град в община Златица, обл. София From Wikipedia, the free encyclopedia
Златѝца е град в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на община Златица. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4444 души по настоящ адрес и 4909 души по постоянен адрес.[2]
Златица | |
Централният площад на Златица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 4419 души[1] (15 март 2024 г.) 65,4 души/km² |
Землище | 67,538 km² |
Надм. височина | 680 m |
Пощ. код | 2080 |
Тел. код | 0728 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 31044 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | София |
Община – кмет | Златица Любомир Цветков (Българска социалдемокрация – Евролевица; 2023) |
Адрес на общината | |
сайт: www.zlatitsa.egov.bg | |
Златица в Общомедия |
Златица се намира в планински район между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета – Златишко поле или Златишка котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница) въздушни маси.
На северозапад е град Етрополе, на североизток – град Тетевен, на юг – град Панагюрище, на изток – градовете Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Стрелча, Карлово. На запад са град Елин Пелин и столицата.
През Златишкия проход и град Етрополе е връзката със Северна България – Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен. През Панагюрище – за Пазарджик и Пловдив. През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето. На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи жп тунела в България – Козница (6 km) и Гълъбец (3 km).
През землището протичат няколко реки от басейна на река Тополница. Курудере е реката, протичаща през центъра на града, извираща под връх Свищи плаз. Санърдере е на изток от центъра и се влива в Курудере малко преди главния път за Пирдоп. Балъмдере минава покрай бившата шивашка фабрика, дърводелския цех, „Пещерата“, селскостопанския двор.
На юг от града реките заедно образуват река Златишка, която след местността Бакаджик се смесва с Пирдопска река. Веднага след това те се вливат в река Тополница.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 13:48, 19 март 2024 (UTC). |
Не е известна точна дата на основаване на селището, но намерените при разкопки оръдия на труда и други находки говорят, че селището е съществувало още през Античността. Селището е било основано, за да приюти римските войници, охраняващи минните галерии.
Известно е и римското му наименование – Ulpia Aurea. Латинското, както и българското наименование, произлиза от думата „злато“, тъй като северно от града, под старопланинския връх Свищи плаз, са съществували галерии, в които римляните са добивали ценния метал.
Според някои името Улпия Ауреа е повече плод на съвременна мистификация. Няма сигурни исторически данни, че трако-римското селище в района на днешния селскостопански техникум е носело това име. Категорично е доказано, че Марк Улпий Траян, император от 98 до 117 г. е давал името си само на значителни градски центрове, каквито са например Улпия Пауталия, днешния Кюстендил, или Улпия Сердика, днешна София. Поселението под сегашния град е унищожено в средата на 3 век, по времето на големите готски нашествия. Значението му не бива да се преувеличава. Селищата около Златица – Пирдоп, Антон, Челопеч и Чавдар най-вероятно са възникнали около ханове по протежението на античния път Сердика – Суб Радице – Кабиле (близо до дн. Ямбол) – Августа Траяна (дн. Стара Загора).
За първи път името Златица се споменава в документ на цар Константин Асен (1257 – 1277). Известната Виргинска грамота.
През Средновековието градът е бил важен административен център благодарение на стратегическото си разположение и няколкото укрепени калета в Стара планина и Средна гора. Той оказва силна съпротива срещу турската инвазия и пада под владичество 30 години след завладяването на тогавашната столица Търново през 1393 г. Пак поради благоприятното си географско положение градът става седалище на Златишката кааза. Край Златица през 1443 г. се провежда битка между кръстоносците на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди и турските войски.[3]
По време на владичеството в района действат много хайдушки чети, които са се борели срещу турските власти. Народните песни споменават имената на Стоян Братоев, Детелин войвода, Мануш войвода и Рада войвода.
Средата на 17 век бягащи членове на златишкия род Черневи от турски преследвания основават пловдивското село Ръжево Конаре, като тази версия за основаване на селото добива местна значимост през 1969 година след кореспонденция между Общинския комитет на БКП в Ръжево Конаре и Градския народен съвет в Златица.[4]
През Възраждането Златица се развива икономически разцвет. Главен източник на средства са били скотовъдството и свързаните с това занаяти и ръчната манифактура. Градът бил основен снабдител на Турската империя с овче месо и голям производител и износител на продукти от тезиживотни. Икономическият подем се носи развитие на духовния, и културния живот в града. През 1777 г. била построена часовниковата кула, която се счита за един от символите на Златица.[3]
В началото на 19 век започва да функционира килийно училище. След Освобождението градът се развива като животновъден и растениевъден център.
