрела на ракетата със зенитно-артилерийски и картечен огън е безрезултатен, 1 (17:32) — пробойна над водолинията, на кораба започва пожар в котелното отделение, котел №2 е изваден от строй; 2 (ок. 18:30) — попадение в машинното отделение, кораба е напълност обездвижен и без захранване; 3 (ок. 18:30) — попадение в мидъла, кораба се накланя от удара, потъва 15 минути след третото попадение[7]	трето	[8]
Трета индо-пакистанска война	4 декември 1971	PNS Khaibar (D163)	разрушител	3360	Термит	0.95	2523	513	1		първо	[9]
	4 декември 1971	PNS Badr (D161)	разрушител	3360	Термит	0.95	2523	513	1		не потъва	[9]
	4 декември 1971	PNS Muhafiz	миночистач	375	Термит	0.95	2523	513	1		първо	[9]
Шестдневна война	6 октомври 1973	пр. 254	миночистач	500	Gabriel	0.70	430	65	1		трето	[10]
	6 октомври 1973	пр. 205	ракетен катер	200	Gabriel	0.70	430	65	1		второ	[10]
	6 октомври 1973	пр. 183-Р	ракетен катер	71	Gabriel	0.70	430	65	1		първо	[10]
	6 октомври 1973	пр. 183-Р	ракетен катер	71	Gabriel	0.70	430	65	1		първо	[10]
	8 октомври 1973	пр. 205	ракетен катер	200	Gabriel	0.70	430	65	1		второ	[11]
	8 октомври 1973	пр. 205	ракетен катер	200	Gabriel	0.70	430	65	1		второ	[11]
	8 октомври 1973	пр. 205	ракетен катер	200	Gabriel	0.70	430	65	1		второ	[11]
	10 октомври 1973	пр. 205	ракетен катер	200	Gabriel	0.70	430	65	1		второ	[11]
	10 октомври 1973	пр. 183-Р	ракетен катер	71	Gabriel	0.70	430	65	1		първо	[11]
	11 октомври 1973	пр. 205	ракетен катер	200	Gabriel	0.70	430	65	1		второ	[12]
	11 октомври 1973	пр. 205	ракетен катер	200	Gabriel	0.70	430	65	1		второ	[12]
Фолкландска война	3 май 1982	ARA Comodoro Somellera (A-10)	патрулен катер	800	Sea Skua	0.85	145	30	1		второ	[13]
	3 май 1982	ARA Alferez Sobral (A-9)	патрулен катер	800	Sea Skua	0.85	145	30	2		не потъва	[13]
	4 май 1982	HMS Sheffield (D80)	разрушител	4100	Exocet	0.95	670	165	1		първо	[14]
	28 май 1982	SS Atlantic Conveyor	вертолетоносач	14946	Exocet	0.95	670	165	2		второ	[15]
	11 юни 1982	HMS Glamorgan (D19)	разрушител	6200	Exocet	0.95	670	165	1		не потъва	[16]
Operation Prairie Fire (Операция „Огън в прерията“)	24 март 1986	Waheed	ракетен катер	311	Harpoon	0.85	690	160	1		първо	[17]
	24 март 1986	Zaquit	малък ракетен кораб	850	Harpoon	0.85	690	160	1		второ	[17]
Ирано-иракска война	17 май 1987	Stark	фрегата	3660	Exocet	0.95	670	165	2		не потъва	[18]
Операция „Богомол“	18 април 1988	Джошан	ракетен катер	275	Standard	2.0	500	68	1		пето	[19]
	18 април 1988	Саханд	фрегата	1540	Harpoon	0.85	690	160	1		трето	[20]
Война в Персидском заливе	30 януари 1991	неизв.	патрулен катер	220	Sea Skua	0.85	145	30	1		второ	[20]
	30 януари 1991	пр. 254	миночистач	500	Sea Skua	0.85	145	30	2		не потъва	[21]
	30 януари 1991	TNC-45	патрулен катер	265	Sea Skua	0.85	145	30	2		не потъва	[21]
	30 януари 1991	TNC-45	патрулен катер	265	Sea Skua	0.85	145	30	2		не потъва	[21]
Военноморские учения на НАТО „Демонстрация на решителност“	1 октомври 1992	TCG Muavenet (DM 357)	разрушител	3375	Sea Sparrow	2.5	230	40,5	1	обстрел на бойния кораб „погрешка“ (както е заявено от разследването на инцидента)	не потъва	[22]
* В представената таблица не са указани случаите с използване на ракети против съдове на търговския флот, необходима е тяхната отделна каталогизация.

