From Wikipedia, the free encyclopedia
Карамания е историческа област в анадолското плато в Южна Турция, на територията на която караманите основават в средновековието Караманския бейлик, един от малоазийските бейлици.[1][2] През античността на тази територия се е намирала Исаврия.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: експерт. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Наименованието си Караманският бейлик носи от името на основателя Караман бей. Караманогулларъ (Karamanoğulları) в пряк превод от турски значи „синовете на Караман“. Етимологията на името Караман идва от турското kahraman – юначага, смелчага, герой.
След разпадането на Иконийския султанат върху бившите му територии се появяват много царства. Караманското царство е най-мощното и най-дълго просъществувало от тях. За разлика от другите царства караманите наследяват цялата държавна структура на селджуците. За рекордно малък срок те успяват да изградят стройна държава със завидно за това време устройство. Основателят Нуреддин бей обединява номадските тюркски племена, живеещи в района на Сивас. Войската му, която в началото е била около от 10 хиляди души, за много кратък период набъбва до завидните за онова време 70 хиляди.
Караманското царство е тясно свързано с българските земи, защото именно населението на това царство е преселено в новозавладените Балкански територии след разгрома му от османците. Караманското царство е единственото от анадолските царства, което толкова дълго време се е противопоставяло на османците и им е причинило толкова много главоболия и грижи. Караманите като преки наследници на селджуците презирали османците и гледали на тях като по-нисша класа, Осман Бей е принизяван и наричан главатар на овчарите[3]. Когато османците са принудени да воюват с кръстоносците на Владислав Варненчик, караманите виждат удобен момент да си върнат някои от изгубените си земи и ги удрят в гръб.
Караманите са използвали старо-анадолската писменост[4], близка до персийския език (фарси, Farsça), а арабската писменост се въвежда като задължителна през 1277 при властването на Мехмед Бей. На 14 май 1277 година разпространява прочутия си ферман, с който нарежда от този ден нататък в Анадола да се говори само на турски език.
При преселването си в Анадола караманите са предвождани от Саддедин бей и наброяват около 10 000 юрти. Това преселване става в началото на 11 век и се дължи на бягството им от настъпващите монголи. При идването си водели номадски начин на живот – през лятото са ползвали пасищата в района на Сивас, а през зимата се преселвали в северните райони на Иран. Под натиска на селджуците в края на 11 век приемат исляма. След смъртта на Саддедин бей мястото му заема синът му Нуреддин бей. За разлика от баща си той е войнствен и веднага пристъпва към завладяване на територии. Отначало превзема крепостта Ерегли, която е в ръцете на арменците, а след това – и Сиваската крепост, която по онова време се владее от Хаджи Бахадир, който е бунтовник и създава много проблеми на селджуците.
Нуреддин бей обявява зависимостта си от селджукския султан и му връчва ключовете на Сиваската крепост. Султанът остава много доволен от този жест и заповядва на Нуреддин бей да събере войска и да превземе крепостите Ерменек и Мут от арменците, които, освен че не признавали властта на селджукския султан, тероризирали и тюркските номадски племена, разположени между двете крепости.
Нуреддин бей изпълнява заповедта на султана и през късната есен превзема крепостта Ерменек. Презимува там и напролет превзема и крепостите Мут, Гюлнар и Мара. Ключовете на превзетите крепости връчва на селджукския султан Алаедин Кейкубат. Той е много доволен от този факт и в знак на благодарност удостоява Нуреддин бей с държавни почести и му подарява превзетите крепости.
Нуредин бей обявява основаването на Караманската държава и след устройването на държавните дела оставя властта на сина си Караман бей, и се оттегля в района на Сивас. Там живее като отшелник 7 години в пещера, отдаден на размисли. През 1256 година се възкачва отново на престола си, но след превземането на крепостта Силивке решава, че вече е много стар и отново се завръща в Сивас, където през 1264 година умира.
