From Wikipedia, the free encyclopedia
Карло Гондзага (на италиански: Carlo Gonzaga, * ок. 1415 в Мантуа, † 21 декември 1478 или 1456 във Ферара) от род Гонзага е италиански благородник, господар на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дел'Арджине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло.
Карло Гонзага | |
господар на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дел'Арджине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло. | |
Управление | 1444 – 1456 |
---|---|
Наследил | Джанфранческо I Гонзага |
Наследник | Лудовико III Гонзага |
Лични данни | |
Роден | ок. 1415
|
Починал | 21 декември 1478 или 1456
|
Погребан в | Сантуарио деле Грацие в Мантуа |
Религия | Католицизъм |
Семейство | |
Династия | Гондзага |
Баща | Джанфранческо I Гондзага |
Майка | Паола Малатеста |
Бракове | Лучия д'Есте Рингарда Манфреди |
Потомци | Уголото Чечилия Паола Еванджелиста Джентилия Рафаело |
Герб |
Той е второроден син на Джанфранческо I Гондзага († 1444), първи маркграф на Мантуа, и Паола Малатеста († 1449), дъщеря на кондотиера Малатеста IV Малатеста, господар на Пезаро.
Има четирима братя и четири сестри:
След смъртта на баща си Джанфранческо по-големият му брат Лудовико III става втори маркиз на Мантуа, а на Карло се падат земите на Лудзара, Сабионета,[1] Боцоло, Сан Мартино дал'Ардине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло.
Карло е образован в известната школа Ка Дзойоза на Виторино да Фелтре и е посветен в рицарско звание от император Сигизмунд Люксембургски.[2]
В Дом Гондзага вътрешните борби между роднини не са рядкост и Карло и Лудовико не са изключение.[3] През 1436 г. Джанфранческо номинира Карло за свой наследник, а не Лудовико, но през 1444 г. променя решението си, след като сключва мир с най-големият си син. Двамата братя обаче се оказват отново в конфликт през 1444 г. и Карло е лишен от господарства и привилегии. Той все още успява да се издържа, като служи като кондотиер и затова участва в многобройни битки.[2]
По силата на услугите, оказани на Сфорца, той е назначен за подест на Азола през 1448 г. Карло обаче копнее да отнеме Синьория Милано от самите Сфорца. Затова той се опитва да предизвика борба между гвелфите и миланските гибелини, за да свали правителството. С предателството си обаче той само предизвиква недоверието на Амвросийската република и планът му се проваля.
През 1453 г. той се опитва да си върне с оръжие имотите, откраднати от него от брат му, но е победен във Вилабона. С Мира от Лоди от 1454 г. той успява да си ги върне.
Карло се жени два пъти. Първият брак установява съюза на Гондзага с Николо III д'Есте, господар на Ферара, Модена и Реджо, за чиято дъщеря Лучия д'Есте се жени Карло. Младата жена е една от двете дъщери, които Никола III има от втората си съпруга Паризина Малатеста, която е обезглавена като любовница на нейния доведен син Уго д'Есте, който също е осъден на смърт. Сватбата се състои през 1437 г., но няколко месеца по-късно, на 28 юни, булката умира.[4] Вторият брак е сключен през 1445 г. с Рингарда Манфреди, дъщеря на Гуидантонио Манфреди, владетел на Фаенца.
Карло Гондзага умира във Ферара през 1456 г. и по негово желание е погребан в Светилището „Деле Грацие“ в Мантуа.
Жени се два пъти:
∞ 1. 1437 за Лучия д'Есте (* 24 март 1419, † 28 юни 1437), дъщеря на маркграф Николо III д’Есте († 1441) от Дом Есте, от която няма деца.
∞ 2. 1445 за Рингарда Манфреди, дъщеря на Гуидантонио Манфреди, господар на Фаенца, от която един син и една или три[5] дъщери:
Има и един извънбрачен син от Диониджа:
Има един извънбрачен син и вероятно една извъбрачна дъщеря от неизвестни жени:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.