Воронежка област

Воронежка област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг^[1]. Площ 52 216 km² (51-во място по големина в Руската Федерация, 0,3% от общата площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 335 404 души (23-то място в Руската Федерация, 1,59% от нейното население). Административен център град Воронеж. Разстояние от Москва до Воронеж 587 km.^[2]

Воронежка област
Субект на Руската федерация
Воронежка област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Воронеж
Площ	52 216 km²
Население	2 335 408 души (2017) 44,7 души/km²
Адм. център	Воронеж
Федерален окръг	Централен федерален окръг
Губернатор	Алексей Гордеев
Часова зона	UTC +3
МПС код	36
Официален сайт	www.govvrn.ru
Воронежка област в Общомедия

Историческа справка

От XVII век югозападната част от областта е в границите на Слободска Украйна. На 13 юни 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР Централно-Черноземната област е разделена на Воронежка област и Курска област.

Географска характеристика

Воронежка област е разположена в централната част на Европейска Русия. На запад граничи с Белгородска и Курска област, на север – с Липецка и Тамбовска област, на североизток – със Саратовска област, на изток – с Волгоградска област, на юг – с Ростовска област и на югозапад – с Украйна. В тези си граници заема площ от 52 216 km² (51-во място по големина в Руската Федерация, 0,3%).^[3]

Воронежка област се намира в централната част на Източноевропейската равнина, от двете страни на средното течение на река Дон. Западната част на областта се заема от Средноруското възвишение, което е силно разчленено от долините на реките, дълбоки и сухи оврази и ниски (височина 220 – 260 m) гърбици между тях. Източната част обхваща части от обширната Окско-Донска равнина (височина 80 – 178 m) и Калачкото възвишение на югоизток с височина до 234 m със силно изразен ерозионен релеф.^[3]

Климатът на областта е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -10,5 °C на север до -8,5 °C на юг, средна юлска съответно 19,6 °C и 21,8 °C. Годишната сума на валежите варира от 550 – 560 mm на северозапад до 425 – 435 mm на югоизток с максимум през пролетно-летния период. Продължителността на вегетационния период (с температури над 5 °C) от 190 дни на север до 200 дни на юг. Дните със средна температура над 0 °C е 138 – 148 дни.^[3]

Във Воронежка област има около 1200 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 9700 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Дон, вливаща се в Азовско море. Главната река в областта е Дон, протичаща през нея от север на юг в западната ѝ част. основни притоци на Дон са реките: леви – Воронеж, Битюг, Осеред; десни – Ведуга, Девица, Потудан, Тихая Сосна, Черна Калитва. На североизток протича река Хопьор с десния си приток Ворона, вливаща се в Дон извън пределите на областта. Донският водосборен басейн на територията на областта е асиметричен както по площ, така и по разчлененост на хидрографската мрежа, като водосборната площ на левите притоци значително превишава тази на десните. Голяма част от реките са маловозни и се използват основно за местно водоснабдяване, а много от тях под въздействието на антропогенни фактори са се превърнали във временни водотоци. Подхранвенето на реките е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, когато преминава около 80% от годишния отток, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.^[4]

В областта има около 4500 естествени и изкуствени езера с обща площ около 300 km², като само 570 от тях са площ над 10 дка. Почти всички естествени езера са крайречни, а по ниските гърбици между долините на реките се срещат и карстови езера. Най-голямото естествено езеро във Воронежка област е Илмен (4,2 km²), разположено в източната ѝ част, в заливната тераса на река Хопьор. Най-големият изкуствен водоем е Воронежкото водохранилище, изградено на река Воронеж.^[4]

Северната част на областта лежи в южните предели на лесостепната зона и е покрита с излужени и типични черноземни почви, а южната част попада в пределите на степната зона и е заета от обикновени и южни черноземни почви. Около 10% от територията на Воронежка област е заета от гори, като те са разположени основно по долините на по-големите реки. Животинския свят е представен от вълк, лисица, енотовидно куче, заек и др.^[3]

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Воронежка област е наброямало 2 335 404 души (23-то място в Руската Федерация, 1,59% от нейното население).

Етнически състав: руснаци 95,5%, украинци 1,9%, арменци 0,5%, цигани 0,2%, други 1,9%.

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Воронежка област

В административно-териториално отношение Воронежка област се дели на 3 областни градски окръга, 31 муниципални района, 15 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Борисоглебск, Воронеж и Нововоронеж) и 12 града с районно подчинение и 17 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Воронежка област към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Воронеж (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Борисоглебск	1371	74 154	гр. Борисоглебск	62 669	320
Воронеж	597	1 039 801	гр. Воронеж	1 039 801
Нововоронеж	46	31 607	гр. Нововоронеж	31 607	55
Муниципални райони
1. Аннински	1966	39 715	сгт Анна	16 438	130
2. Бобровски	2233	50 518	гр. Бобров	20 605	148
3. Богучарски	2180	36 840	гр. Богучар	11 295	339
4. Бутурлиновски	1802	46 609	гр. Бутурлиновка	24 670	242	Нижни Кисляй
5. Верхнемамонски	1345	18 982	с. Верхни Мамон	7699	362
6. Верхнехавски	1253	24 406	с. Верхная Хава	8154	67
7. Воробьовски	1236	16 290	гр. с. Воробьовка	3905	228
8. Грибановски	2016	30 479	сгт Грибановски	15 040	307
9. Калачевски	2106	52 606	гр. Калач	19 035	294
10. Каменски	999	18 417	сгт Каменка	8375	143
11. Кантемировски	2348	34 620	сгт Кантемировка	11 060	279
12. Каширски	1060	24 005	с. Каширское	4342	50
13. Лискински	2033	100 088	гр. Лиски	54 184	98	Давидовка
14. Нижнедевицки	1196	18 515	с. Нижнедевицк	5839	85
15. Новоусмански	1252	81 985	с. Новая Усман	29 270	14
16. Новохопьорски	2334	38 018	гр. Новохопьорск	6188	270	Елан-Коленовски, Новохопьорски
17. Олховатски	1045	22 920	сгт Олховатка	3416	241
18. Острогожки	1711	58 536	гр. Острогожск	32 714	142
19. Павловски	1886	55 332	гр. Павловск	25 047	226
20. Панински	1392	25 875	сгт Панино	6129	99	Перелешински
21. Петропавловски	1644	17 471	с. Петропавловка	5250	336
22. Поворински	1077	32 258	гр. Поворино	17 095	321
23. Подгоренски	1568	24 674	сгт Подгоренски	5758	189
24. Рамонски	1281	33 249	сгт Рамон	8404	60
25. Репевски	934	15 810	с. Репевка	5448	194
26. Россошански	2372	93 348	гр. Россош	62 884	214
27. Семилукски	1582	67 786	гр. Семилуки	26 797	11	Латная, Стрелица
28. Таловски	1910	38 549	сгт Таловая	11 485	197
29. Терновски	1391	19 120	с. Терновка	5671	269
30. Хохолски	1451	29 728	сгт Хохолски	7575	42
31. Ертилски	1458	23 097	гр. Ертил	10 410	225

Селско стопанство

Отглеждат се зърнени и фуражни култури, кар­то­фи, зеленчуци, едър рогат добитък, птици. Развито е пчеларството.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	3311[5]	2985,5[6]	2725,3	2319,1[6]	2147,9[7]	2336,6	2590,5[7]

Източници

1. Калуцкова Н.Н., Замятина Н.Ю. и др. Воронежка област (Воронежская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [Великий князь – Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
2. Атлас на Воронежка област
3. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Воронежка област
4. ((ru)) «Вода России» – Воронежка област
5. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
6. Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
7. Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Воронежка област.

• ((ru)) Официален сайт на Воронежка област Архив на оригинала от 2008-05-06 в Wayback Machine.
• ((ru)) Информационен портал на Воронежка област

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Воронежской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​