През 1308 година монголите унищожават Селджукската държава и караманите остават пълновластни господари на района. На мястото на Селджукската държава се появяват много княжества, но поради това, че владеят бившата селджукска столица Кония, караманите се смятат за наследници на селджуците. Караманите запазват целия управленски апарат на селджуците, успешно го доразвиват и водят безкрайни войни с монголите. Именно те спират настъплението им на входа на Анадола. Войните с монголите изсмукват силите на Караманската държава. На фона на това много след тях се появява Османската държава. Дядото на основателя на Османската държава е бил чобан башъ, т.е. началник на овчарите на караманите. Поради това, отношението на караманите спрямо османците винаги е било презрително. Те се смятали за аристократи и било под достойнството им да сядат на една маса с османците. Докато караманите са заети с монголите, обаче, османците вече извършват успешни набези срещу съседите си и увеличават териториите си.
През следващите години караманите разширяват териториите си и получават излаз на Средиземно море. Земите им вече обхващат обширни райони – местата на съвременните градове Караман, Кония, Сивас, Кайсери, Нигде, Адана, Анкара, Антакия, Анталия, Силивке, Анамур, Мут, Ерменек, Гюлнар, Алания, Газипаша, Спарта и Бейшехир.
По това време Османската държава още не е основана. Но и по-късно тя дълго време гледа да стои далеч от караманите, които дълги години продължават да тровят спокойствието на Османската империя с непрекъснати набези и откъсвания на части от тяхната територия. Чак след завземането на Константинопол, когато вече са достатъчно силни и уверени в силите си, османците нападат и унищожават Караманската държава.
След хетите земите между Мут, Ерменек, Гюлнар и Анамур започнали да се наричат Изория. Населението на Изория нараснало до такава степен, че земята вече не била в състояние да ги изхрани. Поради това те започнали набези срещу Византийската империя. Византийците на няколко пъти потушавали вълненията на изорийците. Най-голямото въстание в Изория станало по времето на император Анастасий, който потушил въстанието с нечувана жестокост, изгорил селата и разселил цялото население на Изория в Тракия. Поради това дълго време този район останал пуст. Това създало благоприятни условия за заселването на караманите.
След създаването на Селджукската държава крепостите в този район преминавали ту в арменски, ту в селджукски ръце. Непрекъснатият приток на тюркски бежанци, вследствие нападенията на монголите от Средна Азия, се контролира от селджуците поради общия им език. Те ги разделяли на малки групи и ги разселвали по пустите земи на Изория. Бежанците променили численото съотношение в района в полза на тюрките. Не след дълго започнали и войните с арменците.
След превземането на крепостите Ерменек, Мут, Гюлнар и Мара от караманите, в района се установява временно примирие. Възползвайки се от отсъствието на Караман бей, арменците, след като получили помощ от крепостите Къзкалеси, Паяс, Искендерун, Анталия и от остров Кипър, под ръководството на Фисандон нападнали крепостта Мут и я превзели. Научавайки за нападението, Хамит бей и Айдън бей тръгват с войска към Мут. В помощ са им и 4000 българи пехотинци. Българите разполагали с обсадни машини и отлични стрелци. С помощта им крепостта Мут е превзета бързо и под дъжда от стрели на българите арменците се оттеглят в крепостта Силивке.
Научавайки за новината, Караман бей, който тогава е в Кония по покана на султан Изедин Кейкявус, веднага пристига пред Силивке с войската си. В състоялото се сражение арменците, които междувременно са получили нова помощ от Анталия и Кипър, претърпяват поражение и се оттеглят в крепостта Силивке. Караман бей не се отказва и обсажда крепостта. След продължилата 8 дни обсада, на деветия ден арменците искат примирие. Подписан е мирен договор и, след като са уточнени репарациите, които ще се плащат, арменците предават крепостта и се оттеглят. Караман бей оставя водача на българите Айдън бей за пазач на крепостта и се оттегля в Мут.
