From Wikipedia, the free encyclopedia
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, добавяне на източници, правописни и стилови корекции. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Най-древни останки от човешка цивилизация са открити в пещерите и скалните масиви около града. Предпоставки за това дават множеството извори, реките Янтра и Велека, широколистна и иглолистна растителност. Най-ранни останки са открити от тракийските племена кробизи на хълма Царевец[1] и местността Качица.[2] Открити са останки от полувкопани жилищни землянки, многото фрагменти от глинени съдове. Подобни следи от други тракийски племена като уздицензи са открити по хълмовете Трапезица,[3] Момина крепост и околностите.[4] Най-известното селище от този период е било създадено на хълма Царевец, от тракийското племе – кробизи, създадено след заселването на траките в края на бронзовата епоха. От този период са открити полувкопани жилища, с надземните стени от дървени колове и пръти, измазани с жълта глина, с двускатни покриви, трамбовани глинени подове и леко повдигнати огнища в план с кръгла или подковообразна форма и куполен свод.
На хълма Царевец е съществувало римско селище, наричано според някои историци „Никополис аз Хемум“.[5] От средата на ІV в. на хълмовете Царевец и Момина крепост се заселили готи ариани, водени от епископ Вулфила. Издигат се постройки от тази епоха: базилики (в местността Френк хисар), жилищни, търговски и военни постройки.[6]
На хълмовете, на които се е простирал столичния Търновград, са намерени редица монети, образци, керамика от Първата българска държава.[7] Градът е бил важен за първата българска държава. В него е имало важен военен гарнизон. В храма Свети Четиридесет мъченици са открити образци, които историците смятат че са дело на българи от Волжка България. Между VII – IX век между хълмовете и около долината на река Янтра, се образува славяно-българско селище. Според някои извори градът се е наричал Стриново.[8] Градът е бил административен и духовен център. В града е имало голям военен гарнизон. Според легенди, сечената скала на Царевец е била направена още по времето на Хан Крум.
Градът остава укрепено селище и град с военен гарнизон. Потвърждение за това, е че в Търново са живеели военно задължени аристократи[9] – трапезити. Тези водачи са били водачи на армии през пътищата и проходите, и бранителите проходи в Балкана.[10] Още преди Въстанието на Асен и Петър в града е имало няколко прояви против политиката на византийската власт.
Търновград или Търнов е административен, военен, стопански, културен и религиозен център. Начело на Втората Българска държава застават братята Теодор-Петър и Иван Асен I. Търновград станал феодален център на българските земи, които били съставено от административни области – хори. В града и околността населението е било структурирано на градското съсловие: боляри и висше православно духовенство, градска аристокрация, занаятчии и дребни търговци, търговци и крепостни селяни:отроци, парици и клирици.[11] В културен аспекта, развитието си започва Търновската художествена школа и Търновската книжовна школа. Търновската архитектура започва своето развитие именно в този период. Градовете Царевец и Трапезица в началото на XVIII се укрепват с допълнителни крепостни стени и бойни кули. При управлението на цар Калоян, Търнов отново се превръща в един от най-важните градове на Балканите. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в българската столица. Монетосечението в града продължава да се развива. Носят се легенди за царските монетарници, скрити из тайни подземия на хълма Трапезица. Намерени са над 200 монети от 9 находки от периода на столичния Търновград. В Търново се пренасят мощи на много български светци и Търново се величае като „нов Йерусалим“, „нов Цариград“.[12] При управлението на Иван Асен II, границите на България отново достигат до три морета. От 1235 година Търновската патриаршия продължава традициите на Самуиловата патриаршия. Търнов е поддържал търговски връзки с големите европейски градове и градове от Близкия изток. Сръбския крал Сава Сръбски умира в града, по-късно мощите му са предадени в Сърбия.[13][14] Градът се разширява значително през следващите години с построяването на Манастира „Великата лавра“ кварталът на чуждите търговци – Френкхисар, построяването и укрепването на „Нов град“. Допълнително защитата на града се подсилва от крепостите Раховец и крепостите в местността „Дълга лъка“ и пролома „Устието“. На хълма Света гора се формира значителен книжовен център около Манастира „Св. Богородица Одигитрия“. Местата около „Ксилифор“ ежегодно са служили за молебен и отбелязване на Храмови и други празници.