Анализ на случаите по използване на ПКР по кораби мишени*
Учения	Дата	Име на кораба	Тип на кораба и тонаж (т)		Ракета	Скорост (M), маса на ракетата и БЧ (кг)			Брой ракети изстреляни (от тях попадения в целта), характер на повредите		Критично попадение	БИ
SINKEX 73	28 юли 1973	USS Gunason (DE-795)	ескортен разрушител	1740	Harpoon	0.85	519	160	1	пуск по програмата за изпитанията на ракетата	н/д
SINKEX 81	12 юли 1981	USNS Wheeling (T-AGM-8)	кораб с измервателен комплекс	4512	Harpoon	0.85	690	160		пуск по програмата за изпитанията на ракетата	н/д
SINKEX 82	18 юли 1982	USS Agerholm	разрушител	2425	Tomahawk	0.75	1450	450	1	пуск по програмата за изпитанията на ракетата	първо
SINKEX 98	21 юли 1998	USS Somers (DD-947)	ракетен крайцер	4050	Have Nap	н/д	1360	360		обстрел с две УРВП не води до потопяването на кораба	не потъва
RIMPAC 2000	14 юли 2000	USS Buchanan (DDG-14)	ракетен разрушител	4526	Hellfire	1.3	48	9	3	комбинираният обстрел с три УРВП, три КРМБ и една УАБ в съчетание с минни заряди в трюма не води до потопяването на кораба (кораба е потопен с торпеда и артилерийски огън)	не потъва	[23]
					Harpoon	0.9	667	225	3		не потъва
SINKEX 2001	31 май 2001	USS Reeves (DLG-24)	ракетен крайцер	8203	Harpoon	0.9	667	225			н/д
SINKEX 2002	12 юни 2002	USS Wainwright (CG-28)	лидер на ескадрени миноносци	7930	Harpoon	0.9	667	225			н/д
SINKEX 2002	9 октомври 2002	USS Towers	ракетен разрушител	4526	Harpoon	0.9	667	225			н/д
SINKEX 2003	29 юли 2003	USS Ingersoll (DD-990)	разрушител	8040	Harpoon	0.9	667	225			н/д
SINKEX 2003	14 август 2003	USS Downes (FF-1070)	фрегата	4168	Standard	3.5	500	68	2	комбинираният обстрел с три КРМБ (две RIM-66 и една RGM-84) не води до потопяването на кораба (корабът е потопен от авиобомбардировка и артилерийски огън)	не потъва	[24]
					Harpoon	0.9	667	225	1		не потъва
SINKEX 2004	13 ноември 2004	USS Hayler	разрушител	8040	Harpoon	0.9	667	225			н/д
Operation Patrolling Thunder	16 юни 2005	USS Mount Vernon (LSD-39)	голям десантен кораб	14202	Maverick	0.93	304	136	4	комбинираният обстрел с четири УРВП, три КРМБ в съчетание с минните заряди в трюма не потопява кораба (корабът е потопен от авиобомбардировка с 18 УАБ)	не потъва
					Harpoon	0.9	667	225	3		не потъва
SINKEX 2006	9 февруари 2006	USS O'Brien (DD-975)	разрушител	8040	Harpoon	0.9	667	225		видео в	н/д
Operation Trident Fury	14 май 2007	HMCS Huron (DDG 281)	разрушител	5100	Sea Sparrow	2.5	230	40,5	≥2	обстрела с КРМБ не потопява кораба (корабът е потопен с артилерийски огън)	не потъва
RIMPAC 2008	11 юли 2008	USS David R. Ray	разрушител	8040	Harpoon	0.9	667	225	≥3	комбинираният обстрел с КРМБ и УРВП не потопява кораба (корабът е потопен с артилерийски огън)	не потъва
RIMPAC 2008	14 юли 2008	USS Cushing (DD-985)	разрушител	8040	Harpoon	0.9	667	225			н/д
RIMPAC 2008	29 юли 2008	USS Horne (CG-30)	разрушител	8040	Harpoon	0.9	667	225			н/д
RIMPAC 2014	10 юли 2014	USS Ogden (LPD-5)	десантен транспорт-док	17370	NSM	0.95	410	125			н/д
* Следва да се отчита, че в болшинството случаи на провеждане на учения с бойни стрелби (SINKEX) едновременно с въоръжението се използват и минни заряди с различна маса и конфигурация в трюма на кораба-мишена.

