Отбранителен рубеж (рубеж, линия на отбраната) е определен от командването (ръководството) рубеж (линия, позиция, обект) на местност (територия) за успешна отбрана от противника, удобен за водене на военни(бойни) действия в течение на необходимото време, а също полоса (участък, обект) от местността, заета или подготвена в инженерно отношение към заемане от войски за водене на отбранителни военни (бойни) действия с цел чрез упорно съпротива да се разбие или проточи настъплението на превъзхождащите сили на противника с по-малки сили на даденото направление, като с това се осигури свобода на действие на своите войски на други направления или на това направление, но в друго време.
Може да се нарича и: Отбранителна полоса (полоса на отбраната), Отбранителна линия (линия на отбраната) или Отбранителен участък (участък на отбраната).
Отбранителният рубеж е разделен на участъци. Оборудва се с позиции на определена дълбочина и с опорни пунктове и се заема от войските[1].
Пример: Ржевско-Вяземският отбранителен рубеж[2] – комплекса от полеви и дълговременни отбранителни съоръжения и инженерни заграждения, е построен на 250 – 300 километра западно от столицата на СССР – Москва, в периода юли – септември 1941 г., в тила на 1-вия оперативен ешелон на войските на Западния фронт на РККА по линията Ржев – Вязма – Киров, за защита от войските на Третия райх.
Основна статия:Руските укрепени линии
„
Следва да се отбележи, че приграничният отбранителен рубеж преминава от Балтийско море до границата със Западния специален военен окръг и се простира на дължина около 350 km. На първо време са построени на този рубеж 160 батальонни района, в системата на които са създадени до 2000 бетонни дълговременни съоръжения и над сто километра противотанкови препятствия. Освен това, дълговременни съоръжения са планирани за строеж и на островитеЕзел и Даго, където основните работи се водят със силите на Червенознаменния Балтийски флот.
“
В. Ф. Зотов, Инженерное обеспечение боевых действий фронта[3].
фронтови – полоса от местността в дълбочина на отбраната на фронт, оборудвана в инженерно отношение и предназначена за препятстване на последващото придвижване на вклинилите се групировки войски на противника, пробили оперативната зона на отбраната, и осигуряваща разгръщането на войските, нанасящи контарудар.
армейски – полоса от местността в дълбочина на отбраната на армия, оборудвана в инженерно отношение и предназначена за препятстване на последващото придвижване на вклинилите се групировки войски на противника, пробили тактическата зона на отбраната, и осигуряваща разгръщането на войските, нанасящи контарудар.
корпусен – полоса от местността в дълбочина на отбраната на корпус, оборудвана в инженерно отношение и предназначена за препятстване на последващото придвижване на вклинилите се групировки войски на противника, пробили тактическата зона на отбраната, и осигуряваща разгръщането на войските, нанасящи контарудар.
главен (основен) – предназначен е за решаващ отпор на противника, и получава най-доброто инженерно развитие и включва всички основни сили и средства за отбрана от противника.
спомагателен (допълнителен) – предназначен е за ограничаване на достъпа в дълбочината на отбраната от навлезлите подвижни формирования на противника, тяхното спиране (разгром) и служи за изгоден изходен рубеж за нанасянето на решителни контрудари от дълбочина.
междинен – изгоден в оперативно-тактическо отношение рубеж, който може да се подготви в оперативната дълбочина на отбраната. В зависимост от предназначението и характера на местността на междинния отбранителен рубеж могат да се създават няколко полоси на отбрана.
Сборник. На Северо-Западном фронте – М.: „Наука“, 1969 (Вторая Мировая война в исследованиях, воспоминаниях, документах) Институт военной истории Министерства Обороны СССР; под редакцией и с предисловием члена-корреспондента АН СССР генерал-лейтенанта П. А. Жилина; составил и подготовил сборник кандидат военных наук, доцент, полковник Ф. Н. Утенков; научно-техническая работа проведена подполковником В. С. Кислинским
Директива командующего войсками Северо-Западного фронта № 02 от 29 июня 1941 года об организации отхода 8-й армии на новый оборонительный рубеж.
Директива командующего войсками Северо-Западного фронта № 02 от 29 июня 1941 года об организации отхода 8-й армии на новый оборонительный рубеж.
Боевое донесение штаба 6-й армии № 033 от 15 июля 1941 года об отводе войск армии на новый рубеж обороны.
Боевой приказ командира 2-й гвардейской стрелковой дивизии № 09 от 4 октября 1941 года на отход дивизии на новый рубеж обороны в ночь на 5 октября 1941 года.
Боевое распоряжение штаба 12-й армии № 0053/оп от 16 октября 1941 года об отводе на новый оборонительный рубеж 230-й и 15-й стрелковых и 30-й кавалерийской дивизий.
Краткий словарь оперативно-тактических и общевоенных терминов – М., 1958.
Сборник. На Северо-Западном фронте – М.: „Наука“, 1969 (Вторая Мировая война в исследованиях, воспоминаниях, документах) Институт военной истории Министерства Обороны СССР; под редакцией и с предисловием члена-корреспондента АН СССР генерал-лейтенанта П. А. Жилина; составил и подготовил сборник кандидат военных наук, доцент, полковник Ф. Н. Утенков; научно-техническая работа проведена подполковником В. С. Кислинским.
Большая советская энциклопедия (БСЭ), Третье издание, выпущенной издательством „Советская энциклопедия“ в 1969 – 1978 годах в 30 томах;
Объекты военные – Радиокомпас / [под общ. ред. Н. В. Огаркова]. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1978. – 678 с. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 6).;
П. С. Носов, полковник-инженер в отставке. Начальник производственно-технического отдела 29-го управления оборонительного строительства Ленинградского фронта, «Кодовое название „Ижора“», Инженерные войска города-фронта. – Л.: Лениздат, 1979. – 320 с. с ил. – Тираж 50 000 экз. (Сборник подготовлен редакционной коллегией совета ветеранов инженерных войск Ленинградского и Волховского фронтов в составе: генерал-лейтенант-инженер в отставке Ф. М. Грачев (председатель), полковник в отставке В. Л. Бутковский, полковник в отставке Л. П. Васильев, майор в отставке Н. Ф. Григорьев, полковник в отставке П. А. Заводчиков, подполковник в отставке И. А. Лейтман, полковник в отставке И. И. Соломахин, О. С. Суханова. В сборнике использованы фотографии из Ленинградского государственного архива кинофотодокументов (работы фронтовых фотокорреспондентов Г. Коновалова, Б. Лосина, Р. Мазелева, И. Озерского, С. Сургашова, В. Тарасевича, Б. Уткина, В. Федосеева, Н. Хандогина, Г. Чертова) и личных архивов авторов. В подготовке сборника к печати участвовали ленинградские журналисты М. И. Веллер, Е. А. Веселов, В. И. Демидов, Н. Г. Милаш, Г. И. Мишкевич, П. С. Соловей, Б. А. Цацко.)
Военный энциклопедический словарь (ВЭС), М., ВИ, 1984 г., 863 стр. с иллюстрациями (ил.), 30 листов (ил.);
А. М. Плехов, С. Г. Шапкин, Словарь военных терминов. – М.: Воениздат, 1988.
