Ирина Атинянката
византийска императрица / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ирина Сарантапихина (на гръцки: Ειρήνη Σαρανταπήχαινα; ок. 752 – 9 август, 803), известна повече като Ирина Атинянката (на гръцки: Ειρήνη η Αθηναία), е византийска императрица от 797 до 802 г. Тя е първата жена в историята на Византийската империя, която управлява еднолично от свое име. Като монарх тя се нарича и титулува „василевс на ромеите“, вместо „августа“ или „василиса“ (императрица), въпреки че на монетите, сечени по нейно време, е наречена „василиса“.
Ирина Атинянката Ειρήνη η Αθηναία | |
византийска императрица | |
Родена |
около 752 г.
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Свети Апостоли, Истанбул, Турция |
Управление | |
Период | 792 – 802 |
Предшественик | Константин VI |
Наследник | Никифор Геник |
Семейство | |
Род | Исаврийска династия |
Съпруг | Лъв IV (18 декември 768) |
Деца | Константин VI |
Ирина Атинянката в Общомедия |
Ирина е съпруга на византийския император Лъв IV Хазарски. След смъртта му е регент на сина си Константин VI, когото в крайна сметка ослепява и отстранява от управлението на империята. Заради постановленията на свикания по нейно време Седми вселенски събор в Никея (Втори Никейски събор) и връщането на православния култ към иконите, Ирина е канонизирана за светица.