селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Крушево или Крушово (на гръцки: Αχλαδοχώρι, Ахладохори, катаревуса: Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, в превод крушево село, до 1927 година Κρούσοβο/ν, Крусово/н[1]) е село в Република Гърция, част от дем Синтика в област Централна Македония.
Крушево е село в историко-географската област Мървашко, разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Белица или Крушовска река (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина (Ангистро) от запад и Черна гора (Мавро Вуно) от изток.
Според Йордан Н. Иванов името е от круша и е обикновено в българската топонимия. Жителското име е кру̀шовя̀нин, кру̀шовя̀нка, кру̀шовя̀не или кру̀шовалѝя, кру̀шовалѝйка, кру̀шовалѝи.[2]
Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него – праисторическо селище от късния неолит в местността Алцова кула,[3] средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. На 5 километра североизточно от селото в местността Градище има останки от укрепено селище. Според старо предание първоначално Крушево се е намирало на това място. В миналото тук са откривани много монети, сечива и други старини.[4][5] На север от Градище в пещерата Капе има скална църква „Свети Спас“, описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.[6] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иноверците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.[7]
Селото е споменато като Крушово (Κρούσοβον) в документ от 1319 – 20 година на преброителя на тема Мелник Мануил Маглавит като село, принадлежащо на капетаната Горна Валавища.[5]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Куршова с 439 джизие ханета (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година Куршова има 222 ханета.[8]
В края на XIX век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. В селото има три черкви, най-забележителна от която е „Свети Илия“. За нея през 1916 година Антон Попстоилов пише:
„ | Българската църква „Св. пророк Илия“, строена в 1870 г., е монументално здание с мраморни стълбове и изцяло с дялани камъни. В Източна Македония тя е първата черква и никоя гръцка черква, градска или селска, не може да и съперничи.[9] | “ |
До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Жителите промиват магнетитов пясък. Пехците са разположени по дола Долно усое и долното течение на река Рамянска, десен приток на Белица. Последната пехца на Белица спира да работи в 1902 година, а последните два самокова Галангушова и Караджова – в началото на века и в 1908 година.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крушово (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци.[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 395 домакинства с 1200 жители българи и 25 мюсюлмани.[11]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
„ | Крушово, по същата посока на СИ от Демир Хисар 4 часа. Разположено на полянка близу до Белица. Пътят удовлетворителен. Повечето са земледелци; почва доста плодородна. Изкарва най-много и най-добро качество мисир. Тютюн се сее, най-добрият по цяло Демир Хисарско; лозя, от които вино се разпродава по Неврокопско. 3 църкви; богослужението на български. В това голямо село за сега училище няма. 425 къщи, между които само 8 турски.[12] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крушово живеят 2450 българи, 30 турци и 30 власи.[13]
Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през XIX век. По думите на Васил Кънчов:
„ | Населението на планинските села около Крушево е много разбудено. В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време. Когато се почна черковната борба, крушевчани най-първо са повдигнали глава в Демир-Хисарско...[14] | “ |
Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото митрополитския наместник Неофит Врачански и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.[15] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушово има 2408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.[16]
При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17] По време на войната Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.[18] През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети.[19]
По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.[20] След войната остава в пределите на Гърция. Гръцките власти започват да тероризират всички жители с изявено българско национално съзнание. Така например капитанът на разположената в селото гръцка военна част смазва от бой поп Тодор, защото провежда църковната служба на български език.[21]
Голяма част от българите се изселват в България на три вълни – в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци – 204 бежански семейства с 679 души.[22]
В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион (Крушево село).[23] До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.
Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.[24]
До 2011 година Крушево е център на самостоятелна община в ном Сяр.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Меча поляна[25][26][27] | Μέτσα Πουλιάνα | Херсон | Χέρσον[28] | местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[25] |
Кюге[26] | Κιούγκε | Солин | Σωλήν[28] | местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮИ от Кърчово[26] |
Рамне[25] | Ραμνέ | Потамия | Ποταμιά[28] | ниви[29] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[25] |
Кочило[25] | Κοτσίλο | Бастуни | Μπαστούνι[28] | връх в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[25][26] |
Кривчейка[25][26][30] | Κρεφτσέκια | Страва Дендра | Στραβά Δένδρα[28] | дол с гори и ниви[30] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на Ю от Кърчово;[25] композитно име от крив и чей от чай с преглас а > е след ч, < турското çay, „река“ и топонимична наставка, семантично сравнимо Крива река[30] |
Мокра[25][31] или Мокря[32] | Μόκρα | Игрон | Ύγρόν[28] | връх в Шарлия на Ю от Крушево (1267,9 m)[25] |
Хумница[25][33][34] | Χούμνιτσα | Кокинохомия | Κοκκινόχωμα[28] | дол с ниви[33] в Шарлия на Ю от Крушево;[25][26] от хума, „креда“, от латинското humus чрез гръцкото χώμα, „пръст“, „земя“, „почва“ и топонимична наставка[33] |
Котафов Препек[25] | Κοτάφο Πρεπέκ | Терми | Θέρμη[28] | възвишение в Шарлия на Ю от Крушево[25] |
Крушевска река[25] | Κρουσοβίτης | Ахладитис | Άχλαδίτης[28] | реката на Крушево[25] |
Нановица[25][35] | Νανοβίτσα | Неотопос | Νεότοπος[28] | ниви[35] в Шарлия ЮИ от Кърчово;[25] по личното име Нано и топонимична наставка[35] |
Големо Бачово[25] | Μεγάλο Μπάτσοβο | Мегало Камини | Μεγάλο Καμίνι[28] | връх в Шарлия на ИЮИ от Кърчово (1003 m)[25] |
Сланидол | Σλανιντόλ | Дросерон | Δροσερόν[28] | |
Ликата,[28] Лака или Ляката[36] | Λύκατα | Фламбури Рема | Φλαμούρι Ρέμα[28] | река в Шарлия Ю от Крушево[26] |
Скиндерика[25][26] | Σκιντέρικα | Корифула | Κορυφούλα[28] | връх в Шарлия на И от Кърчово[25][26] |
Котка[28] или Котка ряка[36] | Κότκα | Гаторема | Γατόρεμα[28] | |
Стаговица[25] или Станковица[37] | Στάγκοβιτς | Прасинон Рема | Πράσινον Ρέμα[28] | река на З от Крушево, десен приток на Белица[25] |
Тагарька[25][26][38], Тагарка или Тагарика[37] | Ταγάρικα | Агия Елени | Άνία Έλένη[28] | ниви[38] и връх на ЮЗ от Крушево[26] (851,6 m)[25] |
Скарагушка[25] или Скаранкушка[37] | Σκαραγκούσκα | Мавропули | Μαυροπούλι[28] | местност на ЗЮЗ от Крушево[25] |
Долна Плоска[25][26] | Κάτω Πλόσκα | Трапези | Τραπέζι[28] | връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево[26] (705 m)[25] |
Суха поляна[37] или Суха пуляна[26][28] | Σούχα Πουλιάνα | Ксеротопос | Ξερότοπος[28] | Каменистата поляна по река Дула североизточно от Крушово[26] |
Дула[25][39] | Ντουλά | Кидониес | Κυδωνιές[28] | Крушевската река в горното ѝ течение,[25] както и чешма и ниви И от Крушево[40] |
Бистрако[28] или Бистраково[41] | Μπίστρακο | Катарада | Καθαράδα[28] | |
Чукар[28] | Τσοκάρ | Корифи | Κορυφή[28] | възвишение И от Крушево,[26] на чието южен край е Кърчовският връх (Кърчовски връо) |