След смъртта на султан Кейхюсреф II Селджукската държава е в упадък. Синовете му Иззедин Кейкявуз II, Рукнедин Кълъчарслан IV и Алаедин Кейкубат II управляват държавата заедно. След поръчка от страна на първите двама братя Алаедин Кейкубат II е отровен от бавачката си. Започва война между двамата братя за надмощие.
По същото време и монголите започват нови набези срещу селджуците. След продължилите няколко години войни Рукнедин Кълъчарслан IV е победен с помощта на Караман бей и заточен в крепостта Бурдур.
Междувременно монголите, ръководени от Байджу Ноян, започвайки от Ерзурум, са опустошили половината Анадол, стигайки чак до Аксарай. Една част от бейовете, които не са доволни от управлението на Иззедин Кейкявуз II, искат помощ от монголите в подкрепа на Рукнедин Кълъчарслан IV. Султан Иззедин Кейкявуз II от своя страна иска помощ от Караман бей и от другите му подчинени бейове. В състоялото се кърваво сражение при Аксарай Иззедин Кейкявуз II е победен и избягва при вуйчо си в Истанбул. Рукнедин Кълъчарслан IV е освободен от крепостта Бурдур и е възкачен на престола на селджуците. Скоро Караман бей признава властта на Рукнедин. Султанът таи омраза към Караман бей, но не иска да започва нова война и му оставя крепостите Мут, Силифке и Ерменек. Виждайки слабостта на султана, Караман бей иска и крепостта Ларенде. „Имам 2 хубави крепости и едната да я дам на теб ли?“ – е отговорът на сърдития султан. Скоро след това обаче султанът подарява крепостта на Хаджи бей, който е кръвен враг на караманите. Обиден от това, Караман бей събира войска и напада крепостта Ларенде. След превземането ѝ убива Хаджи бей и преименува крепостта на свое име. Градът носи неговото име.
Рукнедин Кълъчарслан IV един по един убива и тримата бейове, които са заявили предаността си към него. Поради това че е подкрепил брат му и превзел против волята му Ларенде, султанът започва да се подготвя за война срещу Караман бей.
По същото време обаче християните от Анталия нападат селджуците. Изправен пред дилемата да се бие на 2 фронта, султанът е поставен в безизходно положение. От създалото се положение обаче се измъква много ловко, като иска от Караман бей да покаже предаността си към него и да се изправи срещу християните. Караман бей изпълнява волята на султана – събира войска и се изправя срещу християните до крепостта Гьолхисар. Управителят на крепостта е много хитър и веднага заявява подкрепата си на Караман бей. Запитан за местоположението на вражеската войска, той веднага го посочва. Веднага след това обаче предупреждава и християните. Битката е кървава и продължава 11 дни. На единадесетия ден един от пълководците на Караман бей, на име Косун бей, изоставя бойното поле и превзема крепостта Анталия. Научавайки тази новина, християнската войска изпада в паника и се оттеглят в крепостта Къзкалеси. Караман бей изпраща ключовете на Анталия на султана и се оттегля в крепостта Гьолхисар на почивка. Лукавият управител на крепостта обаче сипва отрова в чашата на бея. Разбрал, че е отровен, Караман бей посича управителя на място, след което умира. Погребан е в покрайнините на Ерменек през 1263 година.
Научавайки за смъртта на Караман бей, султанът веднага превзема крепостите му и ги дава на Ибрахим Хутеноглу. Освен това му оставя и десетхилядна войска със заръката да залови и убие синовете на Караман бей.
Двамата синове на Караман бей Мехмет и Махмут са скрити от бейовете Айдън, Хамит, Тургут и Кая при българите в планината Булгар на сигурно място. Семейството му, с двамата му невръстни синове Касъм и Халил избягва в степите в района на Биргюн. Мехмет и Махмуд в планините Булгар са обучени от българите на военното изкуство. Когато става на 18 години, Мехмет бей заедно с брат си Махмут бей решава да посети майка си и братята си в степите на Биргюн. С 40 свои приятели и войници българи стигат до Биргюн, без да подозират, че шатрата на майка им денонощно е държана под наблюдение от хората на Хутеноглу. Престолонаследниците са заловени и държани затворени 3 години от Хутеноглу. Помага им случайността – султан Рукнедин Кълъчарслан IV е отровен в Аксарай, след което те са освободени.
