Енергия на активация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Енергия на активация е енергията, която трябва да се внесе в химична или ядрена система с потенциални реагенти за да започне химична реакция,[1] ядрена реакция[2] или друго физично явление.[3][4]
Енергията на активация (Ea) на дадена реакция се измерва в джаули (J), килоджаули на мол (kJ/mol) или килокалории на мол (kcal/mol).[5]
Енергията на активация може да се счита за големината на потенциалната (енергийна) бариера, разделяща минимумите на потенциалната енергия, отнасяща се до началното и крайното термодинамично състояние. За да може дадена химична реакция да протече с приемлива скорост, температурата на системата трябва да е достатъчно висока, така че да има значителен брой молекули с транслационна енергия, която да е равна или по-висока от енергията на активация.
Терминът енергия на активация е въведен през 1889 г. от шведския учен Сванте Август Арениус.[6]