From Wikipedia, the free encyclopedia
Джовани „Жан“ Алези е френски автомобилен състезател с италиански произход, пилот от Формула 1. Женен за японската телевизионна звезда Кумико. Живее в Нион, Швейцария.
| Жан Алези Jean Alesi | |
.jpg) Алези на Международно автомобилно изложение в Женева, 2019 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Франция |
| Кариера във Формула 1 | |
| Активност | 1989 – 2001 |
| Отбори | Тирел Ферари Бенетон Заубер Прост Джордан |
| Състезания | 202 |
| Победи | 1 |
| Подиуми | 32 |
| Точки | 241 |
| Първи позиции | 2 |
| НБО | 4 |
| Първи старт | 1989 ГН Франция |
| Първа победа | 1995 ГН Канада |
| Последна победа | 1995 ГН Канада |
| Последен старт | 2001 ГН Япония |
| Жан Алези в Общомедия | |
Роден е на 11 юни 1964 в град Авиньон, Франция.
Неговите родители – потомствени сицилианци – емигрират в средата на 20. век в град Авиньон[1].
Детството му преминава около гаражите в града и е страстно привлечен от автомобилния спорт. Както при много от пилотите, Жан прихваща от страстта от своя баща, който се състезава като рали пилот почти 10 години.
16-годишен, младият Джовани за първи път участва в националния картинг шампионат на Франция. Въпреки че не успява да стане шампион, агресивното каране, което показва, веднага привлича вниманието на тимове от долните автомобилни серии.
През 1983 г. е поканен да участва в рали шампионата – „Рено Турбо“, като той приема това като шанс да покаже уменията си на по-високо ниво. Това наистина става и през 1984 година 19-годишният младеж се оказва във Формула Рено. Още на следващата година се класира втори в генералното класиране. Това отваря вратите към Формула 3, където през 1986 година печели 3 старта, въпреки че е дебютант.
Жан притежава нещо, което не е типично за другите пилоти – фотографска памет, която му помага бързо да разучи пистите. Това му качество, заедно с чудесната физическа форма, която притежава, водят до първата му титла – през 1987 г. Печели 7 победи и става шампион във Формула 3[2]. Особено силно прави впечатление неговият агресивен и темпераментен стил на водене, както и изключителните му умения на дъжд.
В средата на 1988 година преминава във Формула 3000 като тест пилот на непознатия банков служител от Ирландия – Еди Джордан и само след месец вече седи в титулярното място. Това продължава и през следващата година, като отново е заедно с Еди и неговия тим, дори живее в къщата му заедно със семейство Джордан. До средата на сезона вече има 3 победи и вече е цел на легендарния собственик на тим от Формула 1 – Кен Тирел.
Въпреки нежеланието на Еди да се разделят преди края на годината, Жан преминава в тима на Тирел за сезон 1989 година, като дебютира в домашното Гран При – това на Франция. Дебютът на Жан му носи четвърто място, като стартира от 16-о място. Печели 8 точки в шампионата.
Сезонът през 1990 г. започва необичайно за сегашните фенове на Формула 1 – с Гран При на САЩ, на писта, създадена из улиците на град Финикс, щата Аризона. Жан излиза начело в състезанието и се откъсва на 30 секунди от преследващите го – първо бъдещия му съотборник в Скудерия Ферари – Герхард Бергер, който кара за Макларън, а след неговото завъртане – легендата Аертон Сена също с Макларън. Жан стъпва за първи път на подиума, завършвайки втори. През цялата година продължава с добрите си представяния.
При оферти от Уилямс, Макларън и Ферари, Жан избира Ферари – тима на неговия кумир – Жил Вилньов. Там е с друг от идолите си – трикратния тогава световен шампион – Ален Прост. Когато Ален Прост е отстранен от тима, Жан става първи пилот – нещо, което той не отстъпва – през цялата си кариера е първи пилот, независимо в кой тим е.
Във Ферари Жан прекарва пет сезона, пълни с успехи и разочарования, ставайки идол на феновете. Тук печели първия си пол позишън и първата си и единствена победа, навръх рождения си ден в Канада през 1995 година.
Много пъти, когато победата е съвсем близка, шансът му обръща гръб и губи, предимно заради проблеми с техниката. Шансът най-сетне му се усмихва през 1995 година, когато подписва договор с тима световен шампион – Бенетон, където сяда на мястото на двукратния световен шампион – Михаел Шумахер. Болидът е много добър и Жан получава шанс най-сетне да побеждава.
За два сезона той стъпва осем пъти на второ място на подиума и пет пъти отпада поради повреда, когато е водач в състезание.
