Мери Уолстънкрафт
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мери Уолстънкрафт (на английски: Mary Wollstonecraft) е английска писателка, философка и феминистка. Тя е най-известна с творбата си „Защита на правата на жената“ (1792), в която твърди, че жените по същество не са по-долни от мъжете, но изглеждат така, само защото им липсва образование. Уолстънкрафт внушава, че и мъжете и жените трябва да бъдат третирани като рационални същества и си представя социален ред, основан на разума.
Мери Уолстънкрафт | |
Портрет от Джон Опай, ок. 1797 г. | |
Родена | 27 април 1759 г. |
---|---|
Починала | 10 септември 1797 г. (38 г.) Лондон, Англия |
Националност | Англия |
Повлияна от
| |
Съпруг | Уилям Годуин |
Деца | Фани Имлей (1794 – 1816) Мери Шели (1797 – 1851) |
Мери Уолстънкрафт в Общомедия |
След две злощастни връзки с Хенри Фюзели и Гилбърт Имлей Уолстънкрафт се омъжва за философа Уилям Годуин, един от предшествениците на анархисткото движение и ражда от него Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“. Тя умира вследствие на усложнения след раждането, оставяйки няколко недовършени ръкописа. След смъртта ѝ Годуин публикува Мемоари за живота ѝ (1798), разкривайки нетрадиционния ѝ начин на живот, което непреднамерено унищожава репутацията ѝ за един век. С появяването на феминисткото движение в началото на 20 век обаче защитата на равноправието на жените от Уолстънкрафт и критиката ѝ на традиционната женственост придобиват все по-голяма значимост. Днес тя е считана за една от основателките на феминистката философия и феминистките често цитират живота и творбите ѝ като важни влияния.