From Wikipedia, the free encyclopedia
Кашкадаринска област (на узбекски: Qashqadaryo viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 28 570 km² (4-то място по големина в Узбекистан, 6,38% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 213 300 души[1] (3-то място по население в Узбекистан, 9,59% от нейното население). Административен център град Карши. Разстояние от Ташкент до Карши 518 km.
| Кашкадаринска област Qashqadaryo viloyati | |
 | |
| Страна |  Узбекистан |
|---|---|
| Адм. център | Карши |
| Площ | 28 570 km² |
| Население | 3 213 300 души (2019) 112 души/km² |
| Райони (тумани) | 13 + 2 |
| Губернатор | Зафар Рузиев |
| Официален сайт | www.qashqadaryo.uz |
| Кашкадаринска област в Общомедия | |
Всичките 12 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1926 г. (Карши) до 1982 г. (Янги-Нишан). На 20 януари 1943 г. т.нар. Каршински окръг на Бухарска област е преобразуван в Кашкадаринска област, която на 25 януари 1960 г. е закрита и територията ѝ отново е включена в състава на Бухарска област, но вече като Каршински район. На 7 февруари 1964 г. областта отново е създадена и от тази дата съществува в съвременните си граници.
Кашкадаринска област се намира в южната част на Узбекистан. На югозапад граничи с Туркменистан, на североизток – със Согдийска област на Таджикистан, на югоизток – със Сурхандаринска област, на северозапад – с Бухарска и Навойска област и на север – със Самаркандска област. В тези си граници заема площ от 28 570 km² (4-то място по големина в Узбекистан, 6,38% от нейната площ). Дължина от запад на изток 285 km, ширина от север на юг 150 km.[2]
Кашкадаринска област е разположена в басейна на река Кашкадаря, а на изток в нея навлизат крайните западни разклонения на Хисаро-Алайската планинска система. По-голямата част от територията ѝ е равнинна, заета от Каршинската степ на северозапад, Нишанската степ на юг и пустинята Сундукли (източната част на пустинята Каракум) на югозапад. От североизток и югоизток тези степи се ограждат от западните разклонения на Зеравшанския и Хисарския хребети, като в последния, на границата със Сурхандаринска област се намира максималната височина на областта 4340 m ().[2]
Климатът е рязко континентален, пустинен. Зимата е топла, със средна януарска температура в равнината от -0,2 °С до +0,8 °С. Лятото е горещо, сухо и продължително със средна юлска температура 31,5 °С. Този температурен режим е благоприятен за отглеждане на тънковлакнести сортове памук. През зимата се наблюдават епизодични заледявания, а през лятото са характерни сухите и горещи ветрове „гармсил“. Валежите падат основно през зимата и пролетта, като количеството им се колебае от 200 – 250 mm в равнинните до 500 mm в планинските и предпланинските райони.[2]
Главната река е Кашкадаря, пресичаща областта от изток на запад и губеща се в пясъците на Каршинската степ. Основните ѝ притоци са Аксу, Яккабагдаря (Къзълдаря), Гузардаря и др., стичащи се от околните планини. Всички те имат предимно снежно подхранване и с ясно изразено пълноводие през пролетта и началото на лятото. За по-пълноценното използване на водите им за напояване са изградени няколко големи водохранилища: Чимкурганско на Кашкадаря, Камашинско на Яккабагдаря и Пачкамарско на Гузардаря. От Кашкадаря и от болшинството от притоците ѝ се отделят напоителни канали, образуващи оазиси на поливно земеделие: Китабо-Шахрисабски, Гузаро-Камашински и най-големия – Каршински.[2]
В южните части на областта преобладават пясъчните пространства (пустинята Сундукли) и много такири, а в северната част – глинести равнини и солончаци. По долината на Кашкадаря са развити светли и типични сиви почви, солончаци, ливадни почви и др. В планините в разпространението на почвите се наблюдава поясна зоналност: типични сивоземни, тъмни сивоземни, канелени и планинско-ливадни почви. Пустинната част на областта е с бедна растителност (основно ефемери и пелин), а по долините на реките – влаголюбива растителност. Планините са покрити с редки гори и храсти, като преобладава арчата (средноазиатски вид хвойна). Ниските части на склоновете се използват за пасища. В планините обитават планински козел (архар), сърна, разнообразни хищници – кафява мечка, вълк, чакал, лисица и др., от птиците – кеклик, степен орел и др., а в пустинните райони – пустинни гризачи, антилопа джейран, влечуги, паяци, гущери и др.[2]
На 1 януари 2019 г. населението на Кашкадаренска област област е наброявало 3 213 300 души (9,59% от населението на Узбекистан). Гъстота 112,47 души/km². Градско население 27%. В етническия състав преобладават узбеките 91,2%.[1]
В административно-териториално отношение Кашкадаринска област се дели на 13 административни района (тумани)[3], 12 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 11 града с районно подчинение и 123 селища от градски тип[4].
Природните ресурси на областта включват значителни залежи от нефт и природен газ. В областта има и нефтопреработвателен завод, който е основа на индустрията в Кашкадаринската област. Други отрасли са преработката на вълна, текстилна промишленост, лека промишленост, хранително-вкусова промишленост и др. Селското стопанство се състои основно в отглеждане на памук, жито и екстензивно животновъдство.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
