Момина крепост, също Девинград, е хълм във Велико Търново, както и едноименни съвременен квартал на града и крепост в средновековния Търновград.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Момина крепост.
| Девинград | |
 Останки от крепостта Девинград | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Девинград Местоположение в България Велико Търново | |
| Страна | България |
| Област | Област Велико Търново |
| Археология | |
| Вид | Квартал |
| Период | XIV век |
| Епоха | Средновековие |
Намира се на изток от хълма-крепост Царевец и в близост до квартал Асенов и парк „Ксилифор“.
История
Според някои археолози, на хълма е съществувал тракийски град Дева. На хълма има открити множество римски находки (монети, мраморна плоча и др.). В подножието на хълма е открит средновековен квартал съставен от полуземлянки.
Известен е като крепост от византийско време[1]. Хълмът е бил третият най-важен в средновековния Търновград. Наричан е бил още Къз-Хисар. Към него се е влизало от две порти. На хълма са живеели множество занаятчии – грънчари, ковачи. Носят се легенди, че страната на хълма към река Етър (Янтра) била силно замърсена от множеството отпадъчни продукти от занаятчиите. На хълма са живеели скотовъдци и земеделци. Носят се и легенди за Девинград: За любовта на болярската дъщеря – Велислава и обикновения войник Боримир.[2]
Търновград е бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора и Момина крепост. Носят се легенди, че хълмът е бил обграден от крепостна стена и входът към него се е осъществявал от 2 порти. Хората, които живеели на хълма, се занимавали с грънчарство, обработка на желязо и скотовъдство. Населението се е снабдявало с вода от река Янтра и от изворите на хълма и околни извори[3].
Археологът Иван Велков прави проучвания на хълма през 40-те години на XX век. През 1959 година в подножието на хълма Янка Николова и Н. Ангелов откриват църква с размери 12.41 дължина и ширина в западната част от 7.92, а в източната 8.18 м, дебелината на стените е 0.95 м. Според археолози храмът е бил в стил търновската църковна архитектура с източни влияния от 13-14 век.
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
