![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/Panagyrishte-history-museum.jpg/640px-Panagyrishte-history-museum.jpg&w=640&q=50)
Исторически музей (Панагюрище)
музеен комплекс в Панагюрище / From Wikipedia, the free encyclopedia
Историческият музей в Панагюрище е музеен комплекс, разположен в старите, възрожденски къщи на именити панагюрци.
Исторически музей | |
![]() Дудекова къща | |
![]() | |
Информация | |
---|---|
Основана | 3 май 1943 |
Положение | паметник на културата с национално значение |
Седалище | Панагюрище |
Езици | български |
Адрес | Панагюрище, Пазарджишка област, ул. Райна Княгиня 26 |
Сайт | museumpan.com |
Исторически музей в Общомедия |
Намерението за създаване на музей в Панагюрище възниква вид на идея за музей на революционното движение и е била тясно свързвана с проекта за издигане паметник на Априлското въстание. Първите действия в тази насока за осъществяването на тоя проект е направена с основаването на 11 юли 1900 г. на комитет от 17 души с ръководно тяло: Нено Златаров (кмет на града) – председател, Тодор Влайков и Искрьо Мачев – подпредседатели, Стоян Брадистилов – секретар и Петър Чуклев – касиер.[1]
Първоначалната история на град Панагюрище е представена с музейна сбирка, открита през месец май 1943 г. в Народното читалище „Виделина“, която служи за полагането на основите на музейната дейност в Столицата на четвърти револчционен окръг в дните на Априлското въстание. През 1964 г. за нуждите на вече основаният нузей е построена двуетажна сграда с оформен макет на възрожденска чаршия.[2] Макетът на панагюрската чаршия представя занаятите, характерни за Панагюрско: абаджийство, златарство, мутафчийство, кожухарство, бакърджийство, килимарство и др.[3] Същинското начало на историческия музей в се извършва на 20 януари 1951 г. Решението за това е утвърдено с постановление на Колегиума на Комитета по култура и изкуство от 27 декември 1966 г.[4]
През 1986 г. е устроен музеен ансамбъл, като към централната сграда са присъединени Дудековата къща с нейната етнографска експозиция. Следващ обект е Джуновата къща, в която също е уредено етнографско изложение. Комплексът от сгради е дооформен със Синята Хаджи-Димитрова къща и Бялата Хаджи-Димитрова къща, в която са експонирани колекции от накити, художествени произведения, ръкописи и произведения на грънчарското и медникарското изкуство.[2]