![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/11/Edda.jpg/640px-Edda.jpg&w=640&q=50)
Прозаична Еда
From Wikipedia, the free encyclopedia
Прозаичната Еда, позната още като Младата Еда, Едата на Снуре (исландски: Snorra-Edda) или просто Еда, е исландска колекция от четири отделни части, за съставянето на които до голяма степен са използвани по-ранни скалдически истории или разкази от Поетичната Еда за скандинавската митология. Всеобщата теория е, че творбата е написана от исландския учен, благородник и историк Снуре Стурлусон през около 1220 г.
Прозаична Еда | |
Snorra-Edda | |
![]() | |
Други имена | Млада Еда, Еда на Снуре |
---|---|
Автор | Снуре Стурласон |
Създаване | 1225 г. Исландия |
Първо издание | Исландия |
Оригинален език | нордически език |
Прозаична Еда в Общомедия |
Прозаичната Еда започва с пролог, последван от три отделни книги: Гюлфагининг (състояща се от около 20 хил. думи), Скалдскапармал (от около 50 хил. думи) и Хататал (от около 20 хил. думи). Причината за написването на колекцията е да спомогне исландските поети и читатели да разберат тънкостите в разнообразните стихотворни форми и да схванат значението на многото кенинги, използвани в скалдическата поезия.
Прозаичната Еда традиционно е назована просто Еда, но впоследствие е наречена прозаична, за да се отличава от Поетичната Еда – колекция от анонимна поезия от ранните традиционни източници, съставена по приблизително същото време като Прозаичната Еда – XIII век в Исландия[1]. Между тях има връзка и тя се забелязва в цитирането на поеми и части от стихове от Поетичната в Прозаичната Еда, като се използват за източници[2].