[15] Около града се формира т.нар. „Търновска Света гора“, начело с Патриаршески манастир и още 16 православни манастира, където се е развивала духовна дейност – от бяло и черно духовенство и книжовна дейност.[16] За периода 1278 – 1279 на престола на Тринов застава цар Ивайло. В края на 13 век на престола се възкачва династията с кумански произход – Тертеровци и династията Смилец. Тови исторически период се характеризира с вътрешни борби между аристокрацията за престола. Шишман I поставя началото на управлението на владетелската фамилия – Шишмановци, в най-слабия период на държавата на Второто българско царство.[17] Сепаратизма във Второто българско царство и епидемиите, обхванали Балканите, водят до значително отслабване на българската държава.[18] След тримесечна обсада от армията на Баязид I градът пада под османска власт.[19]
След падането на България под Османска власт голяма част от аристокрацията се изселва в Русия, Мала Азия, Северна Европа. Някои българи се потурчват. Въпреки това през XV век в града е регистрирано значително българско население по поречието на Янтра.[20] В града избухват Първо търновско въстание и Второ търновско въстание през XVI и XVII век. Голяма част от църквите са превърнати в джамии. В града се заселва значително турско население. Градът остава важен административен център. Откриват се няколко турски бани. В града преобладава ориенталски облик:множество турски кафенета, къщи в ориенталски стил.
Въпреки значителното турско присъствие, градът остава крепост на българския дух, култура. В града се внася първото пиано, първия велосипед, откриват се първата болница и аптека. Прочутият майстор Колю Фичето и негови ученици творят в града. Българското занаятчийство и еснафство се разраства значително. През 30-те години на XVIII се откриват първите фабрики в града. През 1835 година в града се организира бунт срещу властващата империя – Велчова завера. В манастирите от Великотърновската Света гора се активизира културната и книжовната дейност. Основава се благотворителна организация Женска община. В града са съществували няколко земеделски пазара (на дн. площад „Асен I“, до Мъжката гимназия, земеделския пазар на Марино поле) и чаршии: Чаршията в Болярската махала, Самоводската чаршия.
Старопрестолен Търновград е важен стратегически център, пазител на хилядолетната българска история. На 7 юли сутринта Предният отряд начело с генерал Гурко тръгва от Бяла черква в посока Търново. Освободителната войска настъпва от запад и избира да влезе в града от северния черен път, който е за село Беляковец. Настъплението е извършено по две линии:първата – три ескадрона от Казанския драгунски полк, втората три ескадрона от астрахански драгуни.[21] Градът е освободен на 7. юли 1877 година.
Руския княз Николай Николаевич влиза в Търновград на 30 юни 1877, посрещнат от хиляди българи и минавайки под построена триумфална арка.[22] На 10 февруари 1879 в Търново се свиква Учредително събрание. Приема се Търновската конституция. През 1891-ва година в Асенова махала се открива първата бояджийска фабрика в България от индустриалеца Константин Коев.[23] През май 1891 година в покрайнините на града, се осъществява първата социалистическа сбирка, организирана от Никола Габровски и Димитър Благоев. Русенския предприемач Стефан Симеонов през 1897-ма година, спечелва конкурс и започва строежа на железопътната линия през града.[24] Първи снимки на града прави Димитриос Михаилидес. Първата кинолента, на която е заснета старопрестолната столица, е от 1912 година. На нея се вижда Царевец, Трапезица и минувачи по улица Гурко.[25] Между града, Горна Оряховица и гара Горна Оряховица се създава омнибусна връзка.[26] В град се основава сдружение Единство. Първият влак преминава през града на 8 октомври 1901 година. В града се открива първото археологическо дружество в България. В края на века градът е връхлетян от голямо наводнение, реката се вдига с над 9 метра, залива десетки къщи и погубва десетки жители на града. Градът започва да губи своето политическо и икономическо влияние поради няколко причини: изселването на голяма част от елита на града в София, построяването на важни инфраструктурни обекти извън града и други.
