From Wikipedia, the free encyclopedia
Липинци (на гръцки: Ασβεστόπετρα, Асвестопетра, до 1927 година Χασάνκιοϊ, Хасанкьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
Липинци Ασβεστόπετρα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 635 m |
Население | 705 души (2021 г.) |
Селото е разположено на 635 m надморска височина,[2] на 7 km югозападно от Кайляри (Птолемаида), в североизточното подножие на Синяк (Синяцико).[3] На юг е делът от Синяк Карталдаг (Аетовуни).[4]
В края на XIX век Липинци е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хасанкьой (Hassan-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Липинци (Lipintzi) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 410 жители българи и 75 мюсюлмани. В статистиката фигурира и село Лучинци (Loutchintzi) с 16 домакинства и 64 жители българи.[6]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Липинци:
„ | На половин час на север от Демирджилер се намира мохамеданското село Хасан-Кьой с 38 къщи и 76 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът им е 4100 пиастри, а десятъкът 4000 - 4800 пиастри. Селото е отдалечено на 1 час от Кайляри.[7] | “ |
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Липинци (Хасан-кьой) като българско село.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Липинци (Асанъ Кьой) има 240 жители българи и 270 жители турци.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хасанкьой (Липинци) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 140 къщи.[10]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Хасанкьой (Χασάνκιοϊ), Кайлярска каза, живеят 125 гърци и 500 турци.[11]
В началото на XX век цялото християнско население на Липинци е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литинци има 360 българи патриаршисти гъркомани.[12] В селото има комитет на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, подпомагащ четата на капитан Вардас (Георгиос Цондос).
След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:
„ | Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от преди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и учлищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги.[13] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Липинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Липинци има 120 къщи славяни християни и 120 къщи турци.[15] През 20-те години турското население на Липинци се изселва в Турция и в селото са настанени 475 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 135 семейства и 524 души бежанци.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Асвестопетра, в превод варовик.[17]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Липинци 80 от къщите са с „местно славянско население“, а 160 са бежански.[18]
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 2/3 потомци на местно население.[2]
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и тютюн, като е развито и краварството.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Дигидол Баш[3] | Ντιγίτολ Μπάς | Врихос | Βρίχος[19] | връх в Мурик на ЮЗ от Липинци (1090 m)[3] |
Гоги дол[3] | Γκόγκι Ντόλ | Пикнофито | Πυκνόφυτο[19] | река в Мурик на Ю от Липинци[3] |
Керамитлик[3] или Керамиджик | Κεραμιτζίκ | Артесиана | Άρτεσιανά[19] | местност на СЗ от Липинци и на ЮИ от Сълпово[3] |
Байлар[3] | Μπαϊλάρ | Амбелија | Άμπέλια[19] | река на СИ от Липинци[3] |
Чамур Гьолу[3] | Τσαμούρ Γιολού | Птолемадиотика | Πτολεμαδιώτικα[19] | местност на С от Липинци и на И от Сълпово[3] |
Мурсова[3] | Μούρσοβα | Аномало | Άνώμαλο[19] | местност на И от Липинци[3] |
Дуру чаир[20] | Ντουροΰ Τσαΐρ | Левкес | Λεύκες[19] | местност на С от Липинци[20] |
Кучекубаш[3] | Κουτσεκουμπάς | Корифи | Κορυφή[19] | връх в Мурик на ЮЗ от Липинци[3] (1252 m)[20] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.