Прогресив рок
музикален жанр / From Wikipedia, the free encyclopedia
Прогресив рок (за краткост прог, или прог рок, за да се разграничава от другите стилове „прогресив“) е амбициозен, еклектичен и често претенциозен стил от рок музиката, който се появява в края на 60-те години на XX век, достига пика на популярността си в началото на 1970-те, но продължава да се развива като музикална форма и до днес. Началото на стила се свързва с групи от Великобритания, като течението се свързва преди всичко с европейската сцена, въпреки наличието на немалко американски и канадски прог-групи. Характерно за стила е вдъхновението, което черпи от класическата музика и джаза, по което се отличава от класическия американски рок, в който се откриват основно елементи на ритъм енд блус и кънтри музика. Близо четиридесет години след появата на първите образци на стила, той се е развил в множество подстилове – симфоничен рок, арт рок, прогресив метъл, рок в опозиция, нео прогресив, кентънбъри сцена и много други. Същевременно, особено през 90-те години на двадесети век и началото на двадесет и първи век е налице тенденция да се нарича „прогресив рок“ всичко, което не може да се прикачи към друг стил.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране на препратките. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Прогресив рок | |
Стилистични корени | Психеделик рок Джаз Блус рок Хардрок Фолк рок Класическа музика |
---|---|
Културни корени | Великобритания и САЩ, средата на 1960-те |
Типични инструменти | електрическа китара бас китара клавирни пиано барабани вокали |
Популяризиране | 1970-те |
Производни форми | Ню ейдж, мат рок, построк |
Регионални сцени | |
Италиански прогресив рок | |
Прогресив рок в Общомедия |
Музикантите в стила търсят начини да избягат от „ограниченията“, които се налагат от популярния рок и поп-музиката, като така, често достигат до напълно непознати музикални форми. Същевременно именно „сложността“ на композициите, а не виртуозността на изпълнителите е най-характерният отличителен белег на прог рока.
Трудно е да се изработи единна дефиниция за понятието „прогресив рок“, неслучайно Робърт Фрип (Robert Fripp) лидерът на Кинг Кримсън (King Crimson), заявява, че е под неговото достойнство да го занимават с дефиниции. Между най-големите имена в стила, оформили облика му в началото на съществуването му са групите Джетро Тъл, Йес, Дженезис, Пинк Флойд, Емерсън, Лейк енд Палмър, Ръш, Джентъл Джайънт, Кинг Кримсън има твърде малко общи неща. Всъщност не рядко възникват спорове дали една или друга група принадлежи към стила или не. Класически примери за такива изпълнители са Франк Запа, Дийп Пърпъл, Тул, Дъ Марс Волта, Уишбоун Аш и др.