Карл Алберт Савойски-Каринян
крал на Сардиния / From Wikipedia, the free encyclopedia
Карл Алберт Савойски-Каринян (на италиански: Carlo Alberto di Savoia-Carignano), роден Карл Алберт Емануил Виктор Мария Климент Саверий Савойски-Каринян (Carlo Alberto Emanuele Vittorio Maria Clemente Saverio di Savoia-Carignano; * 2 октомври 1798, Торино, Сардинско кралство; † 28 юли 1849, Порто, Кралство Португалия), е крал на Сардиния (27 април 1831 – 23 март 1849).
Карл Алберт Савойски-Каринян Carlo Alberto di Savoia-Carignano | |
I. Крал на Сардиния II. Принц на Кариняно | |
Роден | Карл Алберт Емануил Виктор Мария Климент Саверий Савойски-Каринян
2 октомври 1798 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Базилика „Суперга“ (Торино) |
Религия | Католицизъм |
Учил в | Колеж „Свети Станислав“ (Париж) Военен лицей в Бурж |
Управление | |
Период | I. 27 април 1831 – 24 март 1849 II. 16 август 1800 – 27 април 1831 |
Предшественик | I. Карл Феликс Савойски II. Карл Емануил Савойски-Каринян |
Наследник | I. Виктор Емануил II Савойски II. Евгений Емануил Савойски-Вилафранка-Соасон |
Герб | |
Семейство | |
Род | Савойска династия: Савоя-Каринян |
Съпруга | Мария-Тереза Хабсбург-Лотарингска-Тосканска |
Партньор | Мария Каролина де Бурбон-Двете Сицилии Мария-Антоанета дьо Робиян |
Деца | Виктор Емануил II Савойски Фердинанд Савойски |
Карл Алберт Савойски-Каринян в Общомедия |
По време на Наполеоновия период живее във Франция, където придобива либерално образование. Като принц на Кариняно през 1821 г. дава и след това оттегля подкрепата си на заговорниците, които искат да наложат конституцията на краля на Сардиния Виктор Емануил I. Той става консерватор и участва в легитимната експедиция срещу испанските либерали през 1823 г. Не е предопределен за трона, но става крал на Савойската държава през 1831 г. след смъртта на чичо си Карл Феликс без наследници.
Като суверен, след първоначален консервативен период, през който подкрепя различни легитимни движения в Европа, през 1848 г. се придържа към идеята за федерална Италия, водена от папата (Неогвелфизъм) и свободна от Хабсбургите. През същата година обявява Албертиновия устав – конституционната харта, която остава в сила (първо в Кралство Сардиния и след това в Кралство Италия) до 1947 г.
Той ръководи силите, които водят до Първата война за независимост срещу Австрия, но изоставен от папа Пий IX и крал Фердинанд II от Двете Сицилии, е победен през 1849 г. и абдикира в полза на сина си Виктор Емануил. Умира в изгнание няколко месеца по-късно в португалския град Порто. Опитът му да освободи Северна Италия от Австрия представлява първото усилие на Савоя да променят баланса на полуострова, продиктуван от Виенския конгрес. Работата е възобновена успешно от неговия син Виктор Емануил II, който става първият крал на Обединена Италия.