![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/Voyager_2_picture_of_Oberon.jpg/640px-Voyager_2_picture_of_Oberon.jpg&w=640&q=50)
Оберон (спътник)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Оберон е най-външният от големите спътници на Уран. Открит е на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел. Понякога спътникът е обозначаван и като Уран IV. Той е втори по големина и маса Уранов спътник и деветият най-масивен в Слънчевата система.[1] Оберон се намира извън магнитосферата на планетата.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Оберон.
![]() | |
Оберон заснет от апарата Вояджър 2 | |
Откриване | |
---|---|
Открит от | Уилям Хершел |
Дата | 11 януари 1787 г. |
Орбитални параметри (епоха J2000) | |
Голяма полуос | 583 519 km |
Ексцентрицитет | ~0,0016 |
Орбитален период | 13,463234 дни |
Инклинация | ~0,7° |
Естествен спътник на | Уран |
Физически характеристики | |
Среден диаметър | 1522,8 km |
Площ | 7 800 000 km2 |
Маса | 3,014×1021 kg |
Средна плътност | 1,63 g/cm³ |
Повърхностна гравитация | 0,346 m/s2 |
Период на въртене | неизв. |
Наклон на оста | неизв. |
Албедо | 0,24 |
Атмосферни характеристики | |
Атмосферно налягане | няма |
Спътникът е съставен от равни количества скали и лед и най-вероятно има каменно ядро, обвито от ледена мантия. Възможно е наличие на воден слой на границата между мантията и ядрото. Повърхността му, която е тъмно червена на цвят, е оформена от сблъсъци с астероиди и комети. Покрит е от множество кратери, които могат да достигнат до 210 km в диаметър. Вероятно Оберон е създал акреционен диск около Уран след формирането му.
Към 2009 г. Урановата спътникова система е изучавана само веднъж от сондата Вояджър 2 през януари 1986 г. Космическият апарат е направил няколко снимки, които позволяват картографиране на около 40% от повърхността му.