Ак бунар[25] | Άκ Μπουνάρ | Аспри Вриси | Άσπρη Βρύση[28] | извор на СИ от Кърчово;[25] от турското ak bunar, „бял кладенец“, по цвета на водата[42] |
Пашлака[28] | Πασλάκα | Аспрес Петрес | Άσπρες Πέτρες[28] | |
Каминир чукар[25][26] | Καμίνιρ Τσουκάρ | Петрокорфи | Πετροκόρφι[28] | връх на СИ от Кърчово[25] (1836 m)[26] |
Кючук дере[25] | Κουτσούκι | Микрон Рема | Μικρόν Ρέμα[28] | [25] |
Глъбина[26][43] или Глабина[39] | Γκλέμπονα | Хайдемени | Χαϊδεμένη[28] | местност на СЗ от Крушево;[26] от старобългарското с ѫ > ъ в говора[43] |
Садово[28][37] | Σάντοβο | Нистагменос | Νισταγμένος[28] | |
Страгово,[28] Странково, Стрънково или Стренково [37] | Στράγκοβο | Фовисменос | Φοβισμένος[28] | |
Горна Глъбина[25][43] или Горна Глабина [44] | Άνω Γκλέμπενα | Ано Хайдемени | Άνω Χαϊδεμένη[28] | местност на С от Крушево в подножието на Волак Рамен;[25] от старобългарското с ѫ > ъ в говора[43] |
Божкови ниви[25] | Μποσκοβενίδι,[28] Μποσκοβενίβι[45] | Петрото | Πετρωτό[28] | връх в Славянка (1348 m)[45] |
Спаньовица[46], Спановица[25] или Спанивица [37] | Σπανοβίτσα | Кимисмено Рема | Κοιμισμένο Ρέμα[28] | река, извираща от Славянка и вливаща се в Крушевската река като десен приток,[25] както и хребет и седловина на С от Крушево[46] |
Половир[28] или Польовир[26] или Полювир[45] | Πολιοβίρι | Пиги | Πηγή[28] | връх в Славянка (1600 m – 1500 m[45]) на СИИ от Крушево[26] |
Кръста[25][36] | Κράστα | Псориарико | Ψωριάρικο[28] | връх в Славянка (1600 m – 1300 m),[45] ССИ от Крушево[26] |
Бура[28] | Μπούρα | Трихоникон | Τριγωνικόν[28] | |
Гарваница[28] | Γκαρβανίτσα | Мавропули Рема | Μαυροπούλι Ρέμα[28] | |
Пресечена бърчина[26] | Πριβιτσέκα Μπαρτσίνα,[28] Πρισιτσέκα Μπαρτσίνα[45] | Акорфон | Άκορφον[28] | връх в Славянка (2000 m – 1600 m),[45] ССИ от Крушево[26] |
Али Ботуш[25] | Άλή Μπουτούλ | Цолияс | Τσολιάς[28] | Най-високият връх на планината Алиботуш, у нас Гоцев връх[25] |
Чанчали[28] | Τσαντσαλή | Кудуни | Κουδούνι[28] | |
Лагува[28] | Λαγκούβα | Стенолакос | Στενόλακκος[28] | |
Сандуру[26] | Σαντουρού | Катистон | Καθιστόν[28] | река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[26] |
Омерли[25] | Όμερλή | Ксирорема | Ξηρόρεμα[28] | река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[25] |
Карабидже[25] | Καραμπιτζέ | Каминада | Καμινάδα[28] | река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[25] |
Омерли[25][26] | Όμερλή | Ерипия | Έρείπια[28] | бивше село на З от Крушево[25][26] |
Боцка[25][26] или Боцика | Μπότσικα | Дисватон | Δύσβατον[28] | местност на З от Крушево[25][26] |
Орта махала[25][26] | Όρτά Μαχαλά | Халасмана | Χαλάσματα[28] | бивше село на З от Крушево[25] |
Кали бунар[25][47] | Καλιμπουνάρ | Воскотопос | Βοσκότοπος[28] | изворче[47] и местност в Ю подножие на Сенгелската планина на ЗСЗ от Крушево;[25] от гръцкото καλός, „добър, хубав“, тъй като въпреки че е на върха на планината, изворчето никога не пресъхвало[47] |
Цямара[25][26] | Τσιαμάρα | Стронгилон | Στρογγυλόν[28] | връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево (1018 m)[25][26] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 1999 | 1590 | 1459 | 814 | 596 | 458 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.