След освобождението си Мехмет предявява претенции към престола, с което Хутеноглу не се съгласява. Смятайки, че тронът се полага на него, Мехмет бей зачаква удобен момент, за да се възкачи на престола. Съвсем скоро случайността му помага отново. Един от приближените на Караман бей жени сина си в Мут. По това време било невъзможно сватбената церемония да се придвижи от едно населено място до друго без охрана поради ширещата се престъпност. Поради това искат подкрепа от Хутеноглу. Той се съгласява и в знак на държавна почит изпраща знамена и музиканти заедно с охраната. На сватбата са поканени и Мехмет бей и Хутеноглу. Последният отказва поканата под предлог, че има важни държавни дела, но на нея присъстват всичките му приближени и бейове. Мехмет бей това и чака. Заедно със свои поддръжници избива бейовете и приближените на Хутеноглу и обявява възкачването си на престола. Чувайки за тази новина, българските бейове от планината Булгар пристигат веднага и обявяват подкрепата си на Мехмет бей.
За новината чува и Хутеноглу, който по това време се намира в Ерменек. След като събира войска, той тръгва към Мехмет бей. В последвалото сражение Хутеноглу е победен от Мехмет бей и българите, и се опитва да избяга. Заловен е от войниците на Мехмет бей и докаран при него. След като се извинява, той бива опростен от Мехмет бей и се присъединява с всичката си войска към него.
На 4 август 1243 анадолските селджуци са разбити от монголите при Кьоседаг и са обърнати в бягство. Започват масови грабежи и кланета от страна на монголите в целия Анадол. Чувайки за тази новина, Мехмет бей не се замисля да се изправи срещу кръвните си врагове – монголите. Той добре си спомня че народът му е прокуден от родните си места именно заради тях и търси отмъщение. Към него се присъединяват и българите, които добре знаят, че ако не се спрат монголите, следващите, които ще попаднат под меча им, са именно те. След битката при Кьоседаг селджуците са разбити изцяло и плащат данъци на монголите при унизителни условия.
Везирът на селджуците Хатъроглу Шерефедин иска помощ от владетеля на Шам Мелюкиззахир Байбарс и от Мехмет бей. Сборната войска е разбита отново от монголите. Въпреки това Мехмет бей не прекратява борбата си с тях, но след тази битка спира да плаща данък на селджуците. След като наново събира войска, Мехмет бей напълно разгромява и прогонва монголите от своите области – Мут, Ерменек, Гюлнар, Силивке и Анамур.
След това поражение монголите сформират наново войска, в която участват и селджуци и под ръководството на Хутеноглу Бедретин Ибрахим нападат Мехмет бей. Сборната войска е разбита от Мехмет бей при прохода Гьоксу.
Но след тази битка отново не настъпва мир. Мехмет бей е нападнат наново от монголо-селджуците под ръководството на главнокомандващия морските сили Ходжа Юнус. Мехмет бей отново печели победа. Обнадежден от тежкото положение на караманите, султанът на мамелюците Байбарс настъпва към Анадола и през април 1277 година стига до Кайсери. При тази новина Мехмет бей, заедно със сина на Иззедин Кейкявуз II – Гийаседдин Сийавуш, наричан Джимри, пристига в Кония. През май 1277 година завзема Кония, обявява Сиявуш за султан и нарежда да бъдат напечатани пари с неговия лик.
На 14 май 1277 година разпространява прочутия си ферман, с който нарежда от този ден нататък в Анадола да се говори само турски език.
При новината, че към Кония настъпва монголо-селджукска-татарска войска, Мехмед бей напуска града и се укрепва в крепостта Мут. Брат му Махмуд тръгва за Сивас за подкрепления. Сборната войска се разполага в полите на планината Къзъл даг. Мехмет бей не изчаква помощта и приема битката, в която загива. Главата му е отсечена и изпратена в Кония.
След неговата смърт войската му се оттегля в крепостта Мут и започва да се защитава. Скоро след това тя е превзета и разграбена от кримско-татарския хан Хасан Гирай. На следващия ден Махмут бей пристига от Кония с огромна тюркска войска. При вида на тази войска татарският хан удря на бяг. Войската му е разбита, а той заедно със 7 хиляди свои войници попада в плен.
След тези събития за караманите настъпва мир за дълъг период от време. През 1352 гогина те се управляват от Шемседдин бей. След отравянето му от брат му Хаин Караман първенците на държавата се събират и избират Бурханеддин Муса бей начело на държавата.
Бурханеддин бей се отличава с голяма начетеност и честност. След възкачването си на престола опрощава убийците на Шемседдин бей и им възлага държавни постове. Племенника си Сейфеддин Сюлейман бей назначава за валия на град Караман, а Хаин Караман – за негов помощник. Сам той се настанява в Мут и го обявява за столица на Караманското царство.
Хаин Караман обаче не се отказва от намеренията си, въпреки че е обещал да влезе в правия път. Възползвайки се от това, че Бурханеддин бей е далеч, той започва да трупа оръжия с цел да нападне столицата Мут. В дейността му помагат и кипърските арменци и някои продажни бейове – Касъм, Саддедин, Шейх Йунус, Хаджъбейлероглу Халил и Таджеддин бей.
Бурханеддин Муса бей скоро научава за тяхната подготовка. Поради това, че е възрастен и насилието не е в природата му, пише писмо на Алаеддин Али бей, който по това време е в Кония на обучение и го привиква в Мут. Обяснява му за какво става въпрос и му нарежда да отиде до Караман и по най-бързия начин да доведе в Мут валията на Караман Сейфеддин Сюлейман бей. Алаеддин Али заминава веднага за Караман и за кратко време довежда брат си в Мут. Тогава Бурханеддин бей събира първенците на държавата и им съобщава за назначението на Сейфеддин Сюлейман за предводител на караманите, а Алаеддин Али бей – за главнокомандващ на войската.
При тази новина Хаин Караман бей обявява Кония за независима и раздава високи постове на приближените си. Алаеддин Али бей това и чака. Напредва с войската си и превзема крепостта Ерменек, която принадлежи към новообявената независима държава, изземва всичкото складирано там оръжие и го пренася в Мут.
През тази зима Алаеддин Али бей презимува с войската си в Мут. През пролетта на 1357 година тръгва към Кония. Хаин Караман също събира войската си и ги пресреща в планината Торос. В продължилата 2 дена битка Хаин Караман е пленен с голяма част от войската си, а останалата се разбягва. Сейфеддин Сюлейман бей пристига в Караман, възкачва се на трона си и обявява отново Караман за столица на Караманската държава.
Султан Сейфеддин Сюлейман помилва бунтовниците и им нарежда да се върнат на старите си държавни постове. Това обаче не попречва на същите бунтовници след няколко години – през 1361 година, да организират покушение срещу него и да го убият.
След смъртта на Ибрахим бей II Караманската държава се разделя на 2 между синовете му Исхак и Пир Ахмед. И двамата знаят, че държавата трябва да има само 1 предводител. Скоро започва и братоубийствената война. Исхак бей събира войска и тръгва към Бейшехир. Там го пресреща Пир Ахмед, тръгвайки от Кония. Двете войски се срещат на равнинно място между Бейшехир и Кърели. Пир Ахмед е победен и избягва. Исхак бей се придвижва с войската си и завзема столицата Караман.