През 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава таен революционен комитет на Вътрешната революционна организация.
През 1880 г. по силата на новоприетото административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие – Златишка околия. След митинг срещу Стамболовия режим през 1888 г. става причина околийското управление и всички околийски служби да бъдат преместени в съседния град Пирдоп.[3]
При избирането на София за столица на България Златица е бил сред 4-те града, предложени за това.
Според преброяването от 1888 г. населението на град Златица наброява 1971 жители и 403 къщи. (Справка – Български алманах за 1893 г., стр.691, ред 1 – 2.)
Около 1890 г. градът е наброявал 1546 жители.[5]
През 1936 г. жителите на града са вече 2426 („Българска енциклопедия“ на братя Данчови, том I, стр. 501).
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода (1992 – 2011):[6][7][8]
Златица | ||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1887 | 1910 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2009 | 2011 | 2013 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | ||
Население | ?? | ?? | ?? | ?? | ?? | ?? | ?? | ?? | 5636 | 5789 | 5400 | 5180 | 5084 | ?? | ||||||
Най-голям брой ?? в ?? | ||||||||||||||||||||
Източници: Национален статистически институт,[6] „citypopulation.de“,[7] „pop-stat.mashke.org“,[8] Географски институт при БАН?? |
Градът е част от Ловчанска епархия на Българската православна църква. На територията му се намират четири храма и един манастир – градската черква „Свети Георги“, Златишкият манастир „Възнесение Господне“ и параклисите „Света Петка“, „Свети Кирик и Юлита“ и „Възнесение Господне“.
Основно промишлено предприятие е металургичният завод за електрорафинирана мед „Аурубис България“, разположен между Златица и Пирдоп.
Мандра за млечни продукти – сред най-добрите производители в страната на кашкавал „Балкан“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 13:48, 19 март 2024 (UTC). |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 13:48, 19 март 2024 (UTC). |
В града има още много паметници, чешми, няколко възрожденски къщи, църква, построена през 1859 г.
Тя е символът на Златица. Висока е почти 17 m, а часовникът, който бие на кръгъл час, се чува на 7 – 8 km. Съди се по архитектурата ѝ, че е била построена през 1777 година, която е записана върху камбанарията на часовниковата кула. Преданието гласи, че кулата е строена специално за часовник, чийто звън се е чувал на 7 – 8 km. Строили са я майстори от Смолско, Мирково и Златица, а материалите са набавени от местното българско и турско население. След освобождението ни от османско владичество часовниковият механизъм бил свален и отнесен неизвестно къде, а покривната ѝ конструкция и зидовете започнали постепенно да се рушат. Едва през 1922 г. кулата бива възстановена.
В някои по-стари изследвания се споменава, че в Златица е имало 38 чешми от естествени източници. Ето някои от тях, които са съществували в миналото, а някои съществуват и до днес.
Има още около 20 чешми, захранени от изворна вода. Също толкова са и тези, които са съществували в миналото, но са били разрушени по една или друга причина.
Бамбал на фурна, гювеч, чушка пръжка.
Златица предлага много възможности за туризъм. Градът е отправна точка за различни маршрути в Централна Стара планина[21]. Биологичното разнообразие на планината е много ценно и атрактивно за любителите на природата. В региона има отлични условия за разходка в планината, планинско колоездене, лов и риболов.
На западната стена на връх Свищи плаз има възходящи въздушни течения, благоприятстващи развитието на парапланеризма в района. Там редовно се срещат почитателите на този спорт.
За туризъм има добре маркирани пътеки към близките хижи – „Свищи плаз“, „Паскал“, „Кашана“, „Кокалско“, „Мургана“ в Стара планина, както и на юг към Кара тепе, Панагюрски колонии.
За риболовен туризъм наблизо са национално известните Душански язовир и Жеков вир.
В града има три хотела и денонощен магазин[22].
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 13:48, 19 март 2024 (UTC). |
Градът има традиции в класическата борба и баскетбола. Известен спортист от района е Стоян Николов – световен шампион по борба класически стил. В града има и баскетболен отбор по минибаскетбол „Ст. Николов“.
През 2009 година е учреден клуб по планинско колоездене, алпинизъм, парапланеризъм и ендуро „Свободно измерение“ с около 25 члена. През 2010 и 2011 година, клуба организира едно от най-добре организираните състезания по планинско колоездене дотогава в България. Състезанието събира над 100 участника.
На Златица е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.