Османска империя
империя на династията на Османите до 1922 г. / From Wikipedia, the free encyclopedia
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“[4], на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия. В периода между XIV и XX век заема обширни територии и контролира Близкия изток, Мала Азия, Северна Африка, Югоизточна Европа и част от Централна Европа. Основана е в края на 13 век в Северозападен Анадол в град Соют (съвременна провинция Биледжик) от турския племенен лидер Осман I. След 1354 г. османците преминават в Европа и със завладяването на Балканите османският бейлик се трансформира в трансконтинентална империя. Османците слагат край на вековната Византийска империя с превземането на Константинопол на 29 май 1453 г. от Мехмед II. По-късно Османската империя е обявена за халифат, след като османският султан става и халиф – владетел на светите градове Мека и Медина.
Османска империя دوله عثمانیه عالیه | |
1299 – 1922 | |
Девиз: دولت ابد مدت („Вечната държава“)[1] | |
Химн: Mahmudiye Marşı | |
Територии контролирани от Османската империя през 1590 г. (Виж: списък на териториите) | |
Континент | Европа, Азия, Африка |
---|---|
Столица | Сьогют (1299 – 1326) Бурса (1326 – 1361) Димотика (1361 – 1365) Одрин (1365 – 1453) Цариград (1453 – 1922) |
Официален език | османотурски фарси арабски среднобългарски (славянски) |
Религия | сунитски ислям |
Форма на управление | Абсолютна монархия (1299 – 1876; 1878 – 1908; 1918 – 1922) Конституционна монархия (1876 – 1878; 1908 – 1918) |
Династия | Османски султан |
Султан | |
1299 – 1324 | Осман I |
1520 – 1566 | Сюлейман I |
1918 – 1922 и други... | Мехмед VI |
Велик везир | |
1320 – 1331 | Алаеддин паша |
1920 – 1922 | Ахмед Тевфик паша |
Законодателна власт | Имперски парламент |
Горна камара | Сенат |
Долна камара | Камара на депутатите |
История | |
Основаване | 1299 г. |
Превземане на Константинопол | 29 май 1453 г. |
Отмяна на султаната | 1 ноември 1922 г. |
Основаване на светската Република Турция | 29 октомври 1923 г. |
Отмяна на халифата | 3 март 1924 г. |
Площ | |
Общо (1683 г.[2]) | 5 200 000 km2 |
Общо (1914 г.[3]) | 1 800 000 km2 |
Население | |
Преброяване | 11 692 480 (1520 г.) 15 000 000 (1566 г.) 30 000 000 (1683 г.) 35 350 000 (1856 г.) 17 388 604 (1881 г.) 20 884 000 (1906 г.) 18 520 000 (1912 г.) 14 629 000 (1919 г.) |
Гъстота | ? д./km2 |
Валута | Акче, куруш, лира |
| |
Днес част от | Австрия Азербайджан Албания Алжир Армения Босна и Херцеговина България Грузия Гърция Джибути Египет Еритрея Етиопия Израел Ирак Иран Италия Йемен Йордания Кипър Косово Кувейт Либия Ливан Молдова Северна Македония Румъния Русия Саудитска Арабия Сирия Словакия Словения Сомалия Судан Сърбия Тунис Турция Украйна Унгария Хърватия Черна гора |
Османска империя в Общомедия |
Османската империя просъществува до началото на XX век, когато след Първата световна война е подписан Лозанският мирен договор от 1923 година, който слага край на многовековната ислямска империя. Наследена е от множество национални държави и светската Република Турция.[5]
В дипломатическите кръгове е била също позната и като Високата порта или просто Портата, благодарение на церемония, която султанът изпълнявал за чуждите посланици на портата на двореца си. Те също са влагали и смисъла, че империята дълго време е врата между Европа и Азия.
Държавната религия в Османската империя е ислямът. По-голямата част от завладените и покорени народи в европейската част на империята изповядват източноправославното християнство. Духовното господство над тази рая е предоставено на Вселенската патриаршия, където преобладава гръцкият клир.