Според статистиката през 1997 година, Жан е най-надеждният пилот във Формула 1, но това не променя нещата и кариерата му бавно тръгва надолу. Просто това са годините на двама велики пилоти – Михаел Шумахер и Деймън Хил, и един талантлив млад световен шампион – Жак Вилньов.
През 1998 година след провалени преговори с Рон Денис за пилот в Макларън, швейцарският собственик на тим – Петер Заубер отправя покана към Жан да кара за неговия тим с договор от 7 млн. щ.д., Жан приема за първи път да кара заради повече пари и отива в един много стабилен и подсигурен тим.
Той опитва да изведе средняшкия тим до върха. През 1998 г. за първи път извежда Заубер на първа стартова позиция и то на Монца, следва 2-ро място на старта в Австрия, завоюва и трето място на подиума в Белгия. Възходът на тима кара Петер Заубер да се реши на нещо кардинално. Той и неговите партньори от Петронас решават да дадат шанс на Жан да се бори на най-високо ниво и купуват двигатели от Ферари за сезон 1999. Двигателят е наистина добър, но те решават да го доработват и през целия сезон ги следват авария след авария. Скоростната кутия се чупи в няколко състезания, два пъти къса полуоска, електрониката също го предава веднъж. Спечелва само 2 точки и решава да се присъедини към стария си приятел Ален Прост и неговия опит да създаде чисто френски тим от болид, двигател, гуми, екип и пилоти. Това е обречено на провал, първо Пежо напуска Формула 1, следват сериозни финансови проблеми, които карат Прост да взима заеми, за да купи двигател за следващата година – такъв от Ферари. Това разбива тотално екипа и Жан решава да напусне Прост поради непрекъснатите проблеми и неплатени суми.
Той се завръща там откъдето тръгва – при Еди Джордан. Екипът на „пощаджиите“ е доста приличен, представящ се нелошо и е с чудесен двигател от японския производител Хонда. Там сяда на мястото на изгонения Хайнц-Харолд Френцен, а годината е 2001. Състезание №200 на Жан е отпразнувано със страхотен купон и болид, отстрани на който пише „200 старта“. Жан харесва екипа, предвижда още 2 години договор преди да напусне Ф1 през 2003. Еди също е нагазил в блатото на безпаричието и за да запази двигателя на японския гигант, приема като условие да вземе за пилот младия Такума Сато. След разговор с Жан, Еди Джордан обявява, че взима японеца в екипа си за следващата година.
Журналистите очакват къде Жан ще продължи кариерата си, той обаче обявява: „Напускам Формула 1, нека има място за младите!“.
През 1999 година Жан Тод опитва да върне Жан в екипа на Ферари, като съотборник на Еди Ървайн и на мястото на контузения в Голямата награда на Великобритания – Михаел. Жан отговаря, че никога няма да стане втори пилот с Еди и би бил втори пилот само на Михаел Шумахер. Жан Тод привлича Мика Сало.
Алези продължава кариерата си в Германския туринг шампионат – ДТМ и освен това тества за Макларън от време на време. Междувременно печели заедно със световния рали шампион Себастиан Льоб титлата в състезанието през 2005 година.
До 2006 г. Жан продължава кариерата си в Мерцедес в ДТМ, където се класира на пето място в шампионата през 2002 г. с една победа. Повтаря класирането през 2003 г., но с две победи. През 2004 г. завършва седми без победи. През 2005 г. печели стартовата надпревара и отново заема седмо място в класирането. Той се оттегля от DTM, след като завършва сезон 2006 на 9-о място.
През февруари 2007 година подписва договор за пилот в новите Спийдкар серии в Азия и Средния Изток, ставайки първият пилот подписал договор с организаторите. Няколко седмици по-късно към него се присъединяват още четирима бивши пилоти от Формула 1 – Джони Хърбърт, Нараин Картекиан, Джани Морбидели и Стефан Йохансон.
През 2007 година Жан Алези сключва договор с автомобилния производител Мерцедес Бенц за поредица рекламни филми, които да представят пред обществеността новата Е-класа на Мерцедес. Така през 2008 година се излъчват поредица клипове, представящи автомобила, както и иновационните постижения, които са направени при този модел[3].
На 13 октомври 2009 година, Алези провежда първи тестове за екипа на AF Corse, тествайки спортен автомобил Ферари F430 GT2 на пистата Маранело, Италия.
С този автомобил екипът на AF Corse участва в шампионата на ФИА – GT2. Тестът продължава с навъртането на 65 обиколки, като след него пилотът и собственикът на екипа Амато Ферари обсъждат вероятното включване на Алези в програмата за 2010 година.[4]
(Резултатите с удебелен текст са за спечелен пол позишън)
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
