Ливонски кръстоносен поход
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ливонският кръстоносен поход[1][2] е военно-историческо събитие от Средновековието, довело до завладяването на територията на съвременните Латвия и Естония. Това става по време на санкционираните от папството Северни кръстоносните походи и има продължителност от близо сто години. Те са изпълнявани предимно от германци, произхождащи от Свещената Римска империя и Дания и приключват със създаването на Маарьямаа и Датска Естония. Земите на източния бряг на Балтийско море са последните краища на Европа, които са покръстени.
Ливонски кръстоносен поход | |||
Северни кръстоносни походи | |||
Куронци нападат Рига | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1198 – 1290 | ||
Място | Естония, Латвия | ||
Резултат | Победа за кръстоносците Създаване на Тера Мариана и Датска Естония | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Ливонски кръстоносен поход в Общомедия |
На 2 февруари 1207[3] в завладените от похода територии, е основана държавата, наречен Tера Мариана, княжество на Свещената Римска империя,[4]провозгласено от Инокентий III през 1215 г., като подчинено на Светия престол.[5] След успеха на военната кампания германските и датските окупирани територии са разделени на шест феодални началства от Гулиелмо Моденски.