Пектин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пектин (от гръцки πηκτικός – пектикос, „пресечен, съсирен“[1]) е структурен полизахарид съдържащ се в първичната клетъчна стена на сухоземните растения. За първи път е изолиран и описан през 1825 г. от Хенри Браконот.[2] Произвежда се с търговска цел като бял до светло кафяв прах, предимно извличан от цитрусови плодове. Използва се като сгъстител в хранителната промишленост, в частност при производството на мармалад и конфитюр. Използва се и като стабилизатор и източник на влакна в плънки, бонбони, плодови сокове и мляко.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Pectin.jpg)