From Wikipedia, the free encyclopedia
Липецка област е субект в състава на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 24 047 km2 (72-ро място по големина в Руската Федерация, 0,14% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 150 830 души (45-о място в Руската Федерация, 078% от нейното население). Административен център град Липецк. Разстояние от Москва до Липецк 508 km.
| Липецка област | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
 Липецка област на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Адм. център | Липецк |
| Площ | 24 047 km² |
| Население | 1 150 830 души (2005) 47,9 души/km² |
| Адм. център | Липецк |
| Федерален окръг | Централен федерален окръг |
| Губернатор | Олег Корольов |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 48 |
| Официален сайт | admlip.ru |
| Липецка област в Общомедия | |
Най-старото населено място в границите на областта е град Елец, който се споменава за първи път в летописите през 1146 г. През 1646 г. като военно-отбранителен пункт е основано селището Усман, което през 1778 г. е признато за град. Една година по-късно, през 1779 г. за градове са утвърдени селищата Липецк, Задонск, Лебедян и Раненбург (от 1948 г. Чаплигин). Липецка област е образувана на 6 януари 1954 г. от части на Орловска, Курска, Рязанска и Воронежка област.
Липецка област се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи с Орловска област, на северозапад – с Тулска област, на север – с Рязанска област, на изток – с Тамбовска област, на юг – с Воронежка област и на югозапад – с Курска област. В тези си граници заема площ от 24 047 km2 (72-ро място по големина в Руската Федерация, 0,14% от нейната територия).[2]
Областта е разположена в лесостепната зона на централните части на Източноевропейската равнина, на границата между Средноруското възвишение и Окско-Донската низина, в басейна на горното течение на река Дон. Западната, по-голяма част от областта попада в пределите на Средноруското възвишение, което представлява вълниста равнина, силно разчленена от долините на реките, множество оврази и долове. Надморската височина се колебае от 220 до 260 m на запад до 170 – 230 m в междуречието на реките Дон и Воронеж. Тук широко са разпространени карстовите форми – ували, пропасти, пещери, губещи се в земята реки, карстови извори. Източната, по-малка част е заета от Окско-Донската низина – плоска, слабо разчленена и заблатена с височина от 150 до 170 m.[2]
Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -10 до -11 °C, средна юлска 19-20 °C. Годишното количество на валежите е 450 – 500 mm с максимум през лятото. Продължителност на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) 180 – 185 дни.[2]
На територията на Липецка област има около 950 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 6,3 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Дон, вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Дон, която протича през нея от север на юг с част от горното си течение. Основни негови притоци са Воронеж (ляв, с притоците си Станова Ряса, Матира и др.), Красивая Меча и Сосна (десни). Десните притоци на Дон, стичащи се от Средноруското възвишение имат по-голям наклон, бързо течение и добре изразена дълбочинна и странична ерозия, а левите притоци, протичащи през Окско-Донската низина имат малък наклон, бавно течение и предимно странична ерозия. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, рядко нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март.[3]
В Липецка област има над 1100 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 130 km2, като само 145 от тях са площ над 10 дка. Естествените езера са главно крайречни и са разположени основно по заливната тераса на река Дон. Най-големите от тях (Лебяже, Стабное, Долгое и др.) не превишават 0,3 km2. Изкуствените водоеми са значително повече от естествените, като най-голямо от тях е Матирското водохранилище (38,8 km2) на река Матира (ляв приток на Воронеж).[3]
В областта преобладават черноземните почви: на север – излужените черноземи, на югоизток и югозапад – мощните черноземи, като се срещат и малки участъци от оподзолени черноземи, тъмносиви и сиви горски почви.
В миналото са преобладавали големи масиви от степна растителност, които сега са разорани и се използват за земеделски дейности. Около 8,3% от територията на областта е заета от гори, предимно брезови и борови. Значителни горски масиви има покрай левия бряг на река Воронеж.[2]
На 1 януари 2018 г. населението на Липецка област наброява 1 150 830 души (45-о място в Руската Федерация, 078% от нейното население). Гъстота 47,85 души/km2 (2018 г.). Градско население 64,5% (2017 г.). Етнически състав: руснаци 96,3%, украинци 0,9%, арменци 0,6%, азербайджанци 0,3%, други 1,9%.
В административно-териториално отношение Липецка област се дели на 2 областни градски окръга, 18 муниципални района, 8 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Елец и Липецк и 6 града с районно подчинение, селища от градски тип няма.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Липецк (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Областни градски окръзи | ||||||
| 1. Елец | 71 | 105 016 | гр. Елец | 105 016 | 78 | |
| 2. Липецк | 330 | 510 439 | гр. Липецк | 510 439 | ||
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Воловски | 796 | 12 765 | с. Волово | 4120 | 175 | |
| 2. Грязински | 1350 | 79 571 | гр. Грязи | 46 586 | 30 | |
| 3. Данковски | 1895 | 31 566 | гр. Данков | 19 120 | 86 | |
| 4. Добрински | 1667 | 34 466 | с. Добринка | 9572 | 90 | |
| 5. Добровски | 1326 | 23 695 | с. Доброе | 5445 | 40 | |
| 6. Долгоруковски | 1013 | 17 377 | с. Долгоруково | 5343 | 129 | |
| 7. Елецки | 1172 | 28 988 | гр. Елец | 78 | ||
| 8. Задонски | 1505 | 35 284 | гр. Задонск | 9641 | 92 | |
| 9. Измалковски | 1118 | 16 266 | с. Измалково | 4015 | 120 | |
| 10. Краснински | 933 | 12 495 | с. Красное | 3832 | 99 | |
| 11. Лебедянски | 1444 | 39 297 | гр. Лебедян | 19 503 | 92 | |
| 12. Лев-Толстовски | 968 | 18 878 | с. Лев Толстой | 8516 | 113 | |
| 13. Липецки | 1545 | 51 877 | гр. Липецк | |||
| 14. Становлянски | 1349 | 17 711 | с. Становое | 5252 | 103 | |
| 15. Тербунски | 1179 | 22 388 | с. Тербуни | 7313 | 148 | |
| 16. Усмански | 1942 | 50 355 | гр. Усман | 19 958 | 75 | |
| 17. Хлевенски | 933 | 19 332 | с. Хлевное | 5961 | 70 | |
| 18. Чаплигински | 1520 | 30 455 | гр. Чаплигин | 11 948 | 85 |
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Липецкой области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Растениевъдството е 2/3 от индустрията. Отглеждат се зърнени и фуражни култури, технически култури (захарно цвекло, слънчоглед, рапица). Има животновъдство; свиневъдство и птицевъдство.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
