Сурхандаринска област

Сурхандаринска област (на узбекски: Surxondaryo viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 20 800 km² (10-о място по големина в Узбекистан, 4,64% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 569 300 души^[1] (7-о място по население в Узбекистан, 7,66% от нейното население). Административен център град Термез. Разстояние от Ташкент до Термез 851 km.

Сурхандаринска област Surxondaryo viloyati
Страна	Узбекистан
Адм. център	Термез
Площ	20 800 km²
Население	2 569 300 души (2019) 124 души/km²
Райони (тумани)	13 + 1
Губернатор	Еркинжон Турдимов
Официален сайт	www.surxon.gov.uz
Сурхандаринска област в Общомедия

Историческа справка

Селището Термез е основано през 1910 г., а през 1929 г. е признато за град. През 1958 г. за град е обявено селището Денау, а останалите 6 града в областта са признати за такива н периода от 1971 г. до 1976 г. На 6 март 1941 г. Сурхандарински окръг е отделен от Бухарска област и е образувана Сурхандаринска област с административен център град Термез.

Географска характеристика

Сурхандаринска област се намира в най-южната част на Узбекистан. На север и изток граничи с Таджикистан, на юг – с Афганистан, на запад – с Туркменистан и на северозапад – с Кашкадаринска област. В тези си граници заема площ от 20 800 km² (10-о място по големина в Узбекистан, 4,64% от нейната площ). Дължина от север на юг 200 km, ширина от запад на изток 150 km.^[2]

Централната и южната част на областта е заета от обширната равнина на река Сурхандаря (десен приток на Амударя). От север равнината е заградена от южните склонове на мощния Хисарски хребет (част от Хисаро-Алайската планинска система), в който на границата с Таджикистан се издига връх Хазрег Султан 4643 m (38°56′50″ с. ш. 68°10′23″ и. д.38.947222° с. ш. 68.173056° и. д.38.947222, 68.173056), най-високата точка на Сурхандаринска област. От северозапад и запад долината на Сурхандаря е оградена от хребетите Байсунтау (4425 m) и Кугитангтау (3139 m), а от изток – от хребета Бабатаг (2290 m), всичките представляващи югозападни разклонения на Хисаро-Алайската планинска система). На юг по границата с Афганистан се простира широката долина на река Амударя.^[2]

Климатът в равнинната част се отличава с топла зима и горещо и продължително лято. Средна януарска температура 2,8 – 3,6 °C, средна юлска температура 28 – 32 °C. Годишната сума на валежите варира от 130 до 360 mm в равнината, до 445 – 625 mm в предпланинските и планински райони. За южните части на областта са характерни суховеите и т.н. югозападен вятър „афганец“. Вегетационният период (минимална денонощта температура 5 °C) продължава от 226 до 266 денонощия. Високите летни температури, продължителния вегетационен период и масовото напояване, способстват за отглеждането на топлолюбиви субтропични култури (тънковлакнест памук, фурми и др.), а също и захарна тръстика.^[2]

На юг, по границата с Афганистан преминава участък от горното течение на река Амударя. От север-североизток на юг-югозапад, по цялото протежение на областта протича река Сурхандаря със своите многобройни притоци, стичащи се от околните планини, а в западната част тече река Шерабад (и двете реки са десни притоци на Амударя). Реките имат снежно-ледниково и снежно-дъждовно подхранване. За ефективното използване на водите им за напояване са изградени множество водохранилища: Южносурханско (обем 800 млн.m³), Учкизилско, Дегреско и др.; напоителни канали Шерабадски, Аму-Зангски, Джаркургански и др., а множество по-стари канали са реконструирани – Занг, Хазарбаг, Кумкурган.^[2]

В равнинните части почвите са светло- и типично сиви, по долините на реките – ливадни и ливадно-блатни, в предпланинските и планинските райони – типични и тъмносиви, ливадно-кафяви и светлокафяви. Растителната покривка в равнината е представена от ефемери, в планинските райони – ефемерово-тревиста, а по най-високите части – субалпийски пасища. Тук-таме се срещат малки горички и храсти съставени от арча (вид средноазиатска хвойна) и диви плодни дървета, а в хребета Бабатаг – горички от шамфъстък. Покрай река Амударя се срещат малки участъци от широколистни гори. Планините се обитават от планински козел, джейран, дива свиня, рис, вълк, чакал, лисица, кафява мечка, бодлокож и множество видове птици.^[2]