В града през 1908 г. се обявява Независимостта на България. Към града се присъединяват селищата Марино поле, поселението в пролома Дервент.[27] В града навлизат придобивки от западния свят: автомобили Форд, Ситроен, Рено, радиоприемници, грамофони. В града се открива Туристическо дружество Трапезица 1902. На 1 юни 1913 г. в 11 часа и 28 минути, градът и околните селища са разтърсени от земетресение със степен 7 по скалата на Рихтер. Загиват над 20 души, стотици къщи и сгради паметници на културата са разрушени.[28] На 24 май 1922 година в града се открива сградата на туристическа хижа „Трапезица“ – първият туристически дом в България, по проект на Леон Филипов.[29] Градска градина се открива на мястото на днешния театър през 1920 година. На 1 януари 1922 г. в Търново се основава еднолична фирма Машинна и Железолеярна фабрика „Янтра“ от Димитър Кантаржиев, за производство на земеделски машини, ръчни сламопреси. През 30-те години в местността „Боруна“ се открива речен плаж. През 1927 година в града се провежда Национална историческа конференция, акцентираща върху историческото наследство на Търново. През 1939 година в града се провежда културно-исторически събор.[30] В началото на 1943 година градът е бомбардиран от англо-американска авиация.[31] Окончателно се премахват трите градски порти, намиращи се в тогавашните му северен, западен и южен край.
Партизани от Килифаревската и Еленската чета на Горнооряховския отряд слизат в града през септември 1944 г.[32] В града се национализират десетки фабрики. Противници на комунистическата идея са арестувани и осъждани. Паметникът на Васил Левски е поставен през 1948 година. Изграден е с дарението на Карл Папоушек и е дело на скулптура проф. Любомир Далчев.[33] Градът се индустриализира и започва сътрудничество с градове от Източния блок. В града се основа Пчеларско дружество „Янтра“.[34] В града се откриват над 80 междуградски автобусни линии. През 1958 г. е завършен стадион „Ивайло“. През 1963 година се открива Великотърновски университет. Същата година на посещение в града идва съветска делегация и първата жена космонавт – Валентина Терешкова. Същата година към името на града се добавя „Велико“. Започва провеждането на Оперни представления на хълма Царевец. В града започва провеждането на конкурса Мелодия на годината. Под града се прокопават два успоредни тунела на железопътните. През 80-те години, се открива Автогара „Запад“. Градът е център на АПК (Аграро-промишнен комплекс). През 1979-та година в района на Старите хали се случва свлачище, което повлича 14 къщи. Десетилетия отнема да бъде възстановен пътят към Стария град.
Смяната на политическата система в страна не подминава и Велико Търново. В центъра на града се провеждат множество протести и митинги за смяна на политическата система. В Търновския университет се провежда голяма окупационна стачка.[35] След промените през 1989 година, в града е имало идея да се създаде отделно кметство, свързано със Стария град.[36] Влиянието на западната култура настъпва в старата българска столица. В края на 90-те години се появяват първите услуги с цифрова телевизия. През критичната 1997 година в града преминава криза за горива и храни. През 2007 година започва строежа на жилищен квартал Велико Търново хилс. През 2019 година градът е обявен за историческа и духовна столица на България. През 2008 година в града е кулминацията на честванията от 100 години Независима България. В началото на 2000 г. е завършен пътен възел-юг.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.