Староскандинавски език
From Wikipedia, the free encyclopedia
From Wikipedia, the free encyclopedia
Староскандинавският език е германски език, който дава началото на съвременните датски, шведски, норвежки, фарьорски и исландски език.
| Староскандинавски език | |
| Страна | Скандинавските страни, Великобритания, Ирландия, остров Ман, Нормандия, Нюфаундленд, Волга и местата между тях |
|---|---|
| Регион | Индоевропейски езици |
| Писменост | латиница, Руни |
| Основа | Еволюира от прото-норвежкия през VIII век, развива се в различните северногермански езици до 14 век |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски праезик Германски езициСеверногермански езици Староскандинавски език | |
| Кодове | |
| ISO 639-3 | non |
 древнизападноскандинавски диалекти
древниизточноскандинавски диалекти
древногутнийски езици
други германски езици | |
 Уикипедия на Староскандинавски език | |
| Староскандинавски език в Общомедия | |
Староскандинавският се дели на два основни диалекта:
През XI век е широко разпространен – говори се от германските племена между Гренландия на запад, Русия на изток и Нормандия на юг. От този период до днес, най-слабо са се изменили исландският и родственият му фарьорски език, който е изпитал и известно влияние от датския. Староскандинавският език също е оказал широко влияние върху някои диалекти на английския и норманския.
Най-ранните открити писмени паметници на староскандинавски език са рунически надписи от I век. Такива надписи са използвани в следващите хиляда години. По-цялостни литературни произведения обаче се появяват едва в зрялото средновековие. Те използват латинска азбука и най-известни сред тях са исландските саги и еди.