Пир Ахмед не се отказва от намеренията си и иска помощ от кръвния си враг – завоевателя на Константинопол, османския султан Мехмед Завоевателя. Султан Мехмед на драго сърце се включва във войната между двамата братя и му изпраща войска под предводителството на Гедик Ахмед Паша. Исхак бей от своя страна иска помощ от предводителя на тюрксите племена аккойун Узун Хасан бей. Двете войски се срещат пред стените на Караман. Пир Ахмед бей отново е победен и заедно с Гедик Ахмед Паша се оттегля в Афион.
Султан Мехмед Завоевателя е много ядосан от поражението, но тактично изчаква Узун Хасан бей да се оттегли с войската си. Тогава изпраща подкрепление на Гедик Ахмед Паша. Двете войски отново се срещат пред Даг Пазаръ. Исхак бей е победен и избягва при Узун Хасан бей.
През 1474 година синът на Мехмед Завоевателя – престолонаследникът Джем Султан – е назначен за валия на Караман. По време на лов в планината Кораш се среща с предводителя на караманите Касъм бей и се сприятеляват.
През 1481 година султанът на османците Мехмед Завоевателя умира неочаквано. На негово място на престола се възкачва големият му син Баязид II. По законите на Османската държава това е и смъртна присъда за Джем султан, защото възкачилият се на престола е длъжен да убие братята си. Джем не се подчинява, събира войска от околностите на Караман и тръгва към Бурса. Там вече е дошла войската на Баязид под предводителството на Аяс паша. В последвалото сражение войската на Джем побеждава и той провъзгласява възкачването си на османския престол.
Султан Баязид събира цялата си войска и тръгва към Бурса. Двамата братя се срещат след 22 дни в околностите на Йенишехир. Войската на Джем е победена. Той заедно с приятеля си Касъм паша избягва в планината Булгар. От този ден нататък за Джем няма място под слънцето. Той знае, че брат му ще го преследва с цялата мощ на империята, а също така и всеки, който му помогне. Заедно със смъртната присъда на Джем са подписани и смъртните присъди на караманите и българите от планината Булгар.
По това време османците вече владеят целия Анадол и Балканския полуостров. Едно подир друго под тяхна власт попадат анадолските и разединените балкански царства. Османците са най-големите специалисти в използването на царствата едно срещу друго. Всяко царство, което мине под тяхна власт, го използват за завземане на друго царство. Непреклонни остават само караманите. Натискът, на който е подложен Касъм бей, е огромен, но той не се предава. Въпреки мощта си османците все още не предприемат решителна битка с тях. При всеки удобен случай караманите извършват и набези срещу империята, нарушавайки спокойствието ѝ.
Накрая османците решават да унищожат Караманската държава, но не в пряк сблъсък, а с хитрост. Един от подчинените бейове на Касъм бей е Хадъм Али паша. Османците го убеждават, че ако отстрани Касъм бей, ще получи цялото Караманско царство. След като Хадъм Али паша се съгласява, му дават 21 мискала отрова (близо 100 грама). През 1483 година Касъм бей, заедно с тримата си синове и тридесетте си подчинени бейове, устройва празненство в околностите на Кестел. По време на това празненство Хадъм Али Паша сипва отрова в шербета. По този начин загиват на един път всички бейове на Караманското царство.
Но султанът отново не бърза. На всеки един от наследниците на бейовете обещава Караманското царство. В разразилата се братоубийствена война царството изразходва и последните си сили. Чак тогава султанът събира подчинените си васали от Анадола и Балканския полуостров и унищожава караманите. Поради това, че караманите не се отличавали по облекло, говор и вяра от османците, най-настървени и безпощадни в битките били българите от новозавладените Балкани, които вече били успели да натрупат достатъчно омраза срещу Османците.
С цел никога повече да не могат да се съберат и да застрашат целостта на империята, османците разселват цялото население до последния човек. Големи групи са разселени по различни части на Анадола. Други групи са настанени в северните части на Иран, на територията на днешен Азербайджан, на териториите на днешна Северна Гърция, Северен Кипър, Южна България и Македония. Основната маса е докарана по новозавладените български територии и настанена в Лудогорието и по поречието на Дунава, където живеят и в наши дни.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