Коментари

1. Двигателят на бомбата се използва само за ускоряване на нейното отделяне от носителя, а не за осигуряване на тяга в полета.
2. Болшинството корабни ЗРК на САЩ и Великобритания имат възможност за поразяване на надводните кораби на противника в т.ч. и с ядрени заряди.

Източници

1. Крылатая противокорабельная ракета П-15(4К40) | Ракетная техника
2. Боевые Корабли Израиля – Шербург, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305055059/http://www.waronline.org/IDF/Articles/Navy/sherbourg.htm, посетен на 9 юли 2018
3. Източник: крейсер „Петр Великий“ в ходе модернизации получит гиперзвуковые ракеты // Армия и ОПК. ИТАР-ТАСС, 19.02.2016. Посетен на 19 февруари 2016. …крейсер получит на вооружение гиперзвуковые противокорабельные ракеты „Циркон“. На данный момент ракеты проходят летно-конструкторские государственные испытания… Параметры „Циркона“ являются секретными. Открытые источники указывают, что дальность новой ракеты может составить до 400 километров, а скорость ее полета будет примерно в пять раз превышать скорость звука. (на руски)
4. В России начались испытания гиперзвуковых крылатых ракет „Циркон“ // РИА Новости, 17.03.2016. Посетен на 17 март 2016. "Гиперзвуковые ракеты „Циркон“ уже в металле, и начались их испытания с наземного стартового комплекса", – сказал [высокопоставленный представитель военно-промышленного комплекса] собеседник агентства (на руски)
5. Противокорабельная крылатая ракета Х-35 | Ракетная техника
6. Schulte 1994, с. 45 – 46.
7. Egyptian missiles sink destroyer „Eilat“. // The Israel Digest. – Jerusalem: Israel Digest, 3 ноември 1967. – Vol. 10 – No. 22 – P. 1 – 2.
8. Schulte 1994, с. 3.
9. Schulte 1994, с. 4.
10. Schulte 1994, с. 5.
11. Schulte 1994, с. 6.
12. Schulte 1994, с. 7.
13. Schulte 1994, с. 9.
14. Schulte 1994, с. 9 – 10.
15. Schulte 1994, с. 10.
16. Schulte 1994, с. 11.
17. Schulte 1994, с. 11 – 12.
18. Schulte 1994, с. 12.
19. Schulte 1994, с. 12 – 13.
20. Schulte 1994, с. 13.
21. Schulte 1994, с. 13 – 14.
22. Schulte 1994, с. 14.
23. USS Buchanan DDG-14^{[неработеща препратка]} (електронен ресурс)
24. USS Downes FF 1070 Архив на оригинала от 2010-08-28 в Wayback Machine. (електронен ресурс)

Литература

• Ефимов Е., Дворецкий А. УР класса „воздух-поверхность“. Зарубежное военное обозрение. 27 – 35 с.
• Schulte, John C. An Analysis of the Historical Effectiveness of Anti-Ship Cruise Missiles in Littoral Warfare ((en)) Архив на оригинала от 2017-04-28 в Wayback Machine.. – Monterey, CA: Naval Postgraduate School, 1994. – 64 p.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Противокорабна ракета
• Типове морски въоръжения от 1880 г. до днес ((en))
• Старт на ПКР „Термит“ (видео) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. ((ru))
• Рябчиков А.В. Противокорабельные крылатые ракеты ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Противокорабельная ракета“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​