Главна икономическа дейност в областта е селското стопанство. Обработваема земя 2 782 000 дка (45% зърнени култури, 45% памук, 10% други).^[3]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Сурхандаринска област област е наброявало 2 569 300 души (7,66% от населението на Узбекистан). Гъстота 123,52 души/km². Градско население 35,63%. Етническият състав: узбеки 82,9%, таджики 12,5%, туркмени 1,3%, руснаци 1,2%, татари 0,4%, казахи 0,1% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Сурхандаринска област се дели на 13 административни района (тумана), 8 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 112 селища от градски тип.^[1][4]

Административно-териториално деление на Сурхандаринска област (Заб.: Под № 2 на картата е показан Бандихански район, който от 2010 г. е в състава на Кизирикски район)

Административно-териториално деление на Сурхандаринска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Термез (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Термез	36	142 075	гр. Термез	142 075	-
Административен район (туман)
9. Алтънсайски	560	164 075	сгт Карлук	11 110	155	Ботош, Джобу, Екраз, Ипок, Курама, Марказ, Мармин, Хайрандора, Хужасуат, Чеп, Шакаркамиш, Янгиабад, Янгикурилиш
1. Ангорски	3873	124 228	сгт Ангор	14 110	30	Гиламбоб, Зартепа, Кайран, Карасу, Новшахар, Талимарон, Талошкан, Хамкан, Янгиабад, Янги Турмуш
3. Байсунски	3720	113 118	гр. Байсун	23 700	162	Кофрун, Корабуйин, Пасурхи, Рабат, Тангимуш
4. Денауски	750	368 985	гр. Денау	130 500	156	Дахана, Джаматак, Дустлик, Кизилжар, Китоян, Намазгах, Пахтакураш, Холчайон, Юрчи, Янгиабад, Янгибаг, Янги Хазарбаг
5. Джаркургански	1140	204 331	гр. Джаркурган	20 900	51	Какайдъ, Каракурсак, Кофрун, Маркази Сурхан, Минор
6. Кизирикски	330	160 309	сгт Сирик	13 700	60	Бандихан, Истара, Кармаки, Кунчикиш, Янгихаят
7. Кумкургански	2200	217 415	гр. Кумкурган	21 173	73	Азларсай, Аксай, Богара, Джалоир, Джийдали, Елбайон, Карсакли, М.Хужамкулов, Навбахор, Хурият, Янгиер
8. Музрабадски	740	132 816	сгт Халкабад	15 817	57	Акалтин, Ат-Термизий, Гагарин, Гулистан, Дустлик, Казойокли, Таскент, Таскент-1, Чегарачи
10. Сариасийски	3800	192 540	сгт Сариасия	10 578	1186	гр. Шаргун; Буйрапущ, Тартули, Янгихаят
13. Термезки	860	100 981	сгт Учкизил	13 800	20	Ат-Термизий, Кизилбай, Лимончи, Мустакилик, Намуна, Охунбобоев, Паттакесар, Тажрибакор
14. Узунски	2330	168 097	сгт Узун	39 600	192	Джанчевка, Карашик, Маландиян, Мехнат, Уланкул, Чинар, Янгикуч, Янги Рузгор
11. Шерабадски	2730	181 347	гр. Шерабад	25 200	59	Зарабаг, Килкон, Навбаг, Пахтаабад, Саръкамъш, Чуйинчи, Янгиарък
12. Шурчински	850	193 364	гр. Шурчи	28 500	122	Гермакурган, Джайилма, Джаркишлак, Елбаян, Каттасовур, Кущегирмон, Тула, Хушчека, Ялти

Източници

1. Давлат классификаторлари^{[неработеща препратка]}
2. ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Сурхандарьинская область, т. 25, стр. 91 – 93
3. "Agriculture in Uzbekistan, State Statistical Committee, Tashkent, 2007 (Russian)